1939
Следвайте ни

Ако сърцето е семенце, какво ли би поникнало…

Децата от Школата по творческо писане четат Емили Дикинсън, Борхес и Агата Кристи, сами създават истории

viber icon

Ако сърцето ми е семенце, какво би поникнало от него?

Децата от Школата по творческо писане отговарят на това и още предизвикателства, които им отправя ръководителката на клуба Елена Левашка. Тя често чува красиви отговори, например: „Би поникнало дърво с различен плод за всеки човек. За лошите ​- такъв, който да ги направи по-добри. За добрите - какъвто ще ги накара да изпитат удоволствие и любов“.

Деца от първи клас до гимназисти посещават школата към Центъра за подкрепа на личностното развитие-ОДК-Пловдив. По подходящия за възрастта им начин всички се учат как се пише произведение ​- когато хрумне идея, как да се създадат героите, как да се направи описание и да се разгърне сюжет. После идва ред на различните видове истории - едно е детска приказка, друго е фентъзи разказ, казва Елена Левашка.

Целият процес е всъщност едно приятно приключение с много забавни упражнения, чрез които децата създават собствени истории.

Четем на глас написаното, защото така авторите чуват своите думи и добиват самочувствие, добавя Левашка. Постоянно издирва нови и нови техники, които да прилага. Трябва винаги да е подготвена, за да събуди интерес и да провокира творчество.

Заедно с това ръководителката на Школата по творческо писане често запознава децата накратко, но интригуващо, със световни автори и техните творби - например „От какво се прави ливада“ на Емили Дикинсън. После е ред на децата да фантазират: от какво се прави уют, светлина, гора, есен…

Четвъртокласниците пък  Елена Левашка предизвиква с „Книга на въображаемите същества“ на Борхес. Още по-големите - с „Десет малки негърчета“ от Агата Кристи. Обикновено след това децата са изкушени да прочетат целите книги.

Искам да чуват големи имена и това да създава култура, споделя ръководителката на школата. Според нея всяко дете може да пише, но винаги си личи, когато у дома вече е създадено отношение към книгата. Виждам как постепенно децата разцъфват, радва им се Левашка. 12-годишната ѝ възпитаничка Радина  Бахчеванова се подреди сред отличените в първия национален конкурс „Приказки от мен за теб“ с историята си „Приключенията на Борката“. Както „Марица“ писа, 5-членно жури определи авторите на 10-те най-добри приказки измежду 76 получени. Те са публикувани в сайта на ЦПЛР-ОДК-Пловдив. Помества ги и в. „Марица" ​- заедно с илюстрации, направени по тях от децата от Школата по изобразително изкуство с ръководител Николай Балдев.

Ето приказката на Славия Шопова, която е сред отличените в раздела за възрастни в конкурса "Приказки от мен за теб":

Илюстрация към приказката "Катеричката Добринка на Явора Николай Топчева, 10 г.

 

Катеричката Добринка

Тази вечер Катето няма да заспи така лесно.

- Разкажи ми приказка, мамо!

- Но после веднага заспиваш, нали!

- Веднага! Но не сега... Започвай!

- Добре. Слушай сега: имало едно време...

- Нее! Не тази! Тази я знам.

- Та ти още не си чула какво е имало едно време! 

- Не за едно време, разкажи ми приказка за сега. Какво има сега?

- Сега ли?... Хмм. Помниш ли, че през пролетта качихме на най-високото дърво в градината една къщичка за птици?

- Да. Но нямаме птичета. А може би идват, когато нас ни няма.

- Не идват, защото там се настани катеричката Добринка. А защо си мислиш, че е дошла от гората чак тук, в нашата градина?

- Тя живеела в гората зад оня хълм,  имала много съседи катерички, които живеели в хралупите на дърветата като нея. Но!...

- Какво „но“? Скарала ли се е с тях?

- Ммм... да! Скарала се с тях и с другите животни. В горичката било пълно с шишарки, но тя на другите не давала да идват на нейното дърво, даже на близките дървета, не им давала и шишарките от земята да взимат. Във всяка шишарка има много семенца и катеричките обожават да ги похапват. Приятелски си разделяли семената даже с мишките. Само Добринка с всички се карала, на никого нищо не давала.

- Аз си давам играчките на моите приятели.

- Даа, ти си едно добро момиченце, Кати!

- Аз и сандвича си давам...

- Виж, това не е добре, не го знаех! По-добре ми кажи, ако и те искат, ще направя и за тях.

- А Добринка, знаеш ли, вмъквала се в чуждите хралупи да си похапва жълъди. А когато в гората идвали хора на пикник, тя тайничко и ловко се промушвала даже в кошниците им и си грабвала по нещо вкусно, замъквала го в своята хралупа и го изяждала тайно.

- Тя е взела моята филийка вчера на терасата.

- Не е тя! Съни е ​- видях как се облизваше и въртеше опашка, но със сигурност кучето не се е качило само на масата - ти си му дала филийката, но сега слушай!

Един ден Добринка се покатерила чак до гнездото на свраката Чика да претършува за нещо вкусно. Но в гнездото на една сврака има само разни шарени и лъскави неща, не орехи, жълъди или шишарки. И Добринка си харесала едно блестящо парче от огледало, в което се огледала и мноого се харесала. Грабнала го и го отнесла да го скрие в своята хралупа.

„Колко съм хубава! ​- помислила си Добринка. ​- Колко голяма и пухкава е опашката ми! Ето защо нямам приятели - завиждат ми. На хубостта и на пълната хралупа ми завиждат!“

Долетяла в гнездото си свраката Чика и първо потърсила блестящото огледало, защото то <210> било любимо. Развикала се, та цялата гора подлудила: „Крадциии! Крадци са ме обрали!“. А свраките крещят наистина силно и страшно. Събрали се горските <210> съседи. Дошли и други свраки, но всяка се кълняла, че не <210> е взела огледалото. Наскачали катеричките от съседните дървета. Настанала олелия. Само Добринка се спотайвала в своята хралупа. Животните и птиците от гората се поукротили чак когато решили, че разберат ли кой е крадецът, ще го прогонят надалече. Тогава и свраката Чика се поуспокоила, защото решила да дебне и да чака крадецът да се намери.

Ти нали знаеш, че хралупите са големи дупки в дърветата? Та в дъното на своята дупка Добринка не можела да се оглежда на тъмно. Не издържала дълго да крие новата си придобивка, излязла на светло да се полюбува на пухкавата си опашка и на пискюлчетата на ушите си. Лъснало на слънцето парченцето стъкло и изпратило слънчево зайче право към гнездото на свраката Чика. Чика скочил на крака, изтрила с перо сълзите от очите си, запляскала с криле и закрещяла, но този път от радост: „Намери сеее!“. Наскачали и другите свраки, събудили се от следобедната дрямка и катеричките, даже мишките наизлезли от дупките си. Още преди да се усети, че е разкрита, малката крадла била хваната натясно. А тя само пуснала на земята стъкълцето и се скрила от срам в хралупата си.

Чика взела своето. Но всички животни се заоплаквали от малката крадла Добринка ​- на един взела шишарки, на друг орехите изяла, на трети лешниците. И решили ​- в тяхната гора за нея място няма. Викнали кълвача, той да я прогони. Намушил се той в хралупата на Добринка, открил я в най-тъмното кътче, дето се свряла от срам, че като я накълвал едно хубавичко - запищяла тя и зацвъркала, па без нищо да успее да си вземе, изхвръкнала навън и заподскачала от клон на клон и от дърво на дърво да скрие срама си. Спряла чак в нашата градина. Но ние нямаме големи стари дървета с дълбоки хралупи. Намерила нашата къщичка за птици. Свряла се там и три дни не посмяла да излезе. Ти оставяш на терасата семенца за птичетата, нали? А знаеш ли кой ги яде? Добринка.

- Така лии? Аз повече няма да <210> давам семена. Тя е крадла... И що за приказка е това - къде е краят „...и заживели дълго и щастливо“?

- О, тя е станала тиха и кротичка - срам я е да се показва.

- И нека да е станала добричка, като името си. И нека аз да <210> стана приятелка, мамо. И нека да заживеем дълго и щастливо!

- Моето добро момиченце! Разбира се! Но сега е време за сън - обеща ми.

- Да, аз държа на моята мъжка дума.

- Твоето не е мъжка, а женска дума, но много ще се радвам да държиш на нея.

- Да, аз държа на моята женска дума! Лека нощ, мамо!

 А след малко:

- Лека нощ, Добринке! И... да не чуе мама - ще ти подаря огледало!

 

Елица Кандева

Елица Кандева

Журналист - екип "Общество"

Елица Кандева е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Има 16 г. стаж във в. „24 часа”. Работи като репортер-редактор в екип „Общество”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?