Аграрният на 75 г.: Една любов, една професия, един университет за 3 поколения

Проф. Иванка Лечева и висшето училище имат половин век общи спомени и история

Ако един университет те е срещнал с голямата любов, дал ти е професия, която обичаш, а после е повел към нея децата и внуците, ако те е научил как да пазиш от вредители, но да съхраниш и тях - за да не се срине равновесието, какво друго да искаш от него?  

На проф. Иванка Лечева Аграрният университет е дал и още - почти

половин век спомени, които са страници и от домашния албум, и от историята на висшето училище. 

А 75-годишнината му е тъкмо време да бъдат разказани, дори когато ноемврийските чествания са отменени заради пандемията.

Проф. Лечева помни университета още преди да го има на терена на днешния кампус. Първите си две години като студентка ходела на лекции в Ректората на Пловдивския университет, а последните две - в новопостроената сграда на тогавашното ВСИ.

Като отличничка точно тя била избрана за рязането на лентата на собствената сграда на вуза. За церемонията пристигнал държавният и партиен ръководител Тодор Живков. Черно-бялата снимка от онзи паметен ден се затрила после при ремонт. Заедно с нея в забрава потънала и мълвата, че щом е избрана да държи лентата на Тато, значи Иванка е от номенклатурата. Приказките на не дотам доброжелателни колеги някога я огорчили, сега извикват усмивка. И проф. Лечева бърза към следващия спомен - за новата сграда със слънчеви, големи аудитории и лаборатории.

В тях я отвела любовта към земята и посевите. Момиче от Лудогорието, още като дете се прехласвала

как се люлеят блоковете пшеница и греят ореолите на слънчогледите.

Тази привързаност към земята  първо я направила ученичка в Селскостопанския техникум в Разград. Там обучението беше тясно свързано с практиката, произвеждахме си плодовете и зеленчуците, спомня си проф. Лечева. И най-естественото продължение било да кандидатства във ВСИ „Васил Коларов“.

По онова време баща считал, че е по-подходящо за жена да изучи хуманната професия на лекаря, вместо да кръстосва къра. И тъкмо ВСИ събрало на едно място амбициите и на двамата ​- по онова време имало Агрономически и Медицински факултет, преди медицинският да се отдели в самостоятелно висше училище. Иванка издържала отлично приемния изпит и намерила място сред бъдещите агрономи. А  в гилдията на утрешните специалисти с бели манти и стетоскопи била първа резерва. Колкото до нейния избор, нямало място за колебание и през 1968 г. станала първокурсничка ​- без да знае, че един ден ще се превърне в блестящ специалист по растителна защита, ще направи научна кариера, а и ще взима управленски решения като зам.-ректор.

„Бяхме друго поколение студенти и преподаватели - спомня си проф. Лечева. ​- По-мъдри от годините си. В един курс имаше по 100 младежи. Като влезеш - залите пълни, а погледите - приковани в преподавателите. Без телефони, без приказки, всеки слуша и пише. Сега записват със смартфоните, а дали чуват…“

Курсът на проф. Лечева се случил много задружен. Ако нямат лекции, студентите  се грабвали и айде по баирите над Асеновград, катерили връх Руен, събирали гъби.

Хем прекарвали вълнуващи мигове, хем за това не се искали пари

За проф. Лечева вълненията били двойно по-големи - още в първи курс във ВСИ открила половинката си. Любовта пламнала на студентска бригада, каквито някога предшестваха началото на лекциите всяка есен. Погледите на Иванка и Ботьо се срещнали над конвейера в консервната фабрика и любовта от пръв поглед станала за цял живот.

Докато дойде време за дипломиране, проф. Лечева вече издържала и житейския изпит да стане майка ​- Лъчезар се родил през 1979 г. Лекциите и грижите за бебето вървели заедно в студентското семейство, приютено при свекърите в Пловдив. Така в залисията на двата фронта на дневен ред дошло и тъй нареченото разпределение ​- квоти, по които абсолвентите се пращат да работят в различни краища на България. Като отличничка проф. Лечева имала право на избор. И посочила село Ветрен - в лозарски район, благодатен да се развият двама млади специалисти.

Точно с него е свързан и първият челен сблъсък с действителността отвъд безгрижието на студентските години. С мъжа и бебето пристигнали в селото и право при председателя на кооперацията. Той тъкмо изпращал двама колеги от Агрономическия факултет.

Оказало се, че са с протекции и вече са назначени

„Тогава не си представях, че се случват такива неща“, спомня си наивността на младостта си проф. Лечева. Наложило се със съпруга сами да си търсят работа. Така попаднали в Кортен. Там проф. Лечева видяла маната по лозата - спомени, към които често се връщала по-късно, когато на свой ред преподавала на студенти в Аграрния университет. Те искат история, не суха теория, убедила се е преподавателката. И винаги ги е държала на по-малко от една ръка разстояние от практиката.

В Кортен проф. Лечева случила на по-напредничав председател на ТКЗС-то от онзи във Ветрен. „Искам да изкараш специализация по растителна защита в София“, настоявал, а подкрепа имало и у дома. Така младата специалистка и майка  попаднала и в още една добра школа. С обич разказва за преподавателя си проф. Стойне Григоров - скромен човек, но блестящ учен, от когото получила и важни житейски уроци.

А през 1975 г. се върнала отново в университета за бъдещи агрономи под тепетата ​- вече като докторант. Ръководителят на катедрата по растителна защита проф. Делиманов гласувал доверие да иде в столицата и да подготви всичко за пребазирането на техниката в Пловдив. Нататък годините се заредили заедно с постиженията - 1988 г. направила отличничката доцент, през следващата станала д-р на селскостопанските науки, през 2000 г. - доцент, а скоро след това и професор. През 2008 г. проф. Лечева става и носител на почетната значка на Пловдив за принос в образованието. 

Спомените от студентските години, а и на нейните студенти, са запечатали лекции и житейски уроци на много уважавани преподаватели. Базата постепенно се модернизирала ​- от старата селскостопанска техника до последно поколение комбайни, дарени в днешно време от бизнеса. От лабораториите с просто оборудване до най-новите - дигитализирани. 

По времето, когато проф. Лечева била зам.-ректор в екипа на проф. Димитър Греков, Аграрният университет получил голяма подкрепа и от Министерството на икономиката. „Беше саниран и оборудван, грейна!“, разказва с радост тя. Екипът се свързал и с Художествената академия - за да се направят и експонират скулптурите, които красят комплекса заедно с уникалната паркова среда с различни растителни видове. 

Всяко следващо поколение и сред студентите, и сред преподавателите, и в ръководството добавяше нещо и така се постигна непрекъснатото развитие до днес, обобщава проф. Лечева. 

Как шестицата става двойка

Моето призвание е да преподавам и всичко, което съм научила като агроном, съм искала да предам на студентите, казва проф. Лечева. Те пък я познават като преподавателката, която не пише двойки. Ако някой не е подготвен, го връща за друга дата ​- счита за по-мотивиращ втория шанс, отколкото санкцията. Освен веднъж. Цвятко от Сандански даже бил на крачка от отличната бележка, но за да я заслужи, проф. Лечева решила да му зададе допълнителен въпрос  - за житния бегач. Икономически важен неприятел, а той не може да каже нищо, и днес се възмущава преподавателката в пенсия. Без угризения, вместо шестица, писала на младежа слаба оценка.

Много години по-късно станало така, че той лично позвънил:

„Благодаря Ви за онази двойка. Заради нея станах добър ентомолог, а днес съм вече научен сътрудник в Опитната станция в Сандански.

„В Аграрния университет винаги е имало уважение между студентите и преподавателите  - казва проф. Лечева. - Като влезех в аудиторията, всички млъкваха, заковаваха се на банките и започваха да пишат. Доволни бяха, че говоря бавно и успяват да смогнат.“ Извела е над 80 дипломанти.

Като зам.-ректор по учебната работа проф. Лечева се качвала в един микробус с колеги и тръгвали да дирят мотивирани младежи в районите с традиция в селското стопанство и животновъдството - Добрич, Ямбол, Сливен, Разград, Търговище. Помни срещите с ученици от гимназиите във Велинград и Чирпан. Тази практика е част от кандидатстудентските кампании и сега.

Макар и малко по-встрани от процесите, днес се иска да вижда по-мотивирани студенти. „Да са убедени, че искат да учат това.

Да идват с любов и желание, не за дипломата. Това е много важно после в професията.

Според проф. Лечева обаче, ако някога 70% от кандидатите били мотивирани, а 30%  просто искали да си поживеят, сега е по-скоро обратното. И вероятно тази тенденция ще се задълбочава толкова, колкото по-ниско се сваля летвата за прием в университетите - приемният изпит се замества с оценка от матура, а тя пък - с бележка от диплома.

С малко тъга проф. Лечева наблюдава и как се променят интересите ​- младите искат да учат нещо по-леко и модерно. „А агрономството е изключително благородна професия ​- то е грижата за земята, за храната, за природата. Нашата наука е медицината на растенията“, казва проф. Лечева. Не е лесна, защото се учи и фитопатология, и биологична борба, и  химия, и физика. Най-трудно за студентите винаги са били латинските имена в ботаниката - при положение че латински във вуза не се учи.

Според проф. Лечева и колегите от старата школа сега кандидат-висшистите са много улеснени. Имат технологиите и много електронни ресурси, не е нужно да разлистват с часове томове в библиотеката. Освен това ги и изпитват на части от материала, а при добри резултати ги освобождават после от друг изпит. Така трябва да е ​- за да се учи постоянно, а не само преди сесия, одобрява проф. Лечева. Но е склонна и да отправи една критика към младите - че имат толкова възможности, а вместо да се възползват, залиняват. 

 

С бебе на опитното поле

Не само българките от старо време са ходели с бебето на нивата. Някога опитното поле на Аграрния университет било до Лаута. Проф. Лечева слагала невръстния си син в колата и поемала натам да залага опит. Известно време мъжът бил като шофьор - да ги вози с наследника по масивите. Винаги е оказвал подкрепа.

И откърмена така, цялата фамилия станала агрономи - проф. Лечева и съпругът Ботьо Лечев, после син​ът им Лъчезар Лечев. По същия път поел и внукът - Ботьо Лечев. А сега и внучката Ива е първокурсничка по "Растителна защита" в АУ.

Всички сами са си избрали да продължа​т традицията. А проф. Лечева е щастлива, че в нея има бъдеще, даже за градските момчета и момичета - ако не отидат на полето, могат да са консултанти, търговци, сътрудници в мултинационални компании.

 

Дамски кръг от 6 преподавателки приятелки

Приятелствата през годините са другото богатство, което Аграрният университет дал на проф. Лечева, освен професията. Днес е част от дамски кръг на 6 преподавателки приятелки. Трите водят лекции, другите три са в пенсия. Виждат се на кафе, споделят. Освободеното от занятия време днес проф. Лечева прекарва с книгите, домакинската работа и разходки.

Друго ядро на формата „преподавателки​ приятелки“ преди бил и основаният от нея клуб „Жени в науката“ в партньорство с Лесотехническия университет. Покрай разработките и научните постижения пак закипял задружен живот като в студентските години ​- този път с пътувания по конференции. „Само дами ​- веселба!“, смее се проф. Лечева. Изобщо не на майтап обаче тя и проф. Лили Вълчева били предложени сред най-добрите 1000 жени в науката в света и се класирали сред 33-те на Балканите - за научна, преподавателска работа и активност. Било голям пробив, макар че отличията така и не били връчени.

Светът се отвори за нашето поколение, казва проф. Лечева. А днес университетът дава още по-големи възможности - да се работи в мрежа с колеги, а студентите да пътуват по програма „Еразъм +“. 

Началото:  2 в 1 - с аграрен и медицински факултет

Началото на висшето агрономическо образование у нас се поставя през 1921 г. в София с откриването на Агрономически факултет. 

С Указ на регентския съвет от 4 август 1945 г. в Пловдив е разкрит университет с два факултета ​- медицински и агрономо-лесовъден, а през 1950 г. се създава самостоятелен Висш селскостопански институт “Васил Коларов”. В него тогава работят 7 професори, 9 доценти, 26 асистенти, от които 5 доктори. Сред преподавателския състав са утвърдени и доказани учени с международна известност като професорите Христо Даскалов, Павел Попов и др. В института са обособени 3 факултета ​- агрономически, технологически и лозаро-градинарски, с добре комплектувани катедри, лаборатории и помощни звена - учебно-опитна база, библиотека и др.

Паралелно в София функционира и ВСИ “Г. Димитров”, но с постановление на МС от 1977 г. ВСИ - Пловдив се определя като единствено висше училище за кадри за земеделието.

С това ВСИ навлиза в нов етап. Усъвършенствани са учебните планове и програми в съответствие с изискванията за подготовка на агрономи по полевъдство, лозаро-градинарство, растителна защита, тропично и субтропично земеделие, утвърждава се следдипломната специализация. Разнообразяват се и се обогатяват формите на учебна дейност, разширява се и се модернизира базата. Увеличава се преподавателският състав. 

До 1989 г. са подготвени и защитени 104 кандидатски и 34 докторски дисертации.

През 1984 г. в института вече работят 58 професори, 69 доценти и 118 нехабилитирани преподаватели. Постигнати са високи постижения в биологическата, химическата, физико-математическата и селскостопанската наука.

След успешна акредитация през ноември 2000 г. Висшият селскостопански институт е преобразуван в Аграрен университет - Пловдив  с Решение на ХХХVІІІ Народно събрание, прието на 10 април 2001 г.

Днес в АУ работят 219 преподаватели, от които 106 хабилитирани. Провежда се обучение за образователно-квалификационните степени “​бакалавър” и “​магистър” и за образователната и научна степен “доктор” за български и чуждестранни граждани. Подготовката е в 4  факултета: Факултет по агрономство, Факултет по лозаро-градинарство, Факултет по растителна защита и агроекология и Факултет по икономика. 

От създаването на висшето училище дипломи в него  са получили над 30 000 инженер-агрономи, агрономи и икономисти, от които над 3000 са чужденци от 76 страни. 

 

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?