83-годишен пътешественик от Пловдив: Малък съм още, затова обикалям света

Свирих на Мачу Пикчу с тайландска флейта, в Ел Ей ми дават бакшиш по $200, казва музикантът Стефан Григоров

Стефан Григоров е един от легендарните учители на пловдивското Спортно училище. Преподавал е на олимпийски величия като Стоян Делчев, Стефка Костадинова и Ваня Гешева. Учил ги е по география и музика. Сега е уличен музикант и на 83-годишна възраст обикаля и свири по улиците на света - от плажа Уайкики на Хаваите до Мачу Пикчу и Тайланд. За всяко от тези места Григоров разполага с богат снимков материал - можеш да го видиш по бански на Уайкики, качен на слон в Тайланд, усмихнат на Чиченица и още по-весел в Ла Саграда Фамилия в Барселона. Само американските щати, в които е бил и на чиито улици е свирил, са над 40.

Малък съм още - затова обичам да пътувам, въздъхва тежко музикантът. С това любопитно обяснение той започва разказа си: как миналата година кацнал в Ню Йорк, а после хванал аероплана за Ню Орлиънс. Гостувал по покана на приятел - руснака Сасин, който преди време работил за кратко на сергията му в Пловдив. В столицата на джаза Стефан Григоров се присетил, че полуостров Юкатан в Мексико е наблизо и решил да види изгубения град на маите - Чиченица. „Видях пирамидите на маите и се върнах в щата Аризона при друг приятел - мой бивш ученик. Рекох му: Защо пък да не отида в Перу и да видя Мачу Пикчу? Тръгвай - там е много евтино!, каза той. Така и направих - за Перу не се иска виза”, разказва музикантът, който сега е една от звездите на Капана.

Преди да отлети за Перу, си запазил квартира в Лима за един месец. Страната се оказала толкова евтина, че изкарал цялото това време с около 300 долара. „Първото, което направих в Лима, бе да отида в аптеката и да си взема хапчета за аклиматизация и тропически болести. После тръгнах към Куско, който е на 3000 метра надморска височина”, разказва Григоров. Говори с лекота, все едно описва разходка от Капана до „Смирненски”. В древната столица на инките стоял два дни - пак да свикне с голямата надморска височина. Научил приличен испански, който много му помогнал.  

Метнал се с другите туристи - американци и испанци, в една голяма маршрутка и така стигнал до теснолинейката за каменното чудо под небето. „Все едно се возиш до Велинград! Оттам стигнах до градчето Агуа Калиенте /Топла вода/. Купих билет, за да се кача с рейс до Мачу Пикчу. И вече бях на 4000 метра”, спомня си маестро Григоров.


Горе почувствал как се зарежда с енергия. Дошло му отвътре - извадил си тайландската флейта и и започнал да свири. Дал на едни испанци да го снимат с видеокамера. „Накрая дойде един от охраната и ме накара да изтрия записа - да не сме безпокоили духовете на мъртвите”, разказва той.

Стефан Григоров е обиколил 40 щата в САЩ. 2011 година за пръв път кацнал в Ню Йорк. Посрещнал го старият авер - руснакът Сасин. Във всички американски градове първо отива в общината. Там си подава паспорта и на другия ден плаща такса за разрешение да свири на улицата. „В Санта Моника за цяла година то ми струваше 39 долара. Вадя по 150-200 долара на ден, не е много”, казва Григоров.

От Ню Йорк тръгнал към Сан Франциско, а после на юг - към Сан Диего. Спирките по пътя му от щат на щат са като предавания по Травъл Чанъл - Гранд каньон, Секвоя парк, Ниагара фолс, Лас Вегас, Аризона, Ню Мексико. Решил да отида и на Хаваите да се изкъпе на Уайкики. Там свирил на китара и с акордеон. От Хонолулу отишъл в Пуерто Рико.


Любимото му място за свирене е кварталът с руски евреи в Ел Ей. Там свири руски и еврейски песни. Често е получавал бакшиши от по 100-200 долара. „Но се иска душа -вялото свирене не носи пари”, тегли чертата той.


В Ел Ей живее синът му. Завършил с отличие електроника и имал малко предприятие. „Един ден ми каза: Татко, аз фалирах, китайците направиха дъмпинг на продукцията ми. Сега с един друг българин направиха пицария. Не взимат много - по 25 000 долара на месец”, продължава разказът на маестрото. Тази година не смята да пътува, защото Пловдив е Европейска столица на културата. „Никъде няма да ходя - от патриотизъм. Ще свиря през цялата година с партньора си - инженер Ангел Щерев, в артквартала Капана", зарича се пътешественикът.

Приключения с акордеон

Като ученик бил на рожден ден и там в една от стаите видял акордеон.  Дясната и лявата му ръка сякаш сами подхванали „Кьосе, кьосе”. След няколко месеца се явил на изпит при Асен Диамандиев в Музикалното училище. Бройката запълнило друго момче преди него. „Когато проф. Димандиев му извика името, то си вдигна ръката и в нея държеше цигара. Заради нея не го приеха, а аз влязох”, разказва музикантът.

Писал петица на Стефка Костадинова

В Спортното преподавал по география и музика. Любимият му ученик е Стоян Делчев. Стефан Григоров не спира да го хвали. Съжалява, че му няма адреса в Щатите, за да му отиде на гости. Помни, че Стефка Костадинова първо тренирала плуване. Била от добрите му ученички. Накрая я изпитал и решил, че малко не й достига за „отличен”. „Като завърши, й викам: Я да ти видя дипломата - по всичко имаше шестици, само при мен 5. Извиних й се, а тя: Не ви се сърдя, другарю Григоров. Много сърцато момиче”, спомня си музикантът.

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?