500 на година с документ за научено от практиката

Математическата пробва трансфер на кредити по проекти за обмен, УХТ - да признава усвоени знания в професионалната гимназия

Около 500 души на година валидират своите практически умения, така че да получат сертификат за владеене на професия или част от нея. Обикновено това са хора, които са започнали работа на дадена позиция и са усвоили занаята, без да имат диплома. Те не са минали по класическия път - завършване на образование и кариера след това, а са тръгнали обратно. Първо са работили и след като са се обиграли в занаята, получават документ за квалификация.

Това може да се случи чрез системата за трансфер на професионални кредити, която  вече е разписана у нас в съгласие с европейските норми. Тя обаче все още не се ползва толкова масово - поради липса на информация или мотивация. За сравнение, страна извън ЕС като Турция, подтиква масово кадри, които работят на дадена позиция и са натрупали опит, да го валидират и да получат сертификат или диплома за професията.

Валидирането е възможно и за обучение в задължителната образователна система, и в курсове за възрастни, и в неформалната среда - когато човек е натрупал знания и умения чрез работа. Това обясни на форум в Пловдив Пенка Николова, която оглавява  дирекция "Професионална квалификация и лицензиране" в Националната агенция по професионално образование.  Конференцията събра експерти да обсъдят как действа Европейската кредитна система за професионално обучение ECVET и доколко се прилага у нас.

 Тя е широкоспектърен инструмент за трансфер на знания и кредити, обясни Николова.  За момента най-масово у нас се прилага в туризма и услугите, тъй като много хора през определен период от живота си са работили като бармани и сервитьори, а някои от тях доста са се задържали и това се е превърнало постепенно в тяхна професия, без да имат ценз черно на бяло.

 Ако професията на бармана например съдържа 12 ключови модула и кандидатът  владее 5 от тях, това може да му бъде признато с документ за част от професия, а останалото да доучи. Регламентът е разписан в Закона за професионалното образование и обучение и специална наредба. Най-често от него се възползват работещи, които искат да получат документ за натрупаните умения, както и загубили работа, които имат намерение отново да се върнат на пазара на труда.

Редът е първо да се подаде заявление в професионална гимназия или Център за професионално обучение. Те трябва да са лицензирани, а пълният списък е на страницата на НАПОО. След като желаещият попълни формуляр какви знания и умения има, се прави сверяване със специални сравнителни таблици. Така се установява каква част от коя професия владее. Колко ще струва, определя учебното звено според това колко време отнема, колко души са ангажирани и дали е била изискана демонстрация на някои от декларираните умения. Няма фиксирана тарифа, нито пък лимити за колко време трябва да стане валидирането, обясни Пенка Николова. Когато уменията покриват част от професия, Центърът за професионално обучение може да изготви индивидуален план, по който кандидатът да се подготви и да покрие критериите за цялата.

Европейската кредитна система за професионално обучение ECVET, която служи за трансфериране на знания и кредити, в момента работи в 25 държави в ЕС, като в някои все още се тества. Политиката на Евросъюза е да прокарва все по-дългосрочни мобилности. България вече отбелязва напредък, като включва ECVET елемента в проекти за обмен и мобилност от типа на „Еразъм+”. Такова признаване на кредити е възможно, ако българско и немско училище работят по проект и учениците си разменят практики в двете държави, даде пример националният координатор по ECVET Иванка Михайлова от Центъра за развитие на човешките ресурси. Процедурата се съгласува с нея, след което казусът минава и през НАПОО. Там сравняват нашата система на обучение с немската, като се взимат предвид програми, хорариум и предоставените знания. При съответствие детето трансферира кредита, тоест усвоените в Германия умения му се признават у нас и си спестява ученето на същото тук.  Вече има примери за такава практика в Пирдоп и други градове. В Пловдив намерение да я въведе има Математическата гимназия.


За най-активните

 ECVETсистемата е с пожелателен характер и затова се прилага от най-активните, което пречи за по-широкото разпространяване, обясни националният ЕCVET координатор Иванка Михайлова. Все още у нас няма реализиран трансфер от средното към висшето образование. Докато в Европа това е утвърдена практика, в България се прави по друг начин - като вузове приемат с предимство възпитаници на професионални гимназии. На този етап Университетът по хранителни технологии и Югозападният университет обмислят въвеждане на класическото прехвърляне на кредити, каза Михайлова.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?