Подкрепяш насилието в социалните мрежи - шефът те гони от работа

Изказването на лично мнение в социалните мрежи вече върви ръка за ръка с уволнението от работа. Ако това не е било факт допреди броени дни, то бруталният случай с Дебора Михайлова в Стара Загора въведе нови неписани правила. Вече официално двама души се простиха с работното си място, след като си позволиха чрез коментари във Фейсбук да подкрепят насилника - охранителя Георги, нарязал с макетно ножче младото момиче. По информация на „Марица“ това не са единствените случаи на уволнения по този повод. Ръководствата на няколко големи и известни фирми в страната са се простили със свои служители, след като са ги засекли да обиждат Дебора и да хвалят охранителя за действията му спрямо нея.

Съвсем естествено възникнаха въпросите: Ама нали Фейсбук е част от личното ми пространство? Нали там мога да пиша, да коментирам, да изказвам мнения свободно? Нали с моето мнение не ангажирам фирмата, за която работя? Явно допустимата свобода на словото в социалните мрежи, която е извън рамките на омразата, вече е мираж. Особено като се има предвид и фактът, че много от работодателите следят изкъсо какви ги вършат подчинените им там.

Информатикът от БАН Радослав Марков беше един от уволнените след изява в социалните мрежи по случая с Дебора. В пространни коментари той обяснява, че насилието е провокирано от действията на жените и че "прекаляването" от страна на нежния пол е причината "да дават фира".

„Като изчезнат шафрантиите (визира Дебора), то ще изчезнат и насилниците. Дотогава и смъртно наказание да въведат, някоя прекалила ще дава фира. Такава е мъжката природа от 10 000 години и няма да се промени“, казва Марков в един от коментарите си. В друг продължава по темата: „Има начин да започне да съжалява, че се е родила. Сори, не може така. Уж сте заедно с един човек, а той си върти опашката както му дойде… Каквото повикало, такова се обадило“.

„В отговор на изострения обществен интерес по повод изказвания на г-н Радослав Марков в социалните мрежи Институтът по математика и информатика при Българската академия на науките (ИМИ-БАН) припомня, че категорично се разграничи от поведението на гореспоменатия, което уронва престижа и доброто име на ИМИ-БАН. Считано от 04.08.2023 г. г-н Марков не е служител на ИМИ-БАН“, пък беше ответната реакция.

Марков заяви, че казаното е просто социален експеримент, който имал за цел да провокира. По думите му, неговите колеги и близки го познавали и го подкрепяли. От БАН пък заявиха, че не могат да квалифицират написаното от Марков като експеримент.

Вторият случай е свързан с отстраняване от длъжност, малко по-лека мярка, до изясняване на обстоятелствата. Става въпрос за Виктор Костов, служител на „Мини Марица-изток“ ЕАД. В социалните мрежи той коментира: „Аз пък защитавам пича! Всяка лигла трябва да си знае гьола и като шава напред-назад, ще яде мамуля. Евала, брат, показвай кой е силният пол! А всички, които имат нещо против Гошката, да ми пишат на лично. Ке ви убием от бой, бате! 400 шева ще ви се сторят малко. Мърши“.

Малко след това от Мини Марица-изток“ ЕАД излязоха с официална позиция. „Ръководството на “Мини Марица-изток” ЕАД категорично се разграничава и остро осъжда позицията на Виктор Костов относно инцидента с пострадалото момиче. Със заповед на управителя на Рудник “Трояново-север” Виктор Костов е отстранен от работа до изясняване на всички обстоятелства. Човешкият живот и здравето са неприкосновени и всяко посегателство върху тях е недопустимо!“, гласи тя. Свободните коментари на служителя дори станаха повод за лична позиция на изпълнителния директор инж. Илза Чинкова. Тя написа: “Викторе, обръщам се към теб като майка и жена, като ти заявявам, че се срамувам и осъждам твоята грозна позиция. Ти си срам за хилядите почтени работници и служители в “Мини Марица-изток” ЕАД. Не искам никой от работещите в мината да бъде отъждествяван с твоята позиция. И отново като майка и жена ще ти кажа, че и един-единствен шев, направен на  живо същество, причинен от ръката на някакво човешко недоразумение, наречено от теб "силен пол", е прекалено много и недопустимо за времето и обществото, в което живеем“.

По всичко личи, че случаят с Дебора бе последната капка в чашата с народно търпение. Дотолкова, че да се стига до уволнения на служители за изказване на лично мнение, било то изключително грозно. Обществото е настръхнало до краен предел, като в лична цел за всеки - работник или работодател, се превърна разграничаването от проявите на насилие и коментарите относно тях. Въпросът, който остава с неясен отговор, е дали уволненията и подкрепата са достатъчни, за да се намали до минимум броят на жертвите на насилие.

Лавина от фейсбук дела затрупва Темида

В последните пет години на пловдивските магистрати им се налага да решават казуси, свързани по един или друг начин със социалните мрежи. Най-честите дела касаят обиди и клевети. Подобни процеси въобще не са леки и не свършват до представяне на скрийншот с нецензурните реплики. Не са малко ​случаите, в които политик съди друг политик за постове в социалните мрежи, които определя като клеветнически. Не са малко и примерите, в които разделени гаджета, съседи, дори непознати си "уреждат" среща в съдебната зала заради обидна комуникация. Така от единици преди няколко години сега фейсбук делата са стотици и занимават с месеци магистратите. 

Обиденият или наклеветеният има право да подаде частна тъжба до съда, тоест да ангажира наказателната отговорност на извършителя. Може да подаде частна тъжба, съдържаща и граждански иск, тоест освен наказателната отговорност да търси и парично обезщетение от извършителя. Последният вариант е да подаде искова молба до съда за парично обезщетяване на претърпените вреди, без да ангажира наказателната отговорност на извършителя.

Независимо кой от трите варианта бъде избран,

"жертвата" носи доказателствената тежест.

Трябва да докаже, че съответната публикация съдържа обидни и/или клеветнически твърдения, обясняват юристи. Най-често срещаното доказателствено искане в подобни съдебни процеси е назначаването на съдебно-техническа (компютърна) експертиза, която има за основна задача да определи IP адреса, използван при публикацията. При изготвянето на експертизата вещото лице най-напред изследва при въвеждане имената на потребителя във Фейсбук колко резултата се появяват и колко от тях са напълно тъждествени. В случай на техническа възможност вещото лице би могло да определи дали е осъществяван нерегламентиран достъп до съответния профил, дали публикациите са все още налични, или са изтрити, а също и от кой IP адрес са извършени съответните публикации.

Каквито и да са изводите на вещото лице обаче, съдебната практика е единодушна относно тежестта на тази експертиза като доказателство в процеса. Съдилищата приемат, че дори да се установи IP адресът, то същият би установил компанията - интернет доставчик и лицето, сключило договор с този доставчик, но 

не може да установи по категоричен начин кое е лицето, ползващо адреса.

Съдилищата се позовават на добре известния факт, че всеки фейсбук профил би могъл да се използва от трето лице, разполагащо с паролата му за достъп. Освен това при използване на определен профил при затваряне на съответната страница без натискане на бутона „изход“ при последващ достъп до интернет страницата facebook.com  автоматично се осъществява достъп до фейсбук профила, който е бил затворен без зададен изход. Така дори чрез доказване да се стигне до определен IP адрес и да се установи кое е лицето, то следва да се установят и други факти, като например сам ли е живял подсъдимият в периода на публикациите, с кого е живял, кой е имал достъп до компютъра или телефона му, респ. друго устройство, от което са направени публикациите.

Гореизложеното обаче се отнася само при допусната от съда техническа експертиза. Често съдилищата отказват, при това с право, назначаването на такава експертиза поради засилената регулация в областта на защита на личните данни. Това е така, защото IP адресът представлява „трафични данни“ по смисъл на Закона за електронните съобщения (ЗЕС) и в този смисъл разкриването му подлежи на специална процедура, регламентирана в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), обяснява адв. Михаела Димитрова.

Звезди и политици станаха за резил

Случаят с Дебора от Стара Загора „обезглави“ звездата Тото от хитовия дует „Скандау“. Чувствителността на обществото по темата за насилието провокира остра реакция срещу епизод от подкаста на Йонислав Йотов, в който гост е Тити Папазов. Във въпросното видео, заснето и пуснато в YouTube преди няколко месеца, Тото разговаря с треньора на баскетболния "Левски". В един момент Тити решава да сподели случка отпреди повече от 20 години, в която разказва как е остригал главата на своя бивша приятелка, за да й даде урок, защото, по думите му, му е изневерила. Последва лавина от гневни коментари. Ореолът около Тити падна, но два пъти повече пострада имиджът на Тото, който скри видеата си в YouTube, излезе и с извинение. Не закъсняха и реакциите на основните му спонсори, които се разграничиха от него с отделни позиции. По същите съображения – огромна чувствителност към темата, бе отменен и планиран запис на подкаста му в най-известния хотел във Велинград.

В капана „Дебора“ сам се вкара и депутатът от ГЕРБ Вежди Рашидов. По време на почивка на извънредното заседание на парламента в понеделник той каза: „Има и сега закони. К‘во чешеме езици? Всички к**ви се събудиха да се сетят, че са били преди 15 години изнасилвани. Като с оня американския режисьор, където го направиха на маймуна“. Рашидов говори на зам.-председателите на НС Никола Минчев и Росица Кирова в почивката, когато се предполага, че микрофоните са изключени. Оказва се обаче, че тези на председателската катедра работят. В резултат на гафа скулпторът депутат подаде оставка като председател на Комисията по култура и медии в Народното събрание и като член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ.