Следвайте ни

Кървав тандем от Дуванлий стреля, граби и насилва

Беклемето и Бяла река още помнят зверствата на Людовик Толумов и Иван Серафимов - Сладкото

viber icon

Преди 20 години първомайското село Бяла река е залято с кръвта на двама влюбени младежи. Дори само споменът за ужаса все още вледенява и парализира съзнанието на цяла Южна България. 

Началото на историята с трупове

е поставена на фаталния 13 май 2000 година. В съботния ден двамата влюбени - 19-годишната Руждие Зекирия, родом от село Православен, и 20-годишният Севгин Мюмюнов от Воден, били на дискотека до димитровградското село Върбица. На връщане край село Бяла река спрели, за да напълнят резервоара. Малко след полунощ се усамотили край пътя. 

Неочаквано обаче влюбените били нападнати. От тъмнината изскочили двама мъже - бившите затворници Людовик Толумов и Иван Серафимов, по прякор Сладкото. Престъпниците строшили стъклото на колата и изкарали с бой Севгин и Руждие. Насилието им се съсредоточило върху младото момиче. В този момент приятелят й се опитал да я защити и да я отскубне от ръцете на бандитите, но не успял. Нападателите пребили до смърт Севгин, извадили пистолет и го разстреляли безмилостно.   

Докато Руждие ридаела неистово, те ​​скрили безжизненото тяло в храстите край пътя, а Руждие натикали в своята кола. Двамата бандити успели безпроблемно да я закарат до параклиса „Свети Илия", където я пребили, разкъсали й дрехите, след което един по един я изнасилили. 

След гаврата извергите наръгали жертвата си с нож 8 пъти в шията, гърдите и корема и изчезнали. Разчитали, че са ликвидирали единствения свидетел на престъплението. За късмет на Руждие острието на ножа минало на милиметър от сънната артерия. ​Тя била за кратко в безсъзнание, но успяла да се съвземе. Няколко часа пълзяла, докато стигне до пътя. В ранните часове на неделния ден униформен от Първомай забелязал момичето, което било на косъм от смъртта. Руждие му прошепнала, че била жестоко нападната и отново припаднала.  Светкавично била закарана в болница, където я поставили под охрана. При огледа на района по-късно полицаите открили трупа на младия Севгин.

Иван Серафимов-Сладкото

Преживялата страшен ужас Руждие успяла да направи описание на бaндитите и по него бил изготвен компютърен портрет. Полицията се активизирала и работела денонощно, за да разплете случая. Кръгът на заподозрените бил стеснен до 20 имена - известни лица от криминалния контингент.  Към разследването се присъединили и криминалисти от отдел “Убийства” от София, които помагали на колегите си в Пловдив. 

Междувременно кървавите бандити продължили да плячкосват и убиват. На 6 юни Толумов и Сладкото

нападнали спрял микробус в прохода Троян-Кърнаре.

От пътниците взели каквото им видят очите - ремъци, части за комбайни, лични вещи, както и над 8000 лв. Заплашили собственика на буса Таньо Бахчевански и откраднали возилото. По-късно зарязали мерцедеса и побегнали в неизвестна посока. Пет дни по-късно, на 11 юни, пребили жестоко таксиметрова шофьорка до хисарското село Беловица и <210> задигнали събрания оборот.

На 17 юни пък нападнали софийски мерцедес на магистрала “Тракия”. Три седмици след това жертви на бандитите се оказали мъж и жена в спрял москвич край хисарското село Михилци. Толумов и Сладкото стреляли по колата и накарали шофьора да легне по очи на земята. Той обаче побягнал към близката бензиностанция, за да се спаси и да потърси помощ. Людовик изоставил съучастника си, но Иван Сладкото седнал в автомобила при жената и я накарал да се съблече. Държал се с нея нежно и я принудил да го гали и да му говори мили неща. Жертвата подарила на Серафимов картичка с екипа на футболния отбор “Милан”, която по-късно била открита при претърсване в дома му.

На 12 юли кървавият тандем се оказал в центъра на още убийства. В този ден

случайно бил открит трупът на германски гражданин

до архитектурно-историческия паметник “Арка на победителите” на Беклемето. Толумов и Сладкото спрели колата на двама немски туристи и ги нападнали. Убили мъжа - Кристиян Херлем, и го хвърлили в пропастта, а неговата придружителка - Хайди Коломб, отвели на друго място, изнасилили я и я бутнали в дере. Черепът й бил открит в една урва, а части от тялото <210> били пръснати в околността, вероятно от горските животни.

В разследването се намесили и служители на Интерпол. Полицията направила допитване до немските власти за колата на жертвите и изпратила техни вещи на колегите си в Германия. Портретите, нарисувани по описание на оцелелите жертви, показвали много точно външността на убийците. Историята била напът да се разплете. 

В този момент доверието между бандитите започнало да се пропуква. На 15 юли, докато пътували с откраднатия от германските граждани автомобил към Хисаря, Толумов и Серафимов се сдърпали. Толумов предложил да спрат, тъй като предусещал, че Сладкото иска смъртта му. Людовик решил да не чака и направил първия и решаващ ход.

Извадил оръжие и застрелял Сладкото,

а после го изхвърлил в крайпътна канавка. За да заличи изцяло следите, залял возилото с бензин и го запалил. 

Няколко дни по-късно, на Илинден - 20 юли 2000 година, телевизионни журналисти, които снимали филм, се натъкнали на труп в канавка до пловдивското село Царимир. Той бил на мъж с неустановена самоличност, облечен с моряшка фланелка и на приблизителна възраст около 40 години, с огнестрелни рани в гърба и гърдите. По пръстовите отпечатъци разследващите стигнали до извода, че това е 44-годишният Иван Серафимов - Сладкото.

Полицията веднага издирила всички от приятелския кръг на Сладкото и започнала разпити. Последователно били разпитани девет души, сред които две жени и виетнамец. На описание, дадено от жертвата Руждие, отговаряли само двама от тях. Единият бил Людовик Толумов.

Впоследствие разследващите установили, че двамата са автори на безброй престъпления и че Толумов е гръмнал съучастника си, без да му мигне окото. Людовик бил заловен от полицията в Хисаря, без да окаже никаква съпротива. Той направил пълни самопризнания, но заявил, че е извършил убийството на Севгин, за да защити живота на семейството си и на други хора.

Доказателствата посочили, че Иван Серафимов - Сладкото бил основният извършител на престъпленията, но Людовик също участвал в изнасилванията. Сладкото е заподозрян като вероятен извършител и на още едно убийство -това на Елена Филипова, извършено на пловдивския булевард “Марица” през 1996 година. За два месеца през 2000 година срещу престъпния тандем са образувани купища следствени дела - за убийството на Севгин и садистичното изнасилване на годеницата му Руждие край Бяла река, за грабеж на бус на Беклемето, за убийствата на германски гражданин и спътницата му, за изнасилване до село Михилци и още кражби, опити за въоръжен грабеж и сексуални престъпления.

На 8 юли 2003 година разширеният състав на Окръжния съд в Пловдив произнася

доживотна присъда за Людовик Толумов.

Това е най-тежкото наказание, предвидено в закона за престъпления, извършени с изключителна жестокост. Наказанието си Толумов трябвало да излежи в Пловдивския затвор при специален режим.

Магистратите признали Толумов за виновен и за серия грабежи над туристи в района на Беклемето през юни 2000 г. За екзекуцията на партньора му бил осъден отделно на 15 г. затвор. Толумов трябвало да плати и общо 44 000 лв. обезщетение на Руждие, на родителите на убития Севгин и на ограбена туристка в Беклемето.

Запознанството

Престъпниците Людовик и Иван се познавали от деца. Двамата са от пловдивското с. Дуванлий. Пътищата им се разделили, когато Людовик отишъл да живее в Хисаря при новата си жена. После заминал на гурбет в Германия и в Намибия. Толумов и Серафимов се срещнали след години раздяла в Пловдивския затвор. Първият лежал за кражба, а вторият изтърпявал осма поред присъда за грабежи. Серафимов получил прякора Сладкото заради сладкодумието си и страстта към сладкиши. Той бил прекарал общо 15 години зад решетките. Излязъл на свобода през март 2000 година, а през май същата година започнал и кървавите си подвизи.

 

Убиецът си търси правата 

И до днес Толумов излежава доживотната си присъда в Пловдивския затвор при специален режим. Дори е написал книга за живота си със заглавие „Хроника на една доживотна присъда“. Въпреки стореното, той все още твърди, че решението за доживотния престой зад решетките му е дошло в повече. Името на Толумов отново нашумя съвсем наскоро. Той успя да осъди затвора за тясното пространство в килията, за мръсотията и хлебарките, за което Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ ще трябва да му плати обезщетение от 4800 лв. Това следва от решение на Административния съд в Пловдив, което обаче не е окончателно и подлежи на обжалване пред ВАС. Искът на Людовик Толумов е за 50 000 лв., но съдът преценява, че душевните му травми може да бъде компенсирани и с 4800 лв.

 

Тони Михайлов

Тони Михайлов

Репортер

Тони Михайлов е завършил магистратура „Журналистика, реклама, PR“ в ПУ „Паисий Хилендарски“. Бил е репортер и водещ на дневни блокове в Информационна агенция и радиоверига "Фокус".   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (3)

Валв

Валв

02.08.2020 | 00:50

Ако е още жив ,нека бъде убит да не харчи държавни и наши пари С мърът на убиеца

Отговори
16 0
НОСТРАДАМУС до Батко

НОСТРАДАМУС до Батко

01.08.2020 | 21:59

Абсолютно точно го каза.

Отговори
11 0
Батко

Батко

01.08.2020 | 20:54

Тоя само харчи парите на държавата. Не може ли да се самообеси :(

Отговори
29 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

За кого бихте гласували, ако изборите бяха днес?