Искат да се спре бутането на къщата на Затие

Не е предоставен алтернативен дом, както изисква Европейската конвенция за правата на човека, алармира инициативен комитет „Искам жилище – Арман махала”

Да се отмени предстоящото събаряне на незаконна къща на онкоболна жена и нейното семейство в Арман махала, тъй като на петимата човека в домакинството не е осигурен алтернативен подслон. За това призова Инициативен комитет „Искам жилище – Арман махала”. Оттам се позовават на Европейската конвенция за правата на човека, според която  ако властите предприемат бутане на незаконно жилище, което е единствено за хората в него, преди да сринат постройката, трябва да им предоставят алтернативен дом за ползване поне 2 г.

Затие Юсеинова получила миналия четвъртък известието, че предстои на 18 април да й бутат къщата. Жената е една от жалбоподателките по казуса „Юсеинова и други срещу България”. Колективният иск е внесен в Европейския съд по правата на човека в Страсбург през април миналата година. Той е от името на общо 6 семейства от Арман махала, всички с  незаконни постройки на една и съща улица – „Павел Бобеков”, като домът на Затие е на N4.

Васил Къдринов от инициативния комитет разказа, че имало заповед за събаряне на къщата на Юсеинова и за 26 април миналата година. Тогава обаче акцията била спряна, понеже Европейският съд за правата на човека в Страсбург поискал временна защита, докато се намери друго жилище за семейството.  Делата в Страсбург траят по 7-8 г., това се гледа с приоритет и съдът е поискал до края на април Министерството на правосъдието да даде позицията си по шестте случая от жалбата, каза още Къдринов. Той предупреди, че ако имотът междувременно се събори, това ще постави България в неудобно положение. И попита защо се пристъпва към бутане в момент, когато се готви законопроект за промяна в Закона за устройството на териториите, който да предвижда процедура за узаконяване на такива имоти срещу глоба в размер 30% от стойността им.

Затие дойде лично на пресконференцията на инициативния комитет, но отказа да говори, тъй като не се чувствала добре. Синът й Юсеин Юсеинов обясни, че ако се бутне къщата, на улицата остават болната му майка, баща му с болно сърце и инфаркт, съпругата му и дъщеря им на година и 7 месеца. Мъжът обясни, че самият той има дискова херния и не може да работи тежки работа, единствен носел пари вкъщи, като обикалял да търгува по пазарите. Юсейн обясни още, че къщата е строена през 1995 г. и даже не е довършена. Само единият етаж ставал за живеене, вторият е на груб строеж, а трети може да се каже, че изобщо няма. Според твърденията на фамилията, по онова време  семейството искало всичко да е законно – през 1986 г. Затие се оженила за Васил и напуснала своя дом. Мъжът й подал молба за общинско жилище. След 10 години такова още не им било дадено и двамата писали лично на тогавашния премиер Жан Виденов. Той отнесъл въпроса към местната власт. Администрацията на тогавашния район „Васил Левски” ги картотекирала като нуждаещи се в III група,  но нямало свободни апартаменти. Така фамилията се заела да строи, разчитайки после да узакони някак имота. Семейството не отрече, че оттогава не е кандидатствало наново, тъй като вече било направило постъпки.

Васил Къдринов обвини районното кметство, че разпространява невярна информация, че на мястото на бутнатите незаконни къщи ще се проправя булевард. „Събарянето се оправдава с важни интереси и инфраструктурни промени в интерес на икономическото развитие на града. Всъщност по план тези терени са отредени за спортни дейности”, заяви Къдринов. Той предупреди, че става въпрос за социален проблем с огромни измерения – у нас около 300 000 човека обитават незаконни жилища. В Арман махала са около 2000, като на практика цялата е назокнна, същото е и в Шекера.

В 6 идентични случая приложили различни мерки

Инициативният комитет „Искам жилище – Арман махала” обвини районното кметство, че подхожда противоречиво по отношение на шестте казуса от колективния иск „Юсеинова срещу България”. По думите на Васил Къдринов некоректно е постъпено в още един от случаите – на Герман Асенов. Неговата къща е бутната през октомври 2017 г. и той останал на улицата. В документацията било записано при възможност да му се даде общинско жилище от фонд „Резервен”. Досега това не е станало поради липса на такава възможност, защото няма свободни имоти.

По отношение на другите 4 случая в колективния иск е постъпено па различен начин. Семейството на Йордан Асенов е било настанено и се е изнесло в общински апартамент в „Източен”, след което само си съборило незаконната къща в Арман махала. Данка Асенова също получила общински апартамент, пренесла се и имотът й бил бутнат. Емил Кочев преди 2 г. е кандидатствал за общинско жилище и още не е получил,  живее в самоделната къща в Арман махала, но няма заповед за събаряне. Георги Асенов пък е обжалва решенията на съда и също засега е без заповед.

Райкметът: Няма да спра багерите!

 „Семейството на Затие Юсеинова има незаконна къща върху общински терен. Към днешна дата отказва да пусне молба за общинско жилище – условие, което е задължително, за да получи такова”, коментира райкметът на „Северен” Ральо Ралев. Запитан за молбата от 1986 г., той отвърна, че тогава е бил на 10 години. Според него семейството умишлено не подновява постъпките, за да може да се позовава на липсата на алтернативен дом. Ралев добави, че същевременно фамилията строи втора незаконна къща в близост до тази на ул. „Петър Бобеков” 4, на гърба на гимназията по кожни изделия и текстил. „Недопустимо е да се строи един незаконен имот, после втори. Колко къщи да ги чакам да вдигнат, за да предприема действия?”, попита риторично райкметът. И добави, че при създалата се ситуация ще предприеме мерки за бутане и на втората незаконна постройка на Юсеинови.

По повод временната закрила от Европейския съд за правата на човека в Страсбург Ралев уточни, че това е била краткосрочна мярка. „Ние доказахме по безспорен начин пред холандския съдия, че три пъти е предлагано временно социално жилище на семейството, социалните служби са посещавали семейството поне 5 пъти, но то не ги допуска.”

Райкметът добави, че по същия начин действало и семейството на Герман Асенов – предлагано му е временно социално жилище, но то отказало. По думите на Ралев и на двете семейства в миналото са били предлагани общински апартаменти в блок „Гигант”, за това има документи и те са представени пред съда. Семействата отричат.

Ральо Ралев бе категоричен, че няма да спре багерите в сряда. „Моят въпрос е докога ще се съобразяваме с тези хора. Умишлено за акцията в сряда са подбрани незаконна къща на българин в кв. „Гаганица”, на италианец в кв. „Гагарин” и къщата на Затие в Арман махала. Защото само Юсеинови реагират?”

Снимки Стоян Илиев

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?