49

Игрите на глада - апашите зарязаха парите за парче салам

Галопиращата инфлация в страната доведе до рязка промяна в начина на живот на всеки един българин, в това число и на крадците. Тежките условия преобърнаха нещата до такава степен, че парче салам или кутия цигари вече изглеждат в пъти по-привлекателни за апашите от нечие портмоне, кола или златен ланец.  

През последните 2-3 месеца кражбите на хранителни продукти и гориво попадат в челната десетка за престъпления в рамките на денонощие, показват полицейските бюлетини за извършените престъпления. Масово от щандовете изчезват колбаси и алкохол, които апашите се опитват да изнесат незабелязано през касата и охраната. Скок се отчита и при

разбиването на вендинг машини и хранителни обекти

през тъмната част на деня, като масово се крадат цигари и пакетирани храни. Това е и моментът, в който се точат резервоари на автобуси, микробуси и коли. Горивото носи гарантирана бърза печалба при продажба на черно. Този рязък завой на крадците е съвсем навреме, тъй като техният часовник бързо се настройва според ситуацията в страната.

Тези престъпници трябва ясно да се разграничат от другите, за които гладът е на последно място. Другата група действа праволинейно, поръчково или не и винаги се цели високо, в големи суми. Докато гладните, които проникват в апартаменти например, вече се преориентират към оцеляване, като основна мишена са храна, цигари, гориво и пари.

Безспорен факт е, че кражбата на едно от тези неща, особено ако е в малки размери, върви по ръба на закона. В много от случаите задигането на един салам остава незабелязано, но дори апашът да бъде заловен на място, санкциите са почти нищожни.

Обикновено ако става въпрос за тийнейджър, той се освобождава от наказателна отговорност и се прилага възпитателна мярка и порицание. Когато крадецът е пълнолетен и бъде освободен от наказателна отговорност, от съда му се налага наказание от 1000 до 5000 хил. лв., но само ако за престъплението се предвижда затвор до три години или друго по-леко наказание или пък все още не е осъждан за престъпление от общ характер. Когато е налице повторност или крадецът действа в рамките на условна присъда, тогава нещата за него стават по-сложи и може да се стигне до затвор. В крайна сметка за кражбата на парче салам или хляб максималното наказание ще бъде

глоба и заплащане на продукта в троен размер.

Учудващо или не, Наказателният кодекс е познат на голяма част от крадците или поне до тези точки или алинеи, които касаят собствената им престъпна дейност и как да се измъкнат по терлици. В чл.  218б от НК е записано, че когато стойността на откраднатия предмет или предмети е до размера на две минимални работни заплати за страната, установени към датата на извършване на кражбата, наказанието е глоба от 100 до 300 лева, налагана по административен ред, ако предметът на престъплението е възстановен или заместен. Това обаче не се прилага, ако в продължение на една година е извършил две или повече престъпления, общата стойност на предмета на които е над 150 лева, ако е осъждан за такова престъпление, както и ако му е налагано административно наказание и не е изтекла една година от извършването му. От това става ясно, че крадецът може да се уплаши само при условие, че краде нещо за над 1400 лв., но не и за два кренвирша или източен резервоар. Статистиката през годините сочи, че средно на всеки 10 регистрирани престъпления поне едно е свързано с кражба на хранителни продукти. От началото на юли обаче цифрите се променят.

Вече 3 от 10 престъпления са свързани с храна

и това според експерти се дължи именно на инфлацията и скъпоструващия живот.

Един от показателните примери е нападението над 25-годишен мъж в „Смирненски“ в началото на септември. Вечерта към 19 часа той се прибирал от работа. Влязъл в един от супермаркетите да пазарува, след което се отправил пеша към вкъщи. След няколко метра бил изненадан отзад с удар по главата. Строполил се на земята, но нападателят не посегнал към портфейла му, в който имало поне 200 лв. Взел чантата с хранителните продукти и поискал цигарите му. След това избягал. Жертвата не подала сигнал в полицията, защото не е пострадала и защото не вярва, че крадецът ще бъде открит.

Номерът на бедните - консумация на място и трохи по рафтовете

Храненето на място в магазина, без да се плати нито стотинка за консумацията, е един от номерата на бедните и гладни хора. То винаги е факт в момент на дълбока криза, а трохите на рафта с наредени продукти са сигурен знак, че тя е настъпила с пълна сила. Управители на супермаркети разказаха пред медията ни, че са се нагледали на всичко през последните години, но тенденцията за отваряне на пакетирани продукти, консумацията им и след това покриването им из щандовете е почти константа. През последните два месеца обаче тя отчетливо се засилва. Персоналът намира празни или полупразни опаковки от хляб, кисело мляко, кроасани, кренвирши, луканки и какво ли още не. В обектите в повечето случаи има изградено видеонаблюдение и често подобна сложна операция, която спокойно може да влезе в категория "кражба", се засича. 

"Когато работих в психиатрията и се занимавах с тежките случаи, беше точно моментът на кризата и тежките зими - 1995, 1996, 1997 година. Един пациент беше избягал от клиниката и беше влязъл през отворен прозорец в един апартамент. И какво беше откраднал? Две филии хляб, кренвирш и цигара. Собствениците са били през една стая, но нищо не са разбрали. Видели са го едва когато скача през терасата, за да избяга. След това извикали полиция. Видели го накъде отива и се сетили, че идва от клиниката. Ако щете вярвайте, но за това имаше дело. Крадецът каза на съдийката: "Ма гладен съм, ма, како. Гладът ме накара, не съм крадец, нито разбойник, на хората нищо нямаше да направя. Само хляб исках", разказа психиатърът д-р Веселин Герев. 

Той прогнозира, че когато хората изпаднат сериозно в несъстоятелност при следващо задълбочаване на кризата, супермаркетите ще са под обсада за безплатно хранене на място. Аз го помня това като ситуация още в момента от съществуването на Халите. Това беше най-големият хранителен магазин в Пловдив. Започнаха да продават нарязани колбаси. Тогава нямаше видеонаблюдение. Влизаш вътре, взимаш си 150-200 грама луканка, изяждаш си я на спокойствие, докато си обикаляш, и си излизаш през касата. Тази практика обаче бе преустановена за седмица", спомня си пловдивският психиатър.

Престъпник за едни бързи 300 евро

Престъпната зона насред кризата има широк диапазон и постоянно добавя нова ниша в асортимента на бандитите. В момента процъфтява бизнесът с нелегалните мигранти. Постоянно се търсят "жертви", които да седнат зад волана и да превозят бежанците, които са си платили поне 2500-3000 евро на калпак, от точка А до точка Б. В много от случаите шофьорът се впуска в този екшън само и единствено поради факта, че няма пари и му се дава възможност да ги спечели бързо. В този момент той пренебрегва риска и не осъзнава, че когато полицията го хване, ще се сдобие със сериозни проблеми и обвинение. 

"Кризата кара хората да прибягват до такива мерки. Най-вероятно от незнание и желание за бърз изход от дупката, в която са попаднали. Но това води до обвинение в съучастие в престъпна група за трафик на хора и наказанията са сериозни", посочи психиатърът д-р Веселин Герев.

Шофьорите не получават повече от 200-300 евро на курс, но ги привлича фактът, че ще се сдобият с парите само след няколко часа. През последните два месеца случаите с хванати нелегални мигранти скочиха в пъти, като една голяма част от седналите зад волана на престъпния бус имат само една-единствена мотивация - експресна печалба. Така обаче се превръщат в поредните престъпници за едни бързи 300 евро.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
Хляб

Хляб

21.09.2022 | 18:57

Спомням си още като дете бях чувал да казват че гладът бил по страшен от електрическия ток, по късно разбрах че с тока става бум и до там ама гладът там ставало бавно и мъчително, значи нощо не се е проминило от преди 60 години до сега, е и защо така нали вече всичко напредна, застанете на улицата вижте какви коли минават, ами в магазините за техника то какволи няма как така има гладни хора тогава, това не показва ли две крайности които са плод на лошо управление на държавата едните способни и то много, а друга малка част неспособни да искарат и за парче хляб, нещо много сбъркано има тук.

Отговори
4 0

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?