4232

Зорница Славова, старши икономист в ИПИ: Пловдив дърпа с индустрия, но има забавен ръст на БВП

Заплатите в Пловдив растат, но 30 на сто от жителите на областта са под линията на бедност 

Една пета от подоходния данък трябва да отива в общината, където гражданинът се води по лична карта

Хора от други области идват да се лекуват под тепетата, защото тук здравните услуги са на високо ниво 

 

- Г-жо Славова, къде стои икономиката на Пловдив според данните в проучването на ИПИ? 

- В града се наблюдават доста положителни тенденции, които ще се отразят и на икономическото, и на социалното развитие на областта.

Ръстът на заплатите в Пловдив например се доближава много до средния в страната, а възнагражденията са сравнително високи. Средната брутна годишна заплата достига до 16 000 лева, което е над средното за повечето области. Месечната пенсия е около средната за страната ​- 530 лева.  Но пък бедността в областта остава по-висока от средното за страната, въпреки че разликата не е драстична. Делът на населението, живеещо под националната линия за бедност, се задържа на близо 30 процента. Става въпрос най-вече за хората от селските общини. 

Проблемът е в БВП на човек от населението, който продължава да расте, но темпът е двойно по-нисък от средния за страната. 

Например за последната година за първи път Пловдив е изпреварен от Бургас и вече е осмият в страната, въпреки че в същото време има ръст на инвестициите и бизнес активността под тепетата.

Трябв​а да имаме предвид, че в Пловдив и инфраструктурата е по-добра, безработицата е ниска, добри резултати бележи образованието. А местните данъци - особено някои от тях, за търговията например, са по-ниски.

Въпреки тези благоприятни фактори се наблюдава забавен ръст на БВП. Безспорно обаче Пловдив е от силните икономики в страната, което се вижда и по ежедневната трудова миграция, и по сравнително благоприятната демография.

Делът на трудоспособното население в Пловдив е сравнително висок ​- близо 60 процента, повишава се икономическата активност, въпреки че е сравнително ниска. Безработицата пада значително - до около 4 процента, докато в страната е над 5. Заетостта още не е много висока, остава под средното за страната, но по-скоро зависи от това да се активират икономически  повече лица, които са извън пазара на труда. Образованието на работната сила също се подобрява.   

Пловдив е една от областите с най-висок механичен прираст, т.е.  привлеченото население в областта. Но и естественият прираст също е по-благоприятен от средния за страната, въпреки че и той е отрицателен. Факт е, че естественият прираст се влияе от по-дългосрочни политики, не може бързо да се увеличи, но механичният прираст е нещо, което могат да подобряват областите и показва реалната ситуация. А Пловдив е сред областите, привличащи население, т.е. там механичният прираст е висок. Това е добре и за пазара на труда, и за  населението. Пловдив е и една от областите с най-висока гъстота на населението. Само в Сливен и София е по-висока. Така че в Пловдив има концентриране на население, по-голямата част от което е градско. 

Пловдив е една от областите с най-високите гъстоти на железопътната инфраструктура, достъпът до интернет също се увеличава през последните години и е по-висок от средния за страната.

- Доколко Пловдив е привлекателен за инвеститорите?

- Инвестициите в областта нарастват значително. Виждаме и огромен ръст на произведената продукция, която е на 4-то място в страната, след регион София, София и Стара Загора. Пловдив има доста разнопосочна структура на икономиката. Например в столицата много висок цял имат услугите ​- там, където и заплатите са по-високи, като IT сектора например. Докато в София- област и Стара Загора водеща е индустрията. В Пловдив има и едното, и другото - индустрията е водеща, но има и развити услуги. Много интензивен е и културният живот в областта, за разлика от София-област и Стара Загора. В Пловдив виждаме разностранно развитие на областта. Наблюдава се, че извън София индустрията носи благосъстояние, доходи и заетост по места. Помагат и индустриалните зони, но и различната клъстеризация на общини също води до по-високи заплати и заетост на места. Такъв пример е Средногорието.

В Пловдив има и доста високи разходи за научноизследователска дейност спрямо броя население, което е обвързано и с образованието, и с големия брой висши училища в областта. Това допълнително привлича население и спомага за по-бързото развитие на областта. 

- Към местната власт обикновено се отправят упреци за ниски вложения в подобряване на инфраструктурата. Каква е оценката за Пловдив по този показател?

- Пловдив се представя много добре, с уговорката, че това е сравнителна класация спрямо средното за страната. Пловдив има изключително висока гъстота на железопътната мрежа, доста високо качество на пътищата. Близо 55 процента от пътищата в област Пловдив са с настилка в добро състояние, докато в страната процентът е 40, разликата е доста голяма. Делът на автомагистралите и първокласните пътища също е близък до средния за страната.

Разглеждайки картата на България, се вижда силата на развитите области по протежението на магистрала "Тракия" от София, през София-област, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, до Бургас. Докато в Северна България има икономически силни центрове като Габрово и Варна, те са разпокъсани, няма такава инфраструктурна свързаност.  Там има огромни бели петна между притегателните за икономика места. Докато в Южна България се вижда една непрекъсната ос. И Пловдив е в благоприятно положение - в средата на оста, по която районите буквално взаимно дърпат икономическото си развитие. 

- Кои са отраслите с най-голям потенциал за развитието на областта?

- Основно индустрията, транспортът - предвид разположението на областта. Много важни са и високотехнологичните производства, които търсят места извън столицата. Неслучайно и в Пловдив, и във Варна се засилва IT секторът. Предвид факта, че Пловдив е град на развитото висше образование, със сравнително високи спрямо другите области разходи за научноизследователска и развойна дейност, в областта можем да видим всестранно развитие и в услугите, и в индустрията.

- Може ли изследването на ИПИ да послужи като ориентир върху кои най-спешни градоустройствени проблеми трябва да работи приоритетно новата местна власт?

- От години ИПИ настоява за фискална децентрализация и за повече свобода на общините.

В момента на много места, особено когато капацитетът на администрацията е ограничен, което важи за малките общини, местната власт избира по-лесните за тях пари - правене на градинки, стадиони. Така че една децентрализация, която предполага, че една пета от доходите на хората остават на местно ниво, много повече би променила стимулите за привличане на инвестиции и за ръст в местната икономика. А не просто да се усвояват средства и да се превъртат обороти.

 Има напоследък политическо говорене по темата децентрализация, но не може да се каже, че сме близко до въвеждането й.

 Ако обаче се случи, Пловдив като една от най-големите индустриални зони би спечелил много от това и би привлякъл нови инвестиции.

- Какъв е шансът за скорошна реализация на Пловдивската иновационна долина и какъв тласък би дала тя на развитието на региона?

- Има всички предпоставки това да се случи. Фактори за това са и висшите училища, развитото средно образование с добри резултати, наличието на индустриална зона, високите разходи за научноизследователска дейност, наличието на трудоспособно население, развитото здравеопазване, гарантиращо по-добра социална среда.

 И от последното преброяване става ясно, че загубата на  много човешки капитал е проблем за цяла България. Дори в столицата, която доскоро се задържаше над чертата, тенденцията е негативна.

Високият дял на трудоспособно население в Пловдив в сравнение с останалата част на страната е позитивен фактор и прави подходящо точно тук  развитието на такава иновационна долина.

- Дава ли основание проучването да търси връзка между успехите в образованието и стандарта на живот? Винаги ли образованието в по-богатите райони е по-добро? 

- По принцип да, но има и изключения. Такова е Смолян, където, без да са развити високотехнологични производства, средното образование има много добри резултати, а областта е донор на добри кадри за други региони.

В Пловдив резултатите в сферата на образованието са добри, тук са едни от най-добрите гимназии в страната. Впрочем това е част от тенденцията големите градове София, Пловдив, Варна и Бургас да се представят по-добре и в образованието.

По принцип правилото е, че по-високото икономическо развитие върви и с по-качествено образование. 

- Пловдив е известен като град с най-много болници, включително частни. Гарантира ли това по-добро здравно обслужване?

- Не, не го гарантира. Но е важен достъпът до специалисти и общопрактикуващи лекари, както и до болнични легла. Леглата в многопрофилните болници в Пловдив са много повече спрямо броя на населението. По показателя брой на леглата на глава от населението Пловдив е на второ място, след Плевен, като изпреварва София.

Пловдив и областта са с най-много преминали болни за лечение спрямо населението, което не означава по-голяма заболеваемост на населението, а подсказва, че хората от околните области идват тук да търсят здравни грижи.  Продължителността на живота в областта е значително по-висока от средната за страната.  

Пловдив е една от областите в страната с най-много лекари и легла в болниците.

- Пловдив има сериозен проблем с близките селски общини, които ползват облагите на града, но плащат данъците си навън. Как може да бъде решен проблемът с разширението на Пловдив? 

- Тук отново ще напомня за децентрализацията, където важи адресът по лична карта и това определя трансфера на данъците. В момента административните граници са доста условни. Да, има граница, но хората не се интересуват от нея, за тях е важно да работят сравнително близко. 

Точно къде са административните граници не би трябвало да има значение, както и за стимулите. Т.е. политиките не трябва да се разглеждат единствено само спрямо границите на общината и на областта.

Има самоуправление, но то трябва да се стреми към по-високо благосъстояние, а не да се стига до дърпане и разпарчетосване на баницата, което става чрез трансферите от бюджета в толкова висок процент.

Как да стане това? По лична карта. Т.е. една пета от подоходния данък отива в общината, където гражданинът се води по лична карта.

Трансферите трябва да следват човека, хората, които изработват приходите в бюджета. 

За това са нужни законови промени. Дори в ИПИ направихме таблица коя община колко допълнително  би получила, ако се  случи това. Естествено, по-големите общини получават повече пари, но те имат и повече разходи.

Това ще даде и много силен стимул за привличане на инвестиции, който, на практика, е заглушен от сега действащите политики.  

 - В национален план отваря ли се ножицата между много богати и много бедни общини?

- Да, отваря се и това е пряко свързано с два много сериозни проблема - на първо място загубата на човешки капитал. Дори вътрешното движение е към по-богатите общини, градове, области. Докато в останалите има силно обезлюдяване, което отваря още веднъж ножицата. 

И вторият много сериозен проблем, който се откроява в тазгодишното ни изследване, е много ниско ниво на образование - и на работната сила, и на учениците.

Това означава, че тази тенденция ще продължи да се влошава. 

От 2023 г. в България има шест области, в които над една четвърт от юношите, завършващи 12. клас, са получили двойка на матурата по български. Това, на практика, е неграмотност.

Проблемът е сериозен, тъй като тези хора вече са част от работната сила и ще бъдат такива в следващите десетилетия. А липсата на квалифицирани качествени кадри е спънка и за инвестициите по места. 

 

Зорница Славова е родена в Карлово. Завършила е макроикономика в УНСС. Старши икономист в Института за пазарна икономика от 2007 г. Работи в сферата на макроикономиката, социалната политика, образованието, обществените поръчки. 

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
СТИГА ГЛУПОСТИ...

СТИГА ГЛУПОСТИ...

07.12.2023 | 09:46

КАТО ЗАПОЧНАТ С ТАКИВА АНАЛИЗИ ОТ КАК СИЙКА И ЛЕЛИТЕ ОТ МААЛАТА...ТА МИ СТАВАТ ГАДНИ . ТЪПОТИИ ПЛОВДИВ ДЪРПА НА КРАЖБИ И НА ПРОДАЖБА НА ЧУЖДИ СТОКИ....ДНЕС ПРОЧЕТОХ ЗА ПОРЕДНАТА ИДИОТИЯ...ЗАВОД ПЕТЪР ЧЕНГЕЛОВ ПРЕВЪРНАТ В БИЗНЕС ЦЕНТЪР......АБЕ КАК ЕДИН НЕ СТАНА ЗАНАЯТЧИЙСКИ ЦЕНТЪР...ВСИЧКО Е БИЗНЕС... ПРОДАДОХА ВСИЧКИ ЗАВОДИ НА БЕЗЦЕНИЦА .... ЕДИН ОСТАНА ДОСТОЕН ИНЖ. НИКОЛА ДОБРЕВ - С КЦМ....НЕ САМО, ЧЕ ГО ЗАПАЗИ АМИ ДОКАРА СОЦИАЛИЗЪМ ЗА РАБОТЕЩИТЕ ТАМ ХОРА....СОЦИАЛИЗЪМ....ТАКЪВ КАКЪВТО ТРЯБВА ДА Е.... УСЛОВИЯ ЗА РАБОТА НА ТРУДОУСТРОЕНИТЕ ,УСЛОВИЯ ЗА ЛЕЧЕНИЕ ,ЗА ОТДИХ ЗА ВСИЧКО КОЕТО СЕ СЕТИТЕ КАТО СОЦИАЛНА ПРИДОБИВКА И РАЗБИРА СЕ НАЙ ВАЖНОТО ПРОИЗВОДСТВО РАОТА И ВИСОКИ ЗАПЛАТИ..... ПЕТЪР ЧЕНГЕЛОВ ПРОИЗВЕЖДАШЕ ЕДНИ ОТ НАЙ УДОБНИТЕ ОБУВКИ С ВИСОКО КАЧЕСТВЕННИ МАТЕРИАЛИ...ПРЕДИ МНОГО ГОДИНИ КУПИХМЕ СВАТБЕНИ ОБУВКИ ЗА МОЯ БЛИЗКА ЕДВА ГИ ИЗМЪКНАХМЕ ПРОИЗВЕЖДАНИ ПО СПЕЦИАЛНА ПОРЪЧКА ЗА ЯПОНИЯ.....КОЖАТА БЕШЕ КАТО КОПРИНА ДА НЕ КАЗВАМ ЗА КАКВО УДОБСТВО И ЗА КАКВА ИЗРАБОТКА СТАВА ВЪПРОС....БИЖУ!!!ПО ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ПРОИЗВОДСТВОТО БЕШЕ ЗА ИЗНОС ПО СПЕЦИАЛНИ ПОРЪЧКИ НА СВЕТОВНИ БРАНДОВЕ... ЩО НАРОД СИ ПОСТРОИ ЖИЛИЩА ,ИЗУЧИ СИ ДЕЦАТА И СИ ПОЛУЧИ ПЕНСИИ САМО РАБОТЕЙКИ В ТОЗИ ЗАВОД!!?!?!КАДРИТЕ СЕ ПОДГОТВЯХА В СПЕЦИАЛНО УЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ И СТАВАХА ПЕРФЕКТНИ РАБОТНИЦИ ДАЖЕ ПРОФЕСИАТА БЕШЕ МАЛКО НАСЛЕДСТВЕННА.... И СЕГА ОТ ТОЗИ ЗАВОД ЩЕ БЪЛВАМЕ БИЗНЕСИДИОТЩИНИ.... НЕ ПОЛИТИЦИ А ВСЕ ПО ГОЛЕМИ Л.А.Й.НАРИ ПРОИЗВЕЖДАМЕ ВЕЧЕ В ТАЗИ ТЕРИТОРИЯ.... ПОЛИТИЦИТЕ НИ ТРЯБВА ДА СА ЖИВЕЛИ И УЧИЛИ В БЪЛГАРИЯ .... ТЕЗИ КОИТО ИДВАТ ОТ МАЙНАТА СИ РАЙНА ДА СТАВАТ ДО НИВО СЪВЕТНИК....НИКОГА УПРАВЛЯВАЩ....ДА СЕ РЕАЛИЗИРАТ ТАМ КЪДЕТО СА УЧИЛИ ДА БЪДАТ И ДА ГИ ТРЕТИРАТ КАТО ТРЕТОРАЗРЯДНИ ТВАРИ.....

Отговори
2 0

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?