Здравко Димитров на 57: Кметът с мисия

Здравко Димитров иска да върна на пловдивчани усещането, че живеят на едно специално място, и вярата, че бъдещето на града зависи от тях

Кметът на Пловдив Здравко Димитров навършва 57 години днес. Зико, както от години го наричат приятелите и съгражданите му, е от онези белязани от съдбата хора, дошли на белия свят с името и късмета си. И днес бившият професионален баскетболист е здрав като канара, а лидерството му е вродено. Заради високия ръст и огромната плесница още от дете е тартор на всяка група, в която го посее животът. А в него е видял и две, и двеста - успехи и разочарования на спортния терен, трудни младежки години след ранната смърт на баща му, превратности в личния живот, в бизнеса и в политиката. Но Зико никога не се предава. Ако е паднал, става и продължава напред. 

Сега приема себе си за успял човек и благодари на Господ за късмета. Знае, че е навлязъл във възрастта, в която трябва да дава, а не да взима от живота. С тази мисия миналия ноември Здравко Димитров прекрачи прага на кметския кабинет на площад „Стефан Стамболов“ 1. Не е съгласен, че политиката е мръсна работа. Просто в нея винаги успяват да се набутат мръсниците. Личната му амбиция да е като кмет да докаже, че в управлението има много свестни и качествени хора, които наистина са готови да работят с всички сили за града и хората. С това верую съставя и екипа си. „Винаги съм бил отборен играч и знам, че ключът към успеха е в силния колектив“, обича да казва Здравко Димитров. Уверен е, че има подход към хората и таланта да извади най-доброто от всеки. Иска да върне на пловдивчани усещането, че живеят на едно специално място, и вярата, че бъдещето на града им зависи от тях.

Пловдивският кмет е ранобуден. Обикновено денят му започва в ранни зори с обиколка на Гребната база - мястото, където са минали ученическите му години. Роден е в район „Западен“, чийто кмет бе от 2007 до 2011 година. Тук влиза в първата си класна стая като първолак, после се мести в Спортното, което също се намира в квартала. „Имам чувството, че пъпът ми е хвърлен някъде тук. Гората край Гребната ме успокоява и едновременно с това зарежда. Ако сутринта съм пропуснал обиколката заради ранна среща в кметството или ангажименти с дъщеря ми Рая, опитвам да наваксам надвечер“, разказва Зико.

Пловдивският кмет е изключително общителен човек. Релаксира най-добре на раздумка с аверите, на лов и на вилата в Бойково. Напоследък няма време на припали любимия си мотоциклет, който събира прах в гаража. 

Има приятели от най-различно тесто - шофьори на такси, пенсионери от махалата, бивши и настоящи спортисти, творци, бизнесмени, учени, лекари... Много държи на взаимоотношенията си с Митрополит Николай и премиера Бойко Борисов. С двамата се чува за подкрепа и съвет, когато трябва да взима най-трудните решения.

Всъщност в управлението няма лесни решения. Когато парите не стигат и трябва да избираш дали да се откажеш от строителството на важен за града обект, или да съкращаваш хора, на практика не съществува полезен ход, признава Здравко Димитров. И не защото ще има недоволни и някой ще те плюе по медиите, а защото сам искаш всичко, което е в интерес на хората и града, да се случва бързо и наведнъж.Знае, че няма как това да се стане с магическа пръчка, още повече в кризата с пандемията от коронавирус. Напоследък е пестелив на обещания и предпочита на нарича проблемите с истинските им имена. Но вярва, че най-доброто за града предстои напук на трудностите. С тях работата даже е по-сладка, защото е съгласен с онези българите, които обичат да казват - то ако е лесно, на нас ли ще се падне.

Здравко Димитров е кмет с мисия, какъвто градът отдавна чака. Голямата му сила е, че умее да общува, да се вслушва в чуждото мнение и да обединява хората в името на големите каузи. Знам, че всички, които милеят за Пловдив, ме подкрепят. И заедно ще направим много за града, убеден е Зико на 57-ия си рожден ден.

От първо лице: Пловдив е в сърцето ми

Я, че ти си по-голям от Чомаков! Това беше първата реакция на Бойко Борисов, когато се запознахме.

Спортът ме научи на дисциплина, отговорност и самообладание. Още от училище ми викат Зико. По онова време в спортното учеха Стефка Костадинова, Атанас Търев, Николай Петров, Ангелина Михайлова, Георги Славков, Стоян Делчев, Коце Костадинов и много други големи шампиони. Треньорът Васил Кожухаров ни беше като баща и държеше еднакво строго както за спорта, така и за учението. Тогава създадохме приятелства, които останаха за цял живот.

Имах късмета да стана част от златното поколение в българския баскетбол. Започнах в Академик, после се състезавах за ЦСКА, а по-късно отново се върнах в родния клуб. С националния отбор вдигахме на крака залите, в които се вееше българският трибагреник.

Случвало се е противников играч тайно от съдията да ме удари или обиди, за да ме предизвика и да ме извади извън равновесие - най-глупавото е да отвърнеш, защото ставаш като него. Спазвам това правило и до днес. Смятам, че умението да се владееш и да преценяваш ситуацията помага и в живота, и в работата. На спорта дължа своята увереност и самодисциплина.

Като за всички хора от моето поколение 1990-а беше повратна в живота ми. Тогава държавата абдикира от спорта. Уволних се от армията и се върнах в Академик. Пари обаче нямаше. На практика останах на улицата и не знаех как да продължа. Същата година се роди дъщеря ми Мария и почина баща ми, който беше голямата опора в живота ми. Трябваше да реша бързо с какво да се занимавам. Председателят на дружество Академик ме посъветва да се запиша на борсата като социално слаб. Реших, че да се редя на опашката за помощи не е за мен, защото имаше хора, които имаха много по-голяма нужда. Трябваше да намеря нещо, от което да вадя пари всеки ден. Започнах да карам такси, станах сервитьор, а после барман. В кризи е така - ако трябва и пред тоалетна ще застанеш и ще работиш, няма срамен труд. Поех нещата в свои ръце. Започнах да уча как се управляват пари, разбрах колко трудно идват и как лесно си отиват. Направих дискотека до стадион “Пловдив”, после дойде “Зико бар”. Стана много популярен. И досега много хора се обръщат към мен с “господин Зико”. По-късно създадох едно от емблематичните заведения в Стария Пловдив - ресторант “Улпия”. Това заведение ми е скъпо като дете, създадох го с много любов. То бързо стана любимо място на пловдивската бохема и много художници, писатели, артисти идват всеки ден заради атмосферата и разговорите. Приятелите и личните ми гости  знаеха за моята страст към старинните часовници, телефони и мебели. Голямата ми гордост днес е оригинален австрийски часовник “Юнг Ханс” от 19. век. Междувременно завърших спортна педагогика и защитих магистратура по социална психология в ПУ „Паисий Хилендарски“.

Семейството ми е свързано с район „Западен” вече четири поколения. Навремето дядо ми купил 12 декара в района и направил модерни оранжерии по немски образец с топлопроводи. Построил цяло имение с две големи къщи. При национализацията му взели всичко. Не успял да го преживее и се споминал скоро след това. Семейството ни се нанесло да живее в апартамент в блок в кв. “Хр. Смирненски”. При реституцията ми върнаха само 1 декар от дядовия имот. На това място построих търговски комплекс с 18 магазина. Напълниха се бързо и ми носят добри доходи.

Опитът в бизнеса ми помага и в управлението. Един кмет трябва да е добър стопанин. В политиката влязох заради идеите на новата партия ГЕРБ, които нямат нищо общо с партийното лицемерие. Вижданията на Бойко Борисов за добро управление напълно съвпадат с моите.

За мен добрата политика е да работиш честно и открито, да можеш да гледаш хората право в очите, да накараш всеки човек да открие собствения си интерес в обществения, да убедиш всеки да даде най-доброто от себе си и да можеш да го оцениш.

И ако ме питате защо съм кмет на Пловдив, отговорът е прост: Пловдив е в сърцето ми. Цялата ми семейна история и целият ми живот са свързани с това място. От дядо ми - до децата ми. И искам по-добри дни за тези, които идват след нас.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
43 коментара
Глупости, егати дядката....

Глупости, егати дядката....

07.06.2020 | 20:38

На 57 ????!!!! та тоя изглежда на 70 ........

Отговори
0 0
Филибелия

Филибелия

30.05.2020 | 19:52

Ама тоя дангалак кметът на Филибето ли е?? Хи хи хи хи!!

Отговори
4 0
Бачо Кольо

Бачо Кольо

28.05.2020 | 20:14

Долен тип

Отговори
2 0
Бачо Кольо

Бачо Кольо

28.05.2020 | 20:14

Долен тип

Отговори
1 0
Бачо Кольо

Бачо Кольо

28.05.2020 | 20:13

Какви са тези глупости в статията.Прост,алчен,иподкупен човек,обичащ да му се подмазват и работи за себе си и този който плати повече.Иначе ги знаем тези невинни физиономии,но когато когато трябва да се уволняват неудобни служители и прекарват часни интереси става многа долен и циничен.

Отговори
5 0
ДРУГ ПЛОВДИВЧАНИН

ДРУГ ПЛОВДИВЧАНИН

27.05.2020 | 18:06

цапни единия , удари другия.и тотю и зико не стават за кметове.очаквано герб взеха да се самоизбиват и за такъв тип партия ,като тази няма нищо чудно. интересното е друго. Пак Славчо Атанасов им виновен. Това вече са извратени мозъци.

Отговори
6 1
Пловдивчанин

Пловдивчанин

27.05.2020 | 12:58

Зико, клекна на Тотев и Менда и това не е добре за ГЕРБ. Цветанов прави партия и ще ви го подадат оттзад. Ония тролове на Славчууу с кенефите и те се надяват за реванш. Опичай си акъла ,кмете.

Отговори
3 4
Чернев,да попитам.....

Чернев,да попитам.....

26.05.2020 | 06:50

Чернев, туй което си го написал журналистика ли е или слагачество.Бая надупване и наколенки.И златен да ни го опишеш,виждаш,че човека за кмет не става.Лошото е че целият град вече го вижда.

Отговори
11 1
Пътнико свиден

Пътнико свиден

25.05.2020 | 22:18

Не ставаш брат ми. Ако беше кмет, главата на Тотев трябваше да е фръкнала и да озаптиш Дана

Отговори
9 2
Нели

Нели

25.05.2020 | 22:09

Пълно разочарование

Отговори
12 1
Дедо

Дедо

03.06.2020 | 17:14

От тоя мухльо нищо добро не очаквайте!! Дори за управител не става!! Ха ха ха ха!!

Отговори
2 0
Дедовия

Дедовия

03.06.2020 | 17:17

Дори за управител на бардак не става Здравко Дангалака!! Ха ха ха ха!!

Отговори
2 0

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?