Заграбен църковен двор в Болярово стига до Страсбург

Паркът актуван като общински и даден под наем, храмът - с празни ръце

Чий е паркът до храма "Св. Харалампий" в кв. Болярово? Според нотариалния акт  - на църквата. Според съда - на община Хасково.  За имота се водят дела от десет години и въпреки че два съдебни състава - на ВАС и ВКС, се произнасят по случая, хората от църковното настоятелство  са  непримирими с решенията им и са амбицирани да вървят докрай. Казусът обаче би могъл да бъде разрешен вече единствено в Европейския съд за  правата на човека в Страсбург.
Няма да оставим нещата така. Това си е пладнешки грабеж. Как може при наличие на документ за собственост и на четирима свидетели , чиито семейства са участвали в изграждането на храма и впоследствие години наред са ползвали части от попската градина за лично стопанство, съдът да казва, че това не е църковен имот? Ако не за друго, за наше морално удовлетворение продължаваме да търсим доказателства за истината, заяви един от членовете на църковното настоятелство Атанас Станилов. Вчера възрастният мъж заедно с друг член на управата - Ванчо Желев, си бяха запазили час в читалнята на Държавен архив, за да търсят документи от 1921-1922 г. - годините на строежа на църквата в някогашното село, а сега квартал на Хасково.
Храмът "Св. Харалампий" е вдигнат през 1922 г., а осветен през 1926 г.  по инициатива на тогавашния финансов министър Петър Янев, който е родом от Болярово.  Той и брат му Руско дават първите волни пожертвования за да започне  градежът и купуват камбана. Отреденият на църквата парцел фигурира в първия план на Болярово от 1931 г., а актът за собственост е от 1958 г.
Искаме да видим по чие решение е бил отреден парцелът - дали на селсъвета, или на друга институция. Навремето там е била и къщата на попа - ще се разровим да потърсим и за нея стари документи за собственост. Може пък да намерим нещо важно, което би ни дало нов, реален шанс пред Темида, казаха мъжете.
Казусът с църковната градина около храма в Болярово, макар на пръв поглед да изглежда елементарен, всъщност е доста заплетен. По соцвреме теренът от близо 8 дка е бил даван за ползване за земеделие и животновъдство на различни семейства от селото. Имаше пчелин, зеленчукови градини, на по-бедните им даваха по една леха да се посеят домати и чушки, да си посадят плодни дръвчета, да гледат кокошки, разказа Бай Ванчо. Бащата и дядото на 74-годишния мъж са сред първите, които с волски каруци и доброволен труд са участвали в строежа на святото място, а след време са били наематели на  градината. Помня, че имаше търгове за парцелите, а парите отиваха за църквата, добави той.
След като Болярово става квартал на Хасково, постепенно  църковната градина се благоустройва и превръща в парк. В регулационните планове тя е отредена за държавни и обществени нужди - както и много други подобни църковни имоти в цялата страна. Това е обяснимо, предвид свитите само до богослужебна дейност  функции на Българската православна църква по време на социализма.
През демокрацията нещата, вместо да си дойдат на мястото, тръгват в неблагоприятна посока и по една или друга причина, храмът "Св. Харалампий" се оказва с празни ръце.
Мястото години наред  стои запуснато, оградата  е съборена, а по тревните площи необезпокоявани пасат магарета. В смутните и разколни за църквата години, парите стигат само за поддръжка на храма. Предишният свещеник не само, че не прави необходимото  за имота, но и се компрометира пред вярващите със скандали и злоупотреби.
Междувременно, по силата на наредба, през март 1999 г. зелената площ е актувана като общинска собственост и впоследствие дадена под наем.
Управата на Хасково обаче не е счела за необходимо да уведоми официално за промяната църковното настоятелство. Питаме, нормално ли е, никой да не ни каже, че паркът става общински и че ще се дава под наем, или на концесия? Все едно аз да пусна багерите в двора ви  и вие чак тогава да разберете, че сте чужд в собствения си дом, възмущават се Станилов и Желев.
Когато през 2004 г. бях назначен за свещеник и председател на църковното настоятелство, заведението тъкмо започваше да се строи. От собственика му разбрах, че  е взел терена под наем от община Хасково и ще стопанисва парка, каза отец Димитър Евтимов.  Никога не сме имали нещо против подобен род дейност. През всичките тези години винаги сме били в добри отношения с Христо, той ни помага за много неща,  но смятаме, че наемът по право трябва да се дължи на църквата, а не на общината, поясни той.
Църковното настоятелство  завежда тогава второ - гражданско дело за собствеността на попската градина. И го губи.  Също както и първото, което оспорва в Административния съд регулационния план на въпросния имот.  Върховният административен съд, Второ отделение с решение № 2772 от 25. 03 2004 г. оставя в сила постановеното  по  административно дело №1022/99 г. на Хасковския окръжен съд. Адвокат е Спартак Попов.  Църковното  настоятелство се  легитимира с нотариален акт № 96 т. 1 д. 950/1958 г. като собственик на имот с планоснимачен номер № 191 от 7955 кв.  м.  Основание за отхвърляне на жалбата е, че с  плана на Болярово от 1961 г. имотът е претърпял регулацинни промени, като от него са отредени два парцела - за църква и за градина. Съдът е приел, че предвид предназначението на парцелите е налице обществен интерес.
Единственият довод за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поддържан от църковното  настоятелство касае правото на собственост.  Този довод е неотносим към настоящия спор, предвид правното основание за издаване на заповед № 406/02.03.1999 г. на кмета на община Хасково, сочено като чл. 32 ал. 1 т. 1 от ЗТСУ - ЧИ на ЗРП в обществен интерес във връзка с цели и нужди на градоустройството, пише в решението на съда.
Преведено на понятен език, съдът постановява, че  спорът за материалното право върху този имот  следва да бъде решен по общия исков ред, а не чрез отмяна на регулацията.
Настоятелството се вслушва в препоръката на Темида  и завежда ново, гражданско дело,  поето от покойния вече адвокат Стоян Илиев. То стигна до Върховен касационен съд, откъдето бе върнато за преразглеждане в  Хасковския окръжен. Малко преди смъртта си, адвокат Илиев  заяви за "Хасковска Марица", че се надява справедливостта да възтържествува и църквата да си върне имота.
Представихме всички доказателства, намерихме свидетели - възрастни хора, които потвърдиха, че паркът се е ползвал десетилетия наред като градина и части от него църквата е давала за лично ползване на по-бедни семейства. Обнадежден съм, но нека да изчакаме крайното решение на магистратите, коментира той тогава.
За изненада на всички обаче, ВКС отхвърля окончателно иска на църковното настоятелство  за предаване владението върху дворното място през юни 2009 г.
В мотивите за решението пише, че хасковският окръжен съд правилно е приел, че сам по себе си нотариалният акт №96, издаден по реда на обстоятелствената проверка от Хасковския народен съд през 1958 г. , не може да легитимира титуляра. По делото е било установено, че по първия регулационен план на с. Болярово, одобрен през 1931 г., заснетият имот е бил отреден за три парцела - за църква, за кооперация и за градина.
Не е имало специално записване за парцела за храмова градина, което е показвало, че още тогава тази част на имота не е била считана за собственост на църквата - т. е. тя не е имала собственик, както е приел ХОС.  Не е имало и данни за отчуждаване на имот от църквата, става ясно от преписката.
Свидетелските показания са били само за отдаване под наем за обработка на части от градината, което означава, че този имот не е можел да бъде придобит по давност.  Според съда, ползването на имота от църковни настоятелства при различни свещеници не означава, че е бил църковен.
Парадоксът с църковния двор изскочи тези дни наново, при подаването на декларация от настоятелството в служба "Общински  приходи". В нотариалния  акт на църквата "Св. Харалампий" фигурира целият парцел от близо 8 дка, но влязлото в сила съдебно решение регламентира като собственост на храма само сградата и 3-метровата  ивица около нея.
Съдебният спор в България по този казус е приключил. Малко е вероятно да се стигне до Страсбург. Търсенията на отец Димитър и настоятелството обаче, както вече стана ясно продължават. Свещеникът вече се е натъкнал на обява за продажба на църковната градина във вестник "Нива" и в държавни издания от 30-те години на миналия век. Изданията се пазят в Пловдив. Прелюбопитен е фактът, че статиите от този период, касаещи църквата "Св. Харалампий" в архива на периодиката в Регионалната библиотека в Хасково, са старателно изрязани. Кой се опитва да осуети възтържествуването на истината не е ясно.…

 

 

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?