Следвайте ни

За пример: Благовест загуби крака си, но иска да работи СНИМКИ

viber icon

Благовест Колев е на 35 години с ампутиран ляв крак от 2017-а. Въпреки удара, не се е предал. Живее с 205 лева инвалидна пенсия и всекидневно се грижи за майка си. Пътува до Пловдив от асеновградските села с колата си, която е с автоматични скорости.

Слага малко кантарче на тротоара до НБ „Иван Вазов“ и измерва чуждите килограми за 50 стотинки. Преди е работил във фирми за снабдяване с цигари и алкохол. Работата му е била динамична и отговорна. И му липсва.

„Пълен съм с енергия и искам да работя, да правя различни неща. Не съм се предал, но и ще излъжа, ако кажа, че нямам моите слаби моменти. Чат-пат ме удря депресията“, признава Благовест. 

По думите му, белята става лесно и неусетно. Един ден през 2014 се събудил и усетил, че го боли прасеца на крака.

Личният му лекар решил, че става въпрос за подагра. И му казал, че трябва да пази диета. Болката обаче се засилвала. Започнал да обикаля различни специалисти.

„В началото на 2017 стана ясно, че имам запушен кръвоносен съд и кракът ми трябва да се ампутира. Помня и датата, когато го загубих – 3 май. Никога не забравяш деня, в който се събуждаш без крак. Отвиваш си юрганчето като всеки ден и вместо да станеш и тръгнеш на работа – си оставаш в леглото“, разказва Благовест.

Благовест се грижи всеки ден за майка си Валентина. Той я кара на работа. „Тя е едра жена и не може да чака по спирките“, казва той.

Има още една година, в която да изплаща по 400 лева месечно за взет кредит. Признава, че ако не е заплатата на майка му и пенсиите на баба му и дядо му, а загубен.

„Най ме боли, че не съм се предал, искам да работя, а държавата не ми разрешава. Аз мога да карам кола, а според комисията от ТЕЛК не мога да карам хора. Така нямам право да съм таксиметров шофьор“, обяснява той.

Смята, че така държавата го принуждават да проси. „Това кантарче е жива просия! Ако не е майка ми, баба и дядо, аз съм загинал. Кантарчето все пак носи някакъв приход“, добавя той. 

Мечтае да отиде в Холандия при един свой приятел. Не за да живее от социалните им помощи, а за да стане таксиметров шофьор и да се върне към нормалността.

„Тук всеки ми казва: Защо не започнеш сега да работиш с компютри? Ако можеше така, всички щяха да правят това“, казва Благовест. 

Другата голяма мачта на Благовест Колев е да има биомеханичен крак. От Здравната каса получил евтин крак, който не става за нищо. С него не може да се слиза по стълби.

Фирмата, която ги произвежда хубавите биомеханични крака се казва „Отобок“. Един струва десетки хиляди евро. „Искам такъв крак, защото от патериците вече имам рани под мишниците. И с него пак ще съм човек“, казва Благовест. 

Снимки от Атанас Кънев

Росен Саръмов

Росен Саръмов

Репортер-редактор - екип "Общество"

Росен Саръмов е випускник на Английската гимназия в Пловдив. Завършил е МИО и има магистратура по Външна търговия. Владее отлично английски и руски език.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?