Следвайте ни

YouTube-меломани, заповядайтe на грамофон!

Търсачът на души Стефан Колев държи единствения в Източна Европа "Дом на плочата" в Капана

viber icon

Когато меломанът Стефан Колев открива преди година в Пловдив „Дома на плочата“, знае предварително, че това ще е единственото подобно място у нас. А доколкото му е известно, и в Източна Европа. Кръщава го „Soul Searching“ или „Търсейки душата“, казано по нашенски. „Дома на плочата“ е една малка стаичка 3,5 на 3,5 метра в Капана, точно срещу паркинга на мястото на едновремешната „Римска таверна“. Пълна е с грамофонни плочи от всички стилове и държави. Те не се купуват, а са вечен пловдивски архив на онова забравено и красиво музикално минало, когато да се снабдиш с оригинална плоча на Майлс Дейвис или Бийтълс, бе равносилно на изкачване на Еверест - поне до четвъртия базов лагер. А точно това е нещото, което младото поколение, израснало с МР-4 и YouTube, не може да разбере.


Стефан Колев е доста оригинален млад човек, който се занимава с най-различни други работи освен колекционирането на плочи. Понякога работи като диджей. Друг път е продуцент на различни групи. „Не са комерсиални и известни“, уточнява веднага той. Трети път взима обложките на стари грамофонни плочи, сканира ги и ги продава като двустранни картини за стена. „Дома на плочата“ е място, отрупано с рафтове със стари винилови плочи, музикални енциклопедии и картини на известни музиканти. В единия край на малкото помещение е поставен грамофон от началото на миналия век. Месинговата му тръба, която е служила за тонколона, е лъсната до блясък.

Веднага със Стефан в Дома влиза и един от редовните му посетители, който се представя като Гришата Бийтълса. Той е 60-годишен фанатик на тема качествена музика. Започва да разглежда внимателно, все едно пипа кристални украшения. Вади предпазливо плочи от рафтовете и да ги разглежда. Всяка от тях издърпва от обложката и старателно преглежда винила, да не би да е надраскан. „Гриша, стига пипай и изследвай! Знаеш, че много мразя така!“, срязва го Стефан.

„Тук се събираме всякакви хора - има маниаци, има зевзеци, има и истински меломани. Всичките обаче са „хайфисти“, както им викаме на тези, които се интересуват от качествена техника и музика. Гришата е стар колекционер и затова сканира всяка плоча все едно е часовникар“, обяснява Колев. „Дома на плочата“ е и единственото място, където се събират хора, които могат да ремонтират стари грамофони - занаят, който е толкова рядък, че мнозина го смятат за напълно изчезнал.

През зимата малкото помещение не може да се отоплява заради хилядите струпани накуп винилови плочи и книги. Въпреки студа пак редовно има хора.

„Тук интересът към това, което събираме, не е търговски и точно заради това е истински. Много хора имат залежали стари плочи и ги даряват. Таваните са пълни с Лили Иванова и Емил Димитров. При изключителни случаи, когато някоя плоча се повтаря много, мога да я продам“, казва Стефан.

Идеята му за „Дома на плочата“ дошла преди година. Тогава се появил проектът на фондация „Пловдив 2019“ за обживяването на много от помещенията в Капана с различни артистични дейности. Така получил за една година стайчето срещу паркинга, което ни за магазин става, ни за кръчма. „Проектът изтече, но смятам да продължа да държа тук „Дома на книгата“. Оттук нататък ще си плащам наема сам“, разказва пловдивският меломан.

Една от най-оригиналните идеи, които са му хрумвали, са така наречените „Следобедни слушателски часове“. Прави ги през топлите месеци. Хрумва му музикална тема и я обявява на страничката в интернет на „Дома на плочата“. „Събират се доста хора и сядат вътре и отвън. Темата може да е свързана с някакъв предстоящ концерт в Пловдив. Така бе с идването на кубинците от „Buena Vista Social Club“. Събрахме се млади и стари и разнищихме всичко свързано с Куба - стилове в музиката, изпълнители, политика“, обяснява идеята си Стефан.

Такива тематични следобеди правели и за музиката на Африка и Латинска Америка. На тези сладки говорилни всеки казва по нещо, което другите не знаят. „Един пита: Знаете ли това? И започва да говори по темата. После друг, подхваща нещо различно. Правим и тематични сбирка, свързани с рождени дни на известни музиканти“, казва меломанът.

Най-ценното според него е, че на такива събирания идват много млади хора от поколението, което не разбира нищо от качествена Hi Fi музика. Те са наистина объркани, когато попаднат на място, където музиката може да бъде „пипната и разгледана“.

„Наричам ги MP-3 или YouTube поколението. Преди да стъпят тук, за тях музиката е била прехвърляне на един файл от интернет от едно място на друго. И изобщо не са и чували за такива неща, като перфектен запис или обложка на албум. Тук пипат за първи път грамофонна плоча и са много изненадани да видят как навремето хората са се грижили да оформят един продукт по перфектния начин. Виждаш как попадат под магията на обложките. В старите плочи има изкуство - повечето обложки са замисляни от художници, хората навремето са гледали шрифтовете и цялостното оформление. Всичко това сега не съществува. За какво ти е, след като можеш да слушаш нещо безплатно в YouTube”, категоричен е Стефан Колев.

Стопанинът на „Дома на плочата“ смята, че сегашното младо поколение е с малко „срутена фантазия“. „Не е при всички - има и много будни хора. С книгите е същото. Понеже не четат, въображението им работи сякаш на по-ниско ниво. Знаеш как е било при нас - четеш една книга и в съзнанието ти нахлуват образи и картини, опитваш се да си представиш какво си прочел. Сегашното YouTube поколениесякаш не е развило тази способност и не може да си представя неща като нас“, казва той.

„Плочите с български фолклорни изпълнения са оформени по един чудесен начин. На тях се виждат шевиците и носиите от различните етнографски области на България. Искам това да може да се използва за различни събития - примерно става някакъв фолклорен фестивал и ние изваждаме от архива ни обложките на плочите с различните носии и шевици“, обяснява идеята си Стефан.

По стените на малкото помещение на Дома висят картини на музикална тематика. Някой е нарисувал Джими Хендрикс, Ози Осбърн, Майлс Дейвис, Бийтълс... Тези творби са дело на пловдивския художник Петър Черния. Неговата специалност е правенето на портрети на световни музиканти. „Местенцето така стана и като галерия“, обобщава меломанът Колев.

„Обичам да се връщам далеч назад във времето. 50-те години са много музикални и танцувални. Сякаш музиката е правена от сърце и душа. Точно заради това кръстих това място „Soul Searching“. Харесвам времето, когато будни млади бели хора са искали да изкарат хубавата музика извън гетата. И са го направили, а след това, разбира се, са дошли големите корпорации и всичко се е променило“, казва Стефан Колев.

Класика и рок: Моцарт до Ролинг Стоунс в музикалния архив

Голямата мечта на Стефан Колев е да превърне „Дома на плочата“ в първия уникален пловдивски музикален архив със стара музика. Затова събира всички стилове - джаз, рок, латино, класика, българска естрада и фолклор. На единия прозорец е подпрял на видно място дори плоча с класическа музика, посветена на 1300-годишнината на българската държава. Тази на Моцарт стои до тази на Ролинг Стоунс. Много рядко може и да продаде някоя плоча. Това се случва, ако тя се повтаря. Затова не казва и цени - всяка е уникална и зависи от това, колко е готов да плати за нея някой.

Диджеят провокатор: Да пуснеш Бийтълс в дискотека

Когато Стефан не поправя стари грамофони, не събира плочи или пък не продуцира музикални групи, го канят като диджей на различни събития. И там има славата на „провокатор“, който не прави никакви компромиси и пуска често доста неочаквано музиката на 60-те и 70-те години на миналия век. Защото друго не признава! Така насред купон може да започне да върти само парчета от времето на ранните Бийтълс или Стоунс. Заради „изненадата и провокацията“.

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?