Всички искат Панагюрското злато

След 36 г. едно от най-ценните съкровища на България - Панагюрското, се върна в Пловдив и разпали истинска война за това, къде трябва да се съхранява. Кметът Славчо Атанасов целуна униката и се зарече, че той ще остане в Пловдив. Няколко часа по-късно обаче се оказа, че съкровището е отстъпено на Пловдив от директора на НИМ Цветана Кьосева само за 2 месеца, след което заминава за САЩ. Това уточни областният управител Иван Тотев.

Трима братя изравят едно от най-ценните съкровища на света преди 61 години. Никога ни бих дал златото от Панагюрище на регионален музей. То е най-големият актив на държавата в областта на културно-историческото наследство, категоричен е видният историк и министър Божидар Димитров. Бившият шеф на НИМ обясни, че само със заповед на министъра на културата могат да се трансферират паметници на културата.

А такава Вежди Рашидов не е издавал. Съкровището не е собственост на Пловдив, за да го взема кметът, отсече Димитров. Бившият директор на НИМ е категоричен, че мястото на такива съкровища е в София. Това е светая светих на държавата. Мястото є е в Пловдив - античната столица на България. Ще им пратим копието, което се пази в Пловдив, а при нас ще остане оригиналът, категоричен е Славчо Атанасов. Давид на Микеланджело е във Флоренция, а не в Рим. Сикстинската мадона на Рафаело не е в Берлин, а в Дрезден, контрира кметът. И обяснява, че съкровището е взето от местния музей през 1974 г. с още 80 безценни находки, открити край Дуванлий от проф. Богдан Филов. Всички си ги върнахме с тиха дипломация, която продължи година и половина, и не беше никак лека, призна градоначалникът.

Докато политиците се карат, 9-те съда от 24-каратово злато ще заблестят в централната витрина на златната зала в пловдивския Археологически музей, който се открива официално днес.
Останалото в историята като Панагюрско златно съкровище е намерило пътя си до музеите през ръцете на трима братя като в приказка.

Било към десет и половина сутринта на 8 декември 1949 г.
Тримата братя Павел, Михаил и Петко Дейкови, тухлари и каменари по професия, работят в околностите на Панагюрище. Копаят калта за тухли. Това, което ще последва в смръщения зимен ден, никому не е минавало през ума и в най-смелите мечти.

Петко копае с правата лопата, Михо след него изхвърля пръстта. При един от ударите Петко попада на някакъв предмет ­ всъщност първия ритон от съкровището. Понеже бил целият в кал и тук-таме проблясвал, Петко го взел за стар музикален инструмент и даже възкликнал: Я, какви банди открихме! Така наричали музикалните инструменти.

Братята повдигат нещо като капак и пред тях се открива невероятна гледка. Тогава златото се ащиса, откри, разказва по-късно Михо. Девет златни съда. Седем ритона, една амфора и една фиала (широка ниска чаша, използвана за възлияния при жертвоприношения). Съдовете бяха наредени на таблата. Още щом ги видяхме, разбрахме, че това е скъпоценност, и рекох: Това нещо е само за музея, разказва по-късно Павел.
Братята извикали останалите работници, които също като тях копаели глина наоколо, преброили съдовете. Павел, Петко и Михо великодушно раздали предметите на любопитните да ги разгледат. После измили съдините от полепналата все още по тях глина в река Мерул, на около 30 метра от мястото, където копаели. Замижали с очи, щом златото лъснало с цялото си великолепие, наредено върху една дъска. Вече били сигурни, че са открили нещо невиждано дотогава у нас.
Павел, Михаил и Петко взимат по братски по три съда и ги занасят у дома да ги покажат на семействата си ­ отнесли ги в торбите, в които си носели храна.

Тъкмо докато вкъщи се дивят на съдовете, братята имат време да се изкъпят и нагласят. Все пак ще ходят в Околийското управление ­ съвета, за да предадат съдовете.
Едва ли тримата братя са подозирали, че прекрачвайки прага на управлението, са на път да покажат на България и на света едно от най-красивите съкровища на древните траки. Още тогава има хора, които се чудят на братята, че не са скрили златните съдове за себе си. Но това дори не им е минало през ума.

Първенците от Общинския съвет решили съкровището да бъде изложено във витрината на ударниците на фабриката за производство на хавлиени кърпи в центъра на Панагюрище в продължение на една седмица. За да го видят, се извървяла цялата околия под зоркия поглед на местния милиционер, който бил единствената охрана на едно от най-известните сега златни съкровища в света.
Никой не им посегнал.
След това панагюрецът Димитър Цончев, по това време директор на Пловдивския музей, отнесъл Панагюрското съкровище в Пловдив. Цончев сложил униката в една раница и се качил на влака ­ сам и неохраняван от никого. На гара Смилец или Дюлево се качил изпратен от властите човек да го пази. Така златото станало собственост на Пловдивския музей.
Мнозина, типично по нашенски, започнали да не харесват съкровището. Подразнило ги, че са изобразени някакви неразбираеми за тях сцени от гръцката митология. Сигурно в съдовете са очаквали да видят пари. Боговете Херакъл, Дионис, Аполон, Афродита, Хера, Нике и героите Парис и Тезей нищо не им говорели.

Оценка за най-ценното тракийско съкровище, намирано в света, най-напред прави археологът Петър Горбунов: То е от чисто злато от III или IV век преди Христа чудно тракийско съкровище. То няма цена. Горбунов се оказва напълно прав. Досега съкровището е излагано в галерии и музеи по цял свят. Твърде малко са тези, които помнят при кой цар и в кой век е правено. Всички се възхищават от уникалната му направа.

През 1980 г. заради национална изложба и предстоящата 1300-годишнина на България отива в София и повече не се връща нито в Пловдив, нито в Панагюрище.

Взеха го в София, Людмила Живкова го понесе по света и казваше, че са го намерили археолози. Това най тегнеше на татко, разказва през 2007 г. дъщерята на Павел Дейков. Докато теглят и мерят съкровището на одрисите, сякаш всички забравят за тримата братя, които са го намерили и чиято почтеност не е допуснала дори мисълта да направят нещо друго, освен да приберат съдовете в черна пазарска чанта и да ги предадат в Околийското управление.
Днес съкровището се съхранява в Националния исторически музей, а Пловдив и Панагюрище се карат за него и настояват пред различни държавни институции Панагюрското съкровище да се върне там, където е открито.

За находката всеки от братя Дейкови получил по 300 000 тогавашни лева. Всеки от тях си направил къща. Купили и нива от 8 декара, която да обработват заедно, но инвестицията излязла неуспешна. Като направили ТКЗС в Панагюрище, им отнели земята. До края на живота си обаче и тримата братя твърдели в един глас: То не е злато, то е история. Като го намерихме, и си рекохме: Само за музей е! Добре че попадна в честни ръце!
Не отговарят на истина различните легенди, че Дейкови са били бити и изтезавани от милицията,
за да признаят, ако са укрили част от съкровището, категорични са техните наследници.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
наблюдател

наблюдател

12.10.2010 | 13:37

Другарко Хенриета според директора К.Кисьов съкровището не е на траките а на Лизимах - прочетете кой е той или попитайте К. Кисьов Димитър Цончев не е от Панагюрище Горбунов - няма такъв - четете повече и още какво ли не Кой Ви плаща за глупостите коите пишете

Отговори
0 0

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?