Всеки пети от нас полудява

Син уби майка си и сестра си с бухалка по най-жестокия начин, наряза ги на парчета, уви ги в найлонови торби и с помощта на свой приятел се опита да ги изхвърли. Ревнивец пък поля с бензин гаджето си и <210> драсна клечката. Любимата му все още бере душа в болница с 80 на сто изгаряния по цялото тяло и с реална опасност за живота. Много я обичам, наистина много я обичам, повтарял мъжът пред следователя, след като го открили скрит зад някакви храсталаци в горичката на квартал "Лозенец" в Стара Загора и го арестували. Внук пък затри баба си за 20 лева. Потресаващите случаи не са един и два и не са сюжети от филми на ужасите.

Официалната статистика сочи, че всеки пети у нас е с психически отклонения и се нуждае от намесата на специалист. В момента 1.4 милиона българи са с различни психически разстройства, включително и хронични зависимости, но в страната все още няма регистър на психичноболните. Няма и данни колко са болните в отделните градове, но лекарите твърдят, че  за София цифрата е минимум 300 000 души.

Установено е, че 85 на сто от засегнатите могат да се лекуват извън болницата, 10% имат нужда от едномесечно лечение в специализирана клиника и само 5% от продължителни грижи. Оказва се обаче, че само 5 на сто от болните получават навременна помощ. Затова идеята, привнесена от Европейския съюз, е във всеки квартал поне на по-големите градове в страната да бъде създаден специализиран център. От месец юни функционира и първият телефон 02/ 4211142, на който всеки гражданин може да звъни на психолози и да сигнализира за свои познати, близки или пък съседи, които смята, че се нуждаят от специализирана помощ.

 Психиатричните болници в страната са създадени по модела на приютите, за да могат в тях да се изолират и скрият хората с психични разстройства, за да бъдат далеч от погледа на нормалните. По времето на социализма идеята бе, че такива хора нямат място в комунистическия строй, за да не го загрозяват и срамят. Дори масово тези болни се прибираха по времето на социалистическите празници, за да не пречат и притесняват "трудещите се". След промените през 1989 г. ситуацията не се промени особено. Хората все още продължават да се придържат към с години насажданата илюзия, че болните са опасни и трябва да бъдат прибирани в изолатори. През последната година-две обаче пратеници на Европейския съюз и различни чужди медии ни принудиха все пак малко по малко да променим отношението си към психичноболните. И до днес обаче те са пръснати из цялата страна - в Силистренско, Смолянско и др., като много често са настанени в бивши казарми или в работнически общежития, обикновено разположени извън населените места - в гората или в планината, където  живеят много мизерно и ги третират като животни.

И световните статистики показват, че през последните години нараства броят на психичноболните. Според прогнозите на Световната здравна организация към 2020 г. психичните разстройства ще бъдат сред петте заболявания, водещи най-често до загуба на трудоспособността. Експертите са на мнение, че в сравнение с 90-те години количеството на пациентите в психиатричните клиники се е увеличило почти два пъти.

Проблемите идват, според специалистите, оттам, че разбирането за успех през последните години много се е променило. То е много по-високо от това при предишните поколения - измерва се в материални критерии, а не в духовни и морални. Днес е важно да успееш и това понякога придобива патологични последици, а колкото са по-високи изискванията, толкова по-високо е и напрежението. Специалистите от Световната здравна организация смятат, че хората не успяват достатъчно бързо да се приспособят към новия ритъм на живот и търпят последствията от глобалната промяна на съзнанието и изменението на обществените отношения.

България разполага с 12 психиатрични държавни болници с 2800 легла и 12 психиатрични диспансера с 1500 легла. Освен тях има още около 100 легла, разпределени в десетина отделения към многопрофилните болници и 5 университетски психиатрични клиники, а това никак не е достатъчно, твърдят от Българската психиатрична асоциация. Според психиатрите, които членуват там, тези болни са оставени извън общата система на здравеопазването у нас - за тях няма сключени договори с НЗОК, няма клинични пътеки, те са на специален режим и управление и контрол не важат за тях. Това обаче пречило сериозно на реформите в психиатрията и те изоставали от другите области на здравеопазването.

Иначе увеличаването на ритъма на живот влияе в голяма степен и на децата и предизвиква развитието на психични заболявания още в ранна възраст, единодушни са медиците. Голям процент от децата дори се раждат с психически отклонения от различен характер. Така дори заболявания, които могат да се излекуват в ранен стадий със здрав психологически климат около детето, в действителност се задълбочават вследствие на неблагоприятната обстановка, в която то расте и се възпитава. Много често след раждане пък жените бързо се връщат на работа и дават едва проходилите бебета в ясли, детски градини или ги оставят на грижите на детегледачка.

 За малките човечета това е безусловен стрес, защото на тази възраст те се нуждаят от грижите и вниманието на родителите си. Заради откъсването при тях се появяват различни страхове и фобии. Специалистите са загрижени и от все по-увеличаващия се брой на игрите и играчките, които провокират агресия и страх сред децата на различна възраст. Броят на психичноболните се увеличава и заради напредъка на науката. Преди години на пациенти с най-тежки психически заболявания бе забранено да създават семейства и да имат наследници, но днес благодарение на новите медикаменти човек може да се поддържа в достатъчно адекватно състояние. Друг е въпросът, какво ще се случи, ако някои от болните забравят да си вземат задължителната дневна доза хапчета.