Врата към утроба под наем
- 10:12, 25.10.2009
- 1188
- 4
Според Семейния кодекс майката е тази, която ражда детето. И ако генетичните родители си го поискат, ги очаква тромавата процедура на осиновяването, която минава пред институция и няма гаранция че хората ще получат детето си. И това е регламент в държава с 270 000 бездетни двойки. Да вземеш утроба под наем със сигурност е стъпка, която предизвиква различни реакции - от еуфория на подкрепа до категорично отричане, освен това е скъпо и несигурно предприятие. Да износиш нечие дете акт на морал и сила ли е, или безизходица?
Факт е, че сурогатството е практика в България. При положение, че в много развити страни е узаконено, логичен е въпросът защо у нас проблемът дори не се разисква. Време е всички страни да излязат с позиции и да не се оправдават, че обществото ни (в което все още се приема за срамно да кажеш, че не можеш да има деца по естествен път) не е готово за това.
В Индия сурогатството освен индустриални има и социални измерения. В тази страна на раждането се гледа като на свещен дълг и вярата, че добрите дела се възнаграждават в следващия живот е изключително силна. Затова там безплодието предизвиква съпричастност.
Правото да имаш дете не бива да ти се отнема от закона. Затова пък вярата и надеждата, че все пак има начин да постигнеш желаното майчинство, показват много бързо пътя как да го заобиколиш и да намериш вратичка. Защо стерилните двойки да се подлагат на допълнителни страдания, като всичко може да се регламентира - просто и ясно.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни
Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.