46

Властелинът на стъклото твори вълшебни коледни играчки

Четири кооперации произвеждали украшения за дома и елхата в годините на соца, когато Рождество Христово, уж, не се празнуваше

Знаете ли къде е работилницата на Дядо Коледа? Не е нито в далечната финландска планина Корвантунтури, нито в своеобразната столица на Лапландия Рованиеми. Намира се на малката уличка "Стръмна" в Стария град на Пловдив, където Иван Станев твори вълшебни коледни украшения за елхата. Той е и единственият майстор на духано стъкло в България. През 2009 г. кандидатствах в Националната занаятчийската камара за майстор и се оказа, че няма кой да проведе изпита. Много често на шега сравнявам, че в България си имаме двама космонавти и само един майстор на духано стъкло. В миналото не беше така - преди 1989 г. тези играчки бяха традиционната коледна украса и имаше четири кооперации на хора с увреждания, на които беше предоставено производството им. ТПК "Марица" в Пловдив, където и аз работех, беше и най-големият производител. Около стотина души целогодишно създаваха украшения. Имаше още три кооперации - в София, Добрич и Благоевград. С промените след 1989 година всичко затвори.



 Стъклото е необятна материя,

45 години го работя и ежедневно откривам по нещо ново, обяснява Иван Станев. Всяка играчка започва от малка стъклена тръбичка, която, нагрята с горелка, ражда причудливи форми. За да се получи характерният сребрист блясък, вътре се вкарва разтвор от сребърен нитрат по класическата технология на немския химик Фон Либих, наречена "ефект на сребърното огледало". Така от вътрешната си страна всички украшения действително са посребрени. След създаването на играчката стъклото трябва да се темперира, за да не се пукне. После с различни лакове се придава цвят - червен, син, зелен. Най-тънкият момент е декорацията - с изрисуването на малките коледни вълшебства се занимава съпругата на Иван Станев. 



Този изключителен занаят изисква много време, постоянство и търпение. Ако имаш всичките качества и малко желание и усет, нещата се получават. Успях да стигна до тази обикновена формичка - камбанката, след 12 г. упражнения, разказва майсторът. Първите две години, макар че по-възрастните колеги в цеха показваха и предаваха това, което са научили като знания и умения на по-младите, изработваш единствено топка. Това е нещото, което се опитваш да направиш съвършено. После минаваш на следващото изделие, което отнема също година-две. И когато кажеш, че такова обикновено като форма изделие отнема 12 г., звучи много разочароващо за хората. Но желанието за една седмица да постигнеш нещо е невъзможно, разказва Иван Станев.



В последните години

хората се връщат към ретро украшенията. 

От една страна - те навяват носталгия у хората, а от друга, се приемат като нещо традиционно и това носи коледно очарование и дух. На почит са добре познатите ни от миналото будилник, мече, кученце, снежен човек, Снежанка. Най-много се харесва коледната камбанка. Търсят се и новите форми - мнозина събират стъклени украшения и всяка година идват, за да видят какво съм направил, това е предизвикателство за мен. Сега създадох като форма стъклена балеринка, която ми отне доста време и усилия. Добре че ми помага 4-годишният ми внук Иван - благодарение на него изработвам играчки във формата на анимационни герои - Том и Джери, прасенцето Пепа, ленивеца Сид от "Ледена епоха".



 Кога започва да прави играчките? Още на 3 януари,

шегува се майсторът. В предишните години, когато работел само в ателието, създавал около 10-15 хиляди играчки годишно. В последните години правя основно бутикови неща, които изискват повече време и усилия, а и в момента единствено в събота и неделя се посвещавам на занаята в работилницата на улица "Стръмна". Преди четири години Община Пловдив направи проект за създаване на Социално предприятие за хора с увреждания. Преди 2 г. открихме малко стъклодувно ателие, в което в момента работят четирима души и пет дни седмично съм зает там. Оказа се, че няма учебници, от които човек да започне първите стъпки, и това ме накара да напиша методика за обучение. Така че има вече някаква практическа основа за работа със стъкло. Всяко изделие има специфика на изработване. А когато може да го предадеш в синтезиран вид като знание и умение, нещата се получават. 

Миналата година с фондация "Пловдив 2019" направихме проект, в който исках да покажа този занаят в Къщата на Верен Стамболян в Стария град. Имаше уъркшоп, демонстрации, а интересът беше много голям. Младите хора искаха да опитат работа със стъкло. Направи ми впечатление, че няколко момичета, които

учат "Стъкло" в Нов български университет,

но там няма практика, само теория, идват с много голямо желание да работят и да опитат да усвоят занаята. Може би това е първата стъпка към неговото завръщане, казва майсторът. В откритите ателиета на Иван Станев участват и деца. Те трябва да са поне 12-годишни - да имат известен усет, понеже температурата, с която се нагрява и размеква стъклото, е доста висока. Изтегляме една малка част от него, децата духат в тръбичката и си правят топка или аз помагам за камбанка, която те изрисуват. Интересно и забавно е за тях как нещо, което е твърдо, изведнъж се разширява като балонче. 



 Колко време отнема изработването на една играчка?

Различно, не мога да кажа точно - това става за 5 минути или за 10. Отнема няколко дни, за да стигне от тръбата до крайното готово изделие. 

Първите години мислех единствено за коледните украшения като за нещо, което може да се направи от стъкло, защото човек не вижда света, разказва майстор Станев. Когато разбереш колко много неща ти дава този материал, започваш да мислиш по различен начин. От една стъклена пръчка можеш да направиш всичко. В края на 19. век двама художници на стъкло от чешки произход - Рудолф и Леополд Блашка, получили поръчка от Харвардския музей по ботаника да създадат около 3000 модела на цветя, различни стъклени фигури от флората и фауната, морски свят - риби, медузи, октоподи. Вдъхновен от тях, се запалих да опитам неща, характерни за нашата природа - кокиче, момина сълза, лале. Има невероятни възможности в стъклото и си мисля, че още три живота да имам, няма да ми стигнат да науча всичко. Стъклото е невероятна материя и за мен се превърна в съдба, разказва Иван Станев. 



 Майсторът се надява занаятът му да има бъдеще

В Чехия, Италия, Германия това е нещо, което се запазва, подкрепя, развива, а у нас не е така. Болната му тема е политиката на държавата към хората с увреждания, защото самият той е част от тях. 64-годишният майстор разказва интересна случка. Със социалното предприятие написахме проект към Агенцията за хората с увреждания, за да оборудваме ателието. Идеята беше да създадем добри условия на труд за хората, които обучавам там - с аспирация, климатизация, нормални горелки. В оценката си агенцията пишеше, че идеята е добра, разписа, че ще подкрепи финансово проекта. Второто изречение обаче бе, че участник "А", тоест аз, трябва да бъде отстранен от него поради навършване на пенсионна възраст. В първия момент се засегнах, понеже аз съм човекът, който трябваше да движи нещата. Желанието ми да направя нещо наистина, да запазя, да го развия и съхраня бе попарено с вряла вода. После обаче го приех с усмивка.

Още интересни текстове на празнична тематика четете в "Марица Коледа" - последното от специализираните ни издания за 2022 г.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
Красимира

Красимира

23.12.2022 | 18:54

Гледах предаването му по Агро Тв,напълни ми душата с работа която работи,с нещата които сътворява,развълнувана съм много,да е жив и здрав 100години и дай Боже да има повече такива хора за да пребъде България иначе от шарлатани ще се затрием до корен

Отговори
2 0

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?