Вихра между четката и кучетата

Има пет домашни любимеца, на ринга я хапал само английски кокер

“Поддържам си нивото и понеже не искам да ме застигне оглупяване, тренирам мозъка да не закърнее. В гърдите ми се борят три души - на галерист, художник и кинолог”, казва Вихра Григорова. Само преди седмица тя откри изложба “Пейзажът е жив” за 60-ия си юбилей. Нейната страст са основно пейзажите, но рисува също портрети, натюрморт и голо тяло, проектира мозайки, корици и илюстрации на  книги. Между кураторските є проекти са и Националните есенни изложби.


 Тя обаче се слави и като невероятен познавач на кучета, доказателство за което е съдийският китап от международната федерация. Художничката съдия има пет домашни любимеца - три салукита, унгарска късокосместа визла и дакел, които са неотменна част от семейството. Първото є куче било ирландски сетер, след това взела персийска хрътка, а накрая прибрала от улицата булонкоподобно, което живяло при нея до дълбока старост.
Вихра казва за себе си, че е от уикендните художници, които рисуват основно през почивните дни, тъй като делниците є минават в Градската галерия. И в тези два дни нищо не е в състояние да я откъсне от платното в къщата є в Перущица. “Това второ Аз обаче живее в теб непрекъснато.


 Случва се да се будя нощем и да си записвам идея, която ми е хрумнала, защото създаването на една картина е свързано с наблюдения, преживявания и срещи. Рисуването е като да пишеш писмо до публиката. Понякога започваш една тема и ръката ти подсъзнателно тръгва сама. В никакъв случай не бива да се опитваш да командваш това, което е по-силно от теб. В такъв момент  художникът пребивава между небето и земята и забравя за времето”, казва юбилярката и цитира любимеца си - австрийския философ и изотерик Рудолф Щайнер, че не е окото това, което вижда, а има нещо вътре в теб, което вижда през прозрачното око.


В света на кучетата я въвежда известният пловдивски кинолог Андон Тодоров, който я подтикнал да стане съдия. Завел я на световен форум с хиляди кучета и Вихра от раз разпознала английския булдог, който спечелил. Това є дало кураж да се захване да учи задължителните технически изисквания и правила с амбицията да стане международен съдия. В международната федерация има 10 породни групи, свързани с произхода и предназначението на кучето. Вихра е специалист по шест от тях, а този месец є  предстои изпит за декоративни кучета и да получи право да съди и тях. Най-напред се явила за птичари, след което взела дипломи за териери, дакели, гончета и кръвоследници, шпаньоли и ретривъри, хрътки. Видяла е какво ли не на ринга, но само два пъти досега я е хапало куче, при това английски кокер. “Те са много нестабилни като характер, за разлика от родезийския риджбек например, който е 50 килограма и може да надвие човек без никакъв проблем, но пък е уравновесен.


 Миналата година съдих териери - озовах се с 15-20 на ринга и нямаше абсолютно никакъв проблем. Личеше, че това са кучета, гледани с любов, затова и те се отнасят по същия начин към човека.
Любовта към кучетата неизбежно се пренася и на платното.
Най-уютно се чувства сред природата и може би затова в пейзажите є почти няма човешко присъствие. “Пейзажът е жанр, който се е родил, когато човечеството е било цивилизовано, населението вече е живеело в замъци. Титаните на пейзажа са създавали тези творби за интериор на жилища и обществени сгради.
 Една картина трябва да носи подтекст, както литературната и музикалната творба, а посланието от моите пейзажи е връщане на хората към вечното”, казва художничката.


И тъй като по образование е стенописец, по-възрастното поколение вероятно помни нейна мозайка в някогашната Руска книжарница на Главната, която, уви, бе унищожена. Вихра е автор на сграфитото на СОУ “Черноризец Храбър”, уредник на фондовете за скулптура и приложно изкуство в Градската галерия, оценител на съвременни произведения на изкуството и вещо лице в съда.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?