Пловдивчанин - ветеран от войната: На 8 май празнувахме, на 9-и се сражавахме с усташите

Тази година няма да има Парад на победата на Червения площад, но ще отбележа тази свята дата подобаващо, категоричен е 98-годишният пловдивски ветеран от Втората световна война Борис Гърнев.

Още пази спомена от парада в Москва, където през 2018 г. беше почетен гост сред ветераните. И този път пловдивчанинът ще празнува - вече е изпратил в Москва, заедно с десетки колеги от цял свят, видеообръщение към световната младеж, качено и във Фейсбук групата “200 години Гърнев род”.

Вирусът попречи на парада, но нашите видеопослания са почит към Безсмъртния световен полк, чиито шествия са част от честванията на 9 май всяка година, обяснява ветеранът. И днес, 75 г. по-късно, в ушите на бай Борис още звучат гърмежите и салютите от онова вре- ме на опиянение и радост. През 1945 г. участвах на два парада - в Белград и в София. На московския на 24 юни обаче беше поканен само един българин - славният командир на Първа бъл- гарска армия и герой от войните ген. Владимир Стойчев, разказва героят фронтовак. Подполковникът от запаса Борис Гърнев е зам.-председател на Областния управителен съвет на Съюза на ветераните от войните в Пловдив. Носител е на орден „За храброст”.

Служил е в Осма батарея на 11-и дивизионен арти- лерийски полк на 11-а македонска дивизия. Потомък на седем участници в Балканската и Междусъюзническата война. Има 4 деца, 8 внуци, 14 правнуци и 3 праправнуци. Заминах на фронта на 22, бях орач и тръгнах направо от нивата. Най-трудният фронтови период беше зимата на 1945 г. Минали са 75 години, но помня всеки детайл от големия бой, славната Дравска епопея от март 1945 г., разказва бай Борис.

Преди победните залпове на 9 май 1945 г. минал през тежки сражения, в които се разминал по чудо със смъртта. На 12 март в разгара на най-тежката битка с немците за Драва артилеристът Гърнев губи най-добрия си приятел - Андрей Цуцуманов, командир на автоматично пехотно отделение в състава на 16-а дивизия. Бил храбрец, повел отделението си в атака срещу германците и пръв загинал. 9 май 1945 г. заварил артилерийския полк, в който служил Борис Гърнев, пред Грац в Австрия.

Разбрали, че войната свършва още на 2 май, когато тържествено било оповестено падането на Берлин. Екнала тържествена канонада. На 8 май към небето полетели салюти за пълната капитулация на Германия, подписана от фелдмаршал Вилхелм Кайтел. Нямали време за радост - българите трябвало да влязат в бой. Нацистите капитулирали, но още се сражавали най-верните им съюзници - беловласовците от руската армия и усташите от хърватската. Били по-жестоки от немците, защото знаели, че прошка за тяхната подкрепа за Хитлер няма да има. Целия ден на 9 май българските части се сражавали, в този последен бой дали и жертви. На 10 май оръжията замлъкнали.

Командващият армията ген. Владимир Стойчев разпоредил дивизиите да се подготвят за връщане от Австрия в родината. Само 16-а дивизия останала да пази позициите край Грац. А носителите на ордени за храброст, около 2000 души, сформирали параден полк под личното ко- мандване на генерала. Беше голяма чест да си в този полк.

Часове набивахме крак по австрийските ливади, за да стъпваме като един. Бяхме изключи- телно горди - това беше първият парад на победата, в който участват българи - след толкова победи в битките и загуби в няколко вой- ни това беше като компенсация за българската храброст и дадените свидни жертви, обяснява развълнуван Борис Гърнев. Ветеранът има мечта - да бъде изграден паметник на геройски зака за тяхната подкрепа за Хитлер няма да има. Целия ден на 9 май българските части се сражавали, в този последен бой дали и жертви. На 10 май оръжията замлъкнали. Командващият армията ген. Владимир Стойчев разпоредил дивизиите да се подготвят за връщане от Австрия в родината. Само 16-а дивизия останала да пази позициите край Грац. А носителите на ордени за храброст, около 2000 души, сформирали параден полк под личното ко- мандване на генерала.

Беше голяма чест да си в този полк. Часове набивахме крак по австрийските ливади, за да стъп- ваме като един. Бяхме изключително горди - това беше първият парад на победата, в който участват българи - след толкова победи в битките и загуби в няколко войни това беше като компенсация за българската храброст и дадените свидни жертви, обяснява развълнуван Борис Гърнев. Ветеранът има мечта - да бъде изграден паметник на геройски загиналите във войните в Пловдив и областта. И да намери издател за книгата си „Върховете на бойната слава в Пловдивска област”. Няма връщане назад към оная армия, която сме имали - с 400 самолета и 300 танка. Живеем в ново време, бъдещето не е на оръ- жията, а на словото. Трябва ни Ев- ропа на големите умове - Волтер, Ломоносов, Гладстон, Толстой. Огромният ни шанс е, че вече 75 г. няма голяма война, младите и политиците трябва да разберат това. И трябва да помним висока- та цена на мира - той е платен с кръвта на милиони жертви, сред които и хиляди българи, оставили кости по бойните полета на Евро- па, казва 98-годишният ветеран Борис Гърнев.

 

Още ме парят вдовишките сълзи

Щом се прибрали в София от фронта и парадът отминал, му предстояло най-тежкото изпитание в живота - да съобщи на съпругата на най-добрия си приятел - Елена, че любимият няма да се върне. На 12 март в разгара на най-тежката битка с немците за Драва храбрецът Андрей Цуцуманов, командир на автоматично пехотно отделение в състава на 16-а дивизия, повел отделението си в атака срещу германците и пръв загинал. 

Елена беше първа приятелка на жена ми Илина - двете семейства заедно се венчахме, заедно се раждаха децата ни. Видях Елена и онемях. Тя разбра без думи. Прегърна ме и се разрида на рамото ми. До днес ме парят онези вдовишки сълзи, разказва Гърнев.

В София ни посрещнаха с килим от цветя

Българският полк храбреци предизвикал фурор на парада в Белград на 14 юни 1945 г. Сърбите посрещнали фронтоваците като спасители - със сълзи и цветя. На другия ден само българският полк орденоносци бил удостоен с честта да посрещне сръбския вожд и герой от съпротивата Йосип Броз Тито, който лично наградил с ордени най-храбрите ни войници. Тогава българската армия беше сила, внушаваше респект, а сръбската - слаба ракийка, обяснява ветеранът.

На 18 юни 1945 г. българските полкове стъпили тържествено в София. Целият град се изсипал по улиците. „Народе мой, връщам ти синовете на България - и живите, и онези, които останаха по бойните полета!”. Тези думи на ген. Стойчев разплакаха всички, връща лентата 73 години назад пловдивският военен ветеран. Вървяхме по килим от цветя. Край халите народът скъса кордона, спусна се да ни прегръща и обсипва с божури и лалета, просълзява се  бай Борис. 

Видеопосланието: Вирусът предотврати третата световна

 

"Млади приятели,

невидим нашественик, грозна вирусна пандемия ни нападна и постави света под карантина. Аз, ветеранът от войните, проклинам и благославям злосторника вирус, защото той предотврати трета световна ядрена война. Пандемията ни показа какъв ужасен свят сме създали. Толкова много сме оглушали и ослепели, че не можем да усетим робските си окови", пише ветеранът.

Бурята ще отмине, човечеството ще оцелее, но ще живее в различен свят, с нови проблеми. Дилемата пред човечеството ще е: тоталитарна власт или овластяване на гражданите. 

Аз, белобрадият ветеран от войните и браздите, в утрешния различен свят ще прегърна овластяването на гражданите, защото съм воювал за мирното съвместно съществуване между народите. Млади приятели, сторете и вие същото, завършва емоционалното видеообръщение  към младостта на света на Борис Гърнев "от земята на Тангра и Перун, на Орфей и Спартак, на Кубрат и богомилите"!

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
Поклон, слава, почит

Поклон, слава, почит

09.05.2020 | 13:13

Поколението, наборите родените около 1920 загинали млади, ергени лиши народите си от поколоние, не само живот загубили но и не успели живот да подарят

Отговори
2 0

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?