Вестникът на бъдещето - на вълшебниците като в "Хари Потър": Променящ се текст, снимките оживяват

Неглижирането на интернет от страна на издателите им създаде мощни конкуренти в лицето на интернет. Портали, търсачки и нюзуайъри спечелиха много на гърба на вестниците, използвайки новините им. Ще оцелее ли добрият стар вестник? Май да, с по-леки или по-революционни трансформации.

Началото е сложено: белгийският всекидневник La Derniere Heure направи пробива  -  пусна в броя си от 9 март всички фотографии триизмерни. Това е премиера за Белгия, а вероятно и за Европа, обяви главният редактор на вестника Убер Леклерк.

За четене на триизмерния вестник се предлагат специални очила безплатно. Новият вестник е отпечатан на висококачествена хартия, което позволява постигането на оптимален ефект при четенето на вестника в 3D формат.

Тиражът на вестника новатор е скочил от 85 000 на 115 000 екземпляра

 Шрифтът не се отличава от класическите издания. Засега експертите не се произнасят доколко е оправдано използването на подобни технологии при издаването на информационни вестници. Форматът обаче със сигурност ще се окаже важен при издаването на списания, особено светски.

Вестниците на бъдещето ще бъдат подобни на вестника на вълшебниците в хитовата поредица за Хари Потър  -  с променящ се текст, оживяващи фотографии, върху висококачествена хартия. Това е становището на Демян Кудрявцев, генерален директор на една от най-мощните руски издателски къщи "Комерсант". Мнението си Кудрявцев изложи на международната конференция Медиабизнес. Новите правила на играта. Следващите поколения няма да имат опит в използването на хартия,

както днес малцина имат опит в язденето на кон. Убеден съм, че вестниците на бъдещето ще ни поднесат изненади  -  колкото повече, толкова по-добре за оцеляването им, смята медийният бос.

Впрочем белгийската изненада е поредната от изненадите във вестникарския бранш. 6-инчова гъвкава вестникарска версия дебютира на панаир на Амазон още преди година. Дигиталният вестник с диагонал 6 инча, 15 сантиметра, запазва всички любими характеристики на пресата, с които сме свикнали: преносим, може да се чете както с кафето вкъщи, така и в автобуса на път за работа. Електронната читанка на Амазон Kindle DX ще се появи масово на пазара тази година. Продуктът има и 20-инчова негъвкава версия. Според специалистите електронната читанка с черно-бяло изображение идеално подхожда за вестници и книги. Неслучайно някои водещи издания в света, като "Ню Йорк таймс", "Бостън глоуб" и "Вашингтон пост" предлагат абонамент за електронните си версии, които ще се предават всеки ден по мобилните връзки.

Как точно ще се променят вестниците в идните десетилетия още никой не знае със сигурност

Факт е обаче бумът на мобилните и онлайн-версии на всекидневниците, които издърпват аудитория и рекламни бюджети от традиционните хартиени издания. Изтеглянето на читатели и бюджет постепенно ще доведе до отмиране на хартиената преса, смята Световната вестникарска асоциация WPA в своя отчет World Digital Media Trends. В него са събрани данни от 71 изследователски компании, сред които PricewaterhouseCoopers, IBM Institute for Business Value, ZenithOptimedia.

Асоциацията привежда данни на водещи световни изследователски компании, според които парите за реклама в интернет медиите растат в геометрична прогресия. Всички източници са на мнение, че рекламните бюджети, вкарани в цифрови медии в глобален мащаб, ще достигнат до 2011 г. над 130 млрд. долара, т.е. една трета от предполагаемите разходи за реклама във всички медии.

Делът на интернет-медиите расте с развитието на цифровите канали и до 2020 г. ще достигне 80 процента от общото потребление на средства за масова информация, според изследване на медийната агенция Carat, собственост на британския холдинг Aegis Group. Постоянно се увеличава броят на абонатите

на интерактивни и мобилни вестникарски версии. Ако през 2002 г. броят на хората, абонати на компютърни версии, е под 1.1 милиарда, три години по-късно броят е вече 3.4 милиарда. Броят на абонатите, получаващи новини на мобилните си телефони, е скочил от 945 милиона през 2001 г. на 2.7 милиарда през 2007-а.

Според съвместната прогноза на PricewaterhouseCoopers и Wilkofsky Gruen Associates, делът на вестниците в общите рекламни бюджети ще спадне от 26.5% през 2008 г. до 25% през 2011-а. В същото време бюджетите за онлайн изданията ще се увеличат от 10.8 до 13.8% съответно.

Въпреки атаката на цифровите медии вестниците не бива да хвърлят всички свои ресурси в интернет без подготовка, предупреди президентът на Световната вестникарска асоциация Кевин О'Рейли на Световния конгрес на вестникарите миналия юни в Гьотеборг. Интернет е удивително място, когато знаете точно какво искате. Помнете, че ваши конкуренти в интернет ще бъдат не други вестници, а силни монополисти, сред които Google и Yahoo!, управляващи 60% от световните онлайн бюджети, предупреди О'Рейли.

Подкрепиха го представители на водещи световни издателства. Предполагам, че печатната ни версия ще се радва на популярност още дълго време, обяви Джим Робъртс, издател на цифровата версия на The New York Times. Същото мнение изрази Джордж Брок, редактор в британския вестник The Times. Убеден съм, че вестници ще се печатат и през 2015-а, и през 2020 г. Може би броят им ще намалее, но със сигурност ще има хора, които ще предпочитат хартиеното пред цифровото копие.

Вестниците еволюират и развиват нови ресурси, което гарантира живота им в бъдеще, смята Брок.

Печатните издания на вестниците ще изчезнат напълно след десетина години, смята Tом Брокоу, редактор на едно от най-гледаните новинарски предавания по NВС. Според известния журналист мисълта, че печатни машини ще се търсят след десетилетие, е фантастична. Той подчертава, че младите хора все по-рядко четат хартиени издания и предпочитат да получат информация предимно чрез интернет. Ако попитам някой младеж, какво е усещането му от физическото съприкосновение с вестника, той ще ми отвърне с въпрос от коя планета съм паднал, твърди Брокоу.

Въпреки това според него професията журналист няма да отмре и дори ще расте нуждата от така наречените журналисти медиатори, способни да предоставят информацията на достъпен и понятен за читателя език.

 Световният издателски бизнес се намира на прага на нова епоха, смята президентът на Международната федерация за периодичен печат (FIРР) Доналд Камерфелд. Според него популярните вестници и списания ще се разпространяват не само на хартия, но и на цифрови мултимедийни платформи. Те ще станат неизбежна част от нашия живот, а издателите ще имат огромна възможност за разширяване на този бизнес.

Според Камерфелд и в бъдеще четенето ще остане главно средство за комуникация, без значение дали източникът е лист хартия или екранът на монитора. Хората от журналистическата гилдия ще придобиват все по-голямо значение, помагайки на читателите да се ориентират в необятното море от информация.

Дори прогнозите на Том Брокоу за пълно изчезване на хартиения печат да се сбъднат, ясно е, че хората няма да престанат да четат нито след 10, нито след 100 години.

Преди да се избистри бизнес моделът на бъдещето, някои от големите играчи в индустрията вече започнаха да експериментират с решения, като се фокусират върху изначалната стойност на бизнеса им, а именно съдържанието, което предлагат.

По примера на Wall Street Journal и News International на Рупърт Мърдок ще таксува достъпа на своите читатели до онлайн изданията на The Times и The Sunday Times от тази пролет. 24-часов достъп до The Times ще струва колкото печатното издание на вестника - около 1.50 долара от понеделник до петък. От медийната империя все още работят и върху абонаментен модел, който ще разрешава онлайн посещенията за по-дълъг период от време.

Ще прекратим културата на безплатното, видяхме какво направи тя с музикалния бизнес и вярваме, че не можем като бизнес и като общество да позволим това да се случи с новините, категоричен беше редакторът на The Times Джеймс Хардинг пред аудиторията от старши редактори и мениджъри на конференция на Обществото на редакторите в Стансед, Есекс. Той се зарече, че плановете на News International за бъдещето ще пренапишат икономиката на вестниците като такива и беше съвсем ясен, че битката за оцеляване се води в името на журналистиката.

Според експерта от влиятелната консултантска компания Innovation Хуан Сеньор бъдещето на вестниците не е като масови артикули, а като скъпи, дори луксозни продукти, които предлагат на потребителите си преживявания през различни комуникационни платформи. Това, което е правело вестниците ценни в миналото, е това, което ще ги направи велики и в бъдеще, смята Сеньор. Но за целта трябва да предлагат уникален подход към съдържанието, да бъдат там, където е публиката, да ценят и пестят времето й и в никакъв случай да не правят компромиси с визията и дизайна си. Хората биха плащали за такава журналистика, убеден е Сеньор. Той е от тези, които смятат, че най-голямата грешка на новинарската индустрия в последните 50 години е, че започна да разпространява съдържанието си безплатно в интернет и обезцени бизнеса си.

Войната за пазара принуждава издателите спешно да преосмислят качеството на продуктите си и да спрат да произвеждат съдържание, което потребителите им могат да прочетат на всяко друго място в интернет.

ЖИЛАВА ТРАДИЦИЯ

Традиционният вестник има доста врагове. Освен интернет и другите интерактивни платформи, през които достъпът до информация е мигновен, а изборът на съдържание почти неограничен. Освен това тези платформи дават възможност на потребителя да създава съдържание, да дава мнение, да обменя информация, да комуникира. Оскъпяването в производството и разпространението е също негативен фактор. Да не говорим за все по-голямото нежелание на човечеството да се напряга и да чете. Възприятието на електронната информация е къде-къде по-лесно и не изисква напрягането на толкова мозъчни гънки.

Въпреки това традицията на хартиения вестник е жилава и не се предава. Има група хора, за които вестникът е не просто хартия с текст и снимки. Вестникът е традиция  -  на сутрешното кафе, на закуската, на пътуването в трамвая, метрото, автобуса. Традиция на няколко поколения, начин на живот. Нищо не може да замени емоцията четене на вестник, специфичната миризма на мастилото, усещането при допира на хартията, търсенето на любимите тематични страници, на любимите автори. Всичко това създава доверието в марката, качествения вестник, за който и в България вече има примери, макар по-малобройни, отколкото на Запад. Това доверие, върху което се крепят тиражът, популярността, успехът на хартиения вестник.  "Пише го във вестника" е сакрална фраза. Както са казали древните  -  остава писаното слово.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?