Въртележката от избори оставя бъркането в джоба за друг път
Партиите ни залагат бомби със закъснител
- 08:45, 14.11.2024
- 09:50, 14.11.2024
- 747
- 1
Автори: Вяра Порязова, Станимир Кронев
Колкото и шизофренно да звучи, има нещо хубаво в непрекъснатата въртележка от избори в избори у нас. И това е, че непопулистките политически решения, тези, които ще бръкнат в джоба и ще ядосат избирателите, се отлагат за друг път.
А политиците много добре знаят кои са „бомбите със закъснител“. Не променя ситуацията нито това, че Европа ни гледа изпод вежди, защото някои нововъведения не търпят отлагане и са обвързани с евротраншове. Нито че като член на ЕС трябва да спазваме определени правила и да провеждаме определени реформи, за да можем да догоним другите държави в общността.
Свободният пазар на тока стресна политиците
Вчера стана ясно, че излизането на битовите абонати на свободния пазар на ток най-вероятно ще бъде отложено. Пак. За това е постигнато съгласие след първия кръг от разговори на ГЕРБ с две от другите политически сили - БСП и ИТН. И от ГЕРБ, и от БСП бяха категорични, че пазарът на ток за битови потребители не бива да се либерализира. Припомняме, че очакванията са, че цените за гражданите ще се променят, и то в посока нагоре. Сега се субсидират от държавата.
Очакванията са, че либерализацията на тока за домакинствата ще надуе цените
"Само това ни трябва - да скочат цените на тока", чистосърдечно заяви лидерът на първата политическа сила Бойко Борисов. Бившият енергиен министър от БСП Драгомир Стойнев допълни, че първо трябва да се създаде модел за компенсиране на уязвимите хора.
По план пазарът за битови потребители трябваше да започне да се либерализира от 1 юли 2025 г., като последно датата бе изместена през април т.г. с решение на депутатите. Либерализацията обаче е едно от изискванията за получаване на средства по Плана за възстановяване и устойчивост и за нея се говори много, много отдавна.
Замърсителят няма да плаща
През септември т.г. избирателите получиха друг подарък, отново предизборен. Тогава депутатите гласуваха на първо и второ четене промени в Закона за местните данъци и такси, с които се отлага с една година новата методика за определяне на такса смет, известна още като “замърсителят плаща“. Тя предвижда такса смет да се определя на база реално количество боклук, а не както досега - на база данъчната оценка на имота.
Домакинствата ще продължат да плащат такса на база данъчна оценка на имота
Основният мотив бе, че общините не са готови за прилагане на новата методика. По-шумният аргумент обаче беше, че таксата за гражданите ще се увеличи между 3 и 10 пъти.
В момента по-голяма част от такса смет се покрива от бизнеса в съотношение 70 на 30 спрямо битовите потребители. Очаквано, работодателските организации бяха крайно разочаровани от решението на депутатите. Отлагането на влизането в сила на таксата обаче бе подкрепено и от партиите, и от синдикатите.
Забравиха и за висок данък на колите
Близо година отлежава и новият Закон за насърчаване на електрическата мобилност, който изправи на нокти почти всички собственици на автомобили в страната. Проектът, изготвен от кабинета „Денков - Габриел“, беше пуснат за обществено обсъждане в края на миналата година, но след падането на последното редовно правителство сякаш и ПП-ДБ, и ГЕРБ забравиха за него.
Целта на закона беше да уреди всички казуси, свързани със създаването на инфраструктура и мощности за зареждане на електрически возила. Промените трябваше да помогнат България да изпълни ангажиментите си по намаляването на въглеродните емисии в първия отчетен цикъл през 2030-а.
Ако ставките за данък кола се повишат, всички ще са недоволни
Най-голямата промяна обаче бяха променените ставки и новата методика за изчисляване на данък МПС. В началото на годината в серия от репортажи „Марица“ разказа за готвените промени и изчислихме, че близо 75% от съществуващия автопарк в страната (или над 2,6 млн. шофьори) ще бъде засегнат от по-високия налог. Въпреки че мина обществено обсъждане и няколко разглеждания в различните парламентарни комисии, в крайна сметка, законопроектът така и не влезе в пленарна зала и изглежда сякаш това няма да се случи и в 51-вото НС.
С промените в методиката за данък МПС се оказва, че за голяма част от автомобилите у нас ще се плаща с между 20 и 90 процента по-висок данък. Освен увеличените ставки, голяма промяна се предвиждаше с въвеждането на трети компонент - типа гориво, с което дадено МПС се придвижва. До момента действащият Закон за местните данъци и такси не прави разлика в ставката, с която се облагат бензиновите и дизеловите.
Средният скок за бензиновите автомобили според Закона за насърчаване на електрическата мобилност щеше бъде между 20 и 45 на сто, докато при дизелите ситуацията можеше в отделни случаи (като в Пловдив, Русе и Велико Търново, където действащите ставки към момента са близки до минималните) да удари с до 90% по-висок данък МПС. Подобна мярка, макар и неизбежна заради цялостната политика на ЕС, щеше сериозно да рефлектира върху всички партии от управляващата коалиция ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, като вероятно затова и готвените промени тихо бяха стопирани.
Въпреки че Европейската комисия няма предвидени санкции конкретно за тази мярка, тъй като всяка държава членка сама определя данъчната си политика, подобно отлагане в дългосрочен план може да се окаже повече от фатално за България и да се отрази сериозно на възможностите за кандидатстване по Оперативните програми и фондове на ЕС.
Няма да вадим технически паспорт на сградите
Преди три-четири години редовият българин пак беше настръхнал -законотворецът изискваше от собствениците на имоти технически паспорт. Изготвянето на документацията обаче излизаше между 300 и 500 лева на апартамент. След много вайкане как точно българинът ще изкара от джоба си толкова много пари за собствената си сигурност, Министерството на регионалното развитие съобщи: „Техническата паспортизация на съществуващите сгради да се извърши в срок до 31 декември 2032 г.”. Решението бе на служебното правителство на Стефан Янев.
Иначе, предпоследният срок, даден от министъра на благоустройството Петя Аврамова, бе до края на 2024 г. А още по-рано в годините имаше и други смени на крайната дата.