В Детската къща: Да споделиш джобните и дъга от тебешир

29 дни в изолация без родителите превръща хлапетата в многодетно семейство.

Днес е 29-ият ден, откакто децата от Центъра за настаняване от семеен тип „Майка Тереза“ и Детската къща в Пловдив не са напускали временния си дом там. Заради извънредното положение от 13 март са забранени посещенията на биологичните родители и гостуването в семействата им.

Макар за всички да е трудно, изолацията е напът да превърне общността им в голямо многодетно семейство. Децата сами дезинфекцират мястото, където живеят, учат дистанционно, перат и готвят. А с парите от ученическите си стипендии си позволяват и малки „екстри“. Щом решат да си направят кекс или баница с ябълки, социален работник взима списъка с продукти и поема към кварталния магазин. Почерпката после е още по-сладка - защото е направена със собствени сили и споделена.

В Детската къща живеят 13 хлапета от 4 до 12 г. Други 13 са в ЦНСТ „Майка Тереза“, като тяхната възраст е от 13 до 17 г.

През първата седмица бе много трудно да пренастроим ритъма, споделя Анелия Дернева. Тя отговаря за резидентната грижа в Комплекса за социални услуги за деца и семейства, част от чиято структура са Детската къща и ЦНСТ „Майка Тереза“.  Особено голямо се оказало предизвикателството при тийнейджърите - освен че учат, има такива, които работят, ползват и услуги в Центъра за работа с деца на улицата, консултации с психолози и дейности на подкрепяща фондация. Първо трябваше да обясним защо се налага тези посещения за секнат, разказва Дернева. Малките по-лесно приели, че има една болест, от която трябва да се пазят.

Три пъти на ден децата и в двете звена сами дезинфекцират помещенията. Всеки ден има обща среща на по-големите. Те участват в приготвянето на храната по меню, утвърдено от медсестрата: фасул, леща, мусака, зеле с месо, миш-маш, огретен. Любимата задача на по-малките е да правят топчетата от кайма за супата.

Тийнейджърите са си направили и фонд за солидарност - отделят от месечната ученическа стипендия в размер на 35 лева за малки удоволствия и сами избират рецепта, по която да си приготвят десерт. Никой не може да излезе на пазар, но покупките правят социалните работници.

Много е важно, че звената са част от Комплекса за социални услуги за деца и семейства, защото получаваме подкрепа от широк кръг специалисти, казва Дернева. Помагат колеги от Центъра за обществена подкрепа, музикотерапевти от Центъра за рехабилитация на деца от рискови групи, социални работници от други услуги.

В първите дни най-голямото изпитание било как да се организира дистанционно обучение за всички 26 деца - при положение че има само 2-3 компютъра.

По-лесно тръгнало в Детската къща. Учениците там са от 1. до 5. клас и всичките учат в ОУ „Захари Стоянов“. С ръководството било договорено всяка сутрин преподавателите да пращат уроци, задачи и домашни по имейл. До обяд сме учителки, казват Анелия Дернева и колегите й. След обяд започва офанзива всичко да се сканира и да се прати обратно по електронната поща.

В ЦНСТ „Майка Тереза“ обаче картината е „шарена“ - тринайсетте тийнейджъри там са в 8 училища. Сред тях са Дървото, Автото, ПГСТ „Пеньо Пенев“, професионалните гимназии по облекло и по туризъм. Всички те ползват различни платформи. Няколко деца имат смартфони. На други четирима ученици училищата осигурили таблети. 

В някои учебни заведения часовете са от 8, в други - от 8,30 ч. Затова ученето изисква желязна организация. На помощ идват и социални работници от Центъра за работа с деца на улицата.

За 5 деца със специални образователни потребности се ползва подкрепа от Ресурсния център. Благодарение на това не е останал без занимания дори най-малкият жител на Детската къща. Момчето е на 4 г. и няма здравословен проблем, но е било неглижирано от семейството, поради което е изостанало. Всеки ден „талисманът“ на къщата получава от ресурсния си учител и логопеда задачки за оцветяване и свързване на точки, за да развива фина моторика.

Справяйки се с всички изпитания при новите условия, децата започват да осмислят много неща, казва Анелия Дернева. Преди влизали и излизали - всеки в своя ритъм. Застояването заедно ги сближава, учи ги да си разпределят отговорности и да се отнасят сериозно към тях. И всички чакат с нетърпение социалните работници - те са единствените хора, които влизат при тях в момента.

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?