Умират ни пиниите

След местенето заради ремонта на площада екзотичните дървета започнаха да пожълтяват

Екзотичните дървета, които в последните години станаха част от градската среда в Пловдив, са пред умиране, показа проверка на „Марица“. 


Десетте пинии, които бяха преместени от площад "Централен" в Цар-Симеоновата градина заради ремонта, изглеждат така, сякаш губят битката с климатичните условия. 

 

Игличките им са пожълтели, прави и впечатление, че има отрязани клони.

Дървото, което се намираше от южната страна на Пеещите фонтани, вече е премахнато от общински служители. Сега на негово място, подобно на гроб, има само купчина пръст. Същото е положението и с другите средиземноморски борчета. От 10 пинии, преместени от площад "Централен", са останали само две, подрязани и вързани към колчета. 

 

Доста зле изглеждат и палмите на Джумаята, голяма част от чиито листа също са изсъхнали и пожълтели.


„Средиземноморските борчета са от любимите ми дръвчета. Живея в центъра на града и редовно се разхождам в градината. Когато видя как пиниите умират,  ми става тъжно и неприятно.

 

Бил съм в Италия, където има много от тях, хората там ги поддържат и смея да твърдя, че са едни от най-красивите дървесни видове“, коментира пред репортерите на „Марица“ Васил Георгиев, който е обезпокоен за екзотичните растения.

На по-различно мнение пък беше Димитър Стефанов. „Не харесвам нито пиниите, нито палмите. Смятам, че те не пасват на лика на Пловдив. 

Тук трябва да се засаждат повече чинари, липи, тополи и други дървета, традиционни за нашите земи. Нормално е пиниите да умират, защото не са за този климат“, заяви пловдивчанинът.


От "Марица" потърсихме компетентното мнение на експерти, за да разберем какво се случва всъщност с красивите средиземноморски дървета.  

 

Ландшафт архитект Станимир Шаламанов: Съдбата им беше предизвестена

 

Пиниите не са видове за нашите ширини и при по-тежка зима умират. Трябва да се засаждат видове, които са подходящи за нашия климат. Беше абсолютна глупост да се местят в този период на годината. Съдбата им беше предизвестена. Това, че имало топли зими, не значи, че при една по-студена дръвчетата ще оцелеят.

 

От всички посадени дръвчета се захващат едва 10%. Основната грешка е посаждането на зелена растителност, неподходяща за нашите ширини.

 

Относно палмите няма как да оцелеят без лампички за отопление и найлони. Въпросът е, че токът за тези лампички излиза на стойност 3 хиляди лева, а пенсионерите взимат мизерни суми и не могат да си плащат сметките за ток.

 

Това със на средиземноморските борчета и палмите е разход на излишни ресурси. Това е прищявка на кмета и ОП „Паркове и градини“. По този начин няма да оставим зеленина на нашите деца и те няма да има на какво да се радват. 

 

 

Стоян Алексиев, директор на ОП „Градини и паркове“: Положихме всички усилия да ги спасим

 

Заради реконструкцията на площад „Централен“  в средата на декември миналата година 10-те иглолистни дръвчета от вида пиния, засадени около 6 години по-рано в бетонните вази пред Централна поща, бяха преместени в Цар-Симеоновата градина като опит да бъдат спасени. Веднага информирахме всички пловдивски медии, а чрез тях и обществеността в града за предприетите дейности.   

 


Още като ги засаждахме, широки и тесни специалисти по темата за озеленяването бяха скептични, че няма да оцелеят, но напротив - десетките пинии, с които обогатихме много пловдивски градини и паркове, се развиват отлично.

 


При преместването спазихме всички технологични изисквания. Предварително подрязахме короните, така че съкратените при пресаждането корени да могат да изхранят дръвчетата. Поради малкото, при това рехава, почва и тясното пространство в бетонните вази туфите около кореновата система не ни даваха големи надежди, че дръвчетата ще оцелеят на новото, макар и възможно най-близко място на засаждане. Положихме много грижи, но за съжаление от 10-те пинии до момента са оцелели само две. През последните 8 години в Пловдив са засадени над 16 000 нови дървета. Огромната част (над 95 на сто) са чинари, липи, явори, ясени и други местни видове. На целия този фон репликите, че заменяме традиционните за Пловдив видове дървета с палми, звучат, меко казано, несериозно.

 

ОП „Градини и паркове“ е засадило около 20 палми в целия град - на площад „Римски стадион“, пред Духовната семинария и на Гребната база. Другите палми в града са садени по частна инициатива в частни имоти. Палмите също се развиват добре.  След раззимяването им е нормално да има пожълтели листа, ще ги отстраним и ще израснат нови зелени листа.

 


Абсолютно некомпетентно е твърдението на Станимир Шаламанов, че когато през зимата ги завием и монтираме лампички върху опакованите палми, се харчи ток за 3000 лева. За 4-месечния зимен сезон за отоплението на всички палми, отглеждани от „Градини и паркове“, са заплатени около 1800 лева. Лампичките са с терморегулатори, като целта е да поддържат температура около 0 градуса, над тази стойност се изключват автоматично.

 

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
5 коментара
За крадене става вьпрос

За крадене става вьпрос

09.06.2019 | 20:35

Кажете бе мръсници Колко ни струваше една. Палма Ама от такива.гьзарии по лесно се краде

Отговори
3 2
хХх

хХх

09.06.2019 | 19:05

Знаех си че така ще стане! Олигофрените не можаха ли да съобразят проекта за реновацията на площада с вече засадените и добре растящи дръвчета??? Много им беше важна дупката там! Кретени!

Отговори
4 0
Любител дендролог

Любител дендролог

09.06.2019 | 17:25

Не само пиниите, а каквото и дърво, даже МЕСТЕН ВИД, да бяха опитали да "пренесат" по това време на годината, резултатът щеше да е трагичен. Направили са хората, каквото могат. Дърветата не никнат по заповед на кмета, а по техни си, природни закони. Аз затова лудвам, когато нашия прекрасен кмет унищожи прекрасна 100 годишна акациева гора, за да строи злощастен зоопарк с купища злоупотреби, а на празна поляна в Тракия тръгна да сади едногодишни фиданки. От които поне половината може въобще да не се хванат.

Отговори
6 0
Любител дендролог

Любител дендролог

09.06.2019 | 17:18

И освен това - палмите са привнесени навсякъде в южна Европа. С много грижи и усилия. Да, измръзват. Пак ги засаждат. И пак, и пак. Сега вече някой може ли да си представи Гърция, Италия, Испания, Турция без палми? Аз лично - не. Мислите ли, че в архитектурата, например, трябва само местните традиции да спазваме и да си строим къщите с кирпич (т.е. от кал, гомна и слама)? Или да се придържаме към само местните традиции в облеклото и да ходим с навуща и цървули? Аз лично съм за многообразието и красотата. Би трябвало да уважавам и другото мнение, особено, ако е образован уж специалист, но ми е мнооооооооого трудно. Честно. Едвам се сдържам да не напиша неща груби и гадни и обидни.

Отговори
6 4
Любител дендролог

Любител дендролог

09.06.2019 | 17:08

Бих поспорил много с този "специалист", наричаш себе си ланшафтен архитект. Малко е известно, но Пловдив е малка ботаническа градина. В нашия град - благодарение на местни, наши, пловдивски, сто годишни традиции в именно в областта на декоравтината дендрологията - са привнесени, но се развиват успешно като ОТДАВНА като местни следните видове: атласки, хималайски и ливански кедър, хималайски бор, гинко билоба, десетина вида лъжекипариси, средиземноморски кипарис, сръбски смърч, гигатнска секвоя, туя, канадска дугласка, хвойна, тис - иглолистни. Широколистни - бигнониевидна каталпа, японска софора, смокиня, бреза, черница, бяла акация, магнолия, пауловния, бадем, европейски див рожков, ленкоранска албиция, влакнест шмак, гледичия, айлант, нар, жасмин, хартиено дърво, и разбира се от над 70 години и без никакво отопление - фортунов трахикарпус - или казано по-простичко - палми. Ако ги махнем тези местни за нашия град видове, то какво ще остане? А между другото доматите, с които толкоз се гордеем (идват от Централна Америка), картофите, тютюна, царевицата, динята и мнооооооооооого други също не са местни видове. Ако хората бяха толкова посредствени, че да си отглеждат само и единствено местните видове, щяхме да се храним с тикви и да грачим Га, ГА, ГА. Благодарение на пловдивския опит в декоративната дендрология има написани книги и има развита цяла наука за дървестните видове, и ако се не лъжа – преподава се в Аграрния университет. Ако съм на този тип - Шаламанов или както там се казва, бих си изгорил дипломата.

Отговори
9 4

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?