46

Украинката Наталия Еллис: Простата истина е, че заедно сме сила

Дамата е орисана от първия ден на войната да помага на бежанците

Ужас! Това беше спонтанната реакция на служителите от Община Пловдив, когато в ранна пролет заедно с почетния консул на Украйна Димитър Георгиев и зам.-кмета по социална политика Георги Титюков прекрачиха прага на бившата Белодробна болница с намерението да видят дали става за Център за временно настаняване на бежанци от Украйна.

А Наталия Еллис изглеждаше доволна и дори се усмихваше. Каза с присъщия й оптимизъм:  „В сградата има покрив, стените са здрави, прозорците са цели, а с всичко останало ще се справим!“.

И наистина се справиха геройски. От сградата, заключена седем години, бяха вдигнати 25 контейнера с отпадъци, а след ремонта вече два месеца бежанците живеят в напълно обновени и светли стаи, имат кухненски бокс, готварски печки, хладилници, перални, сушилни, бойлери, телевизор и дори шевна машина.

Борбена, енергична, пробивна, упорита, надарена с невероятни лидерски способности, блага с точните хора и рязка с мързеливите, 45-годишната украинка пое в свои ръце преустройството на бившата болница в бежански център и превърна тази кауза  в основната мисия на своя живот, докато в Украйна се води война.

Споделя, че

животът й се преобърнал в мига, когато бомбардираха

родината й.  Преди 24 февруари през три дни се качвала на самолет, за да пътува било на конференция или по бизнес задачи, било на ски в Италия или Франция. От първия ден на войната тя започна да работи в Областния кризисен щаб и беше погълната изцяло от изпращането на помощи за Украйна, а след това се нагърби и с организацията на Центъра за временно настаняване на бежанци. Изтеглила спестяванията си - 25 000 лева – и ги дала за ремонт на покрива на Белодробната.

Не я уплашиха олющените стени и мухълът, потрошените шкафове и столове, окрадените чешми, повредената канализация и парно, течащият покрив. В детските години баща <210> я научил на доста неща в строителството - може да шпаклова и циментира, бойко върти бояджийска четка и дори знае как се работи с ъглошлайф.

Разказва, че в Днепър заедно с родителите си и братята близнаци са построили навремето две вили и къща. „По-късно в Одеса, когато се оказа, че лицеят, в който учеха децата ни, спря да плаща заплати на учителите за извънкласните занимания, им превеждах пари. После видях, че тече покривът и казах: Създаваме фонд и започваме да помагаме сериозно. През 2010 г. ремонтирах лицея от тавана до избата, а когато дойдох в Белодробна болница, разбрах, че и тук ще правя същото. Затова не ме беше страх“, описва Наталия и с тъга си спомня за родния Днепър и любимата Одеса, където се преместили, след като се оженили с Владимир.

Преди седем години се преместили в Марково с Влад, с вече порасналите синове Даниил и Андрей, заедно с бизнеса, кактусите и домашните любимци.

„Най-голямата подкрепа в живота имам от Влад

Моят съпруг от първия ден прави всичко, за да не угасва интересът ми към растенията и животните. Той обича кучета, аз - котки, затова у нас има куче и 13 котки. Старае се да намери спонсори, каквото и да му коства. Това също дава огромна сила и желание да се движиш напред“, с признателност описва съпруга си Наталия.

Влад не я оставил нито на минута, когато две момичета на 18 и 20 г.  пристигнали от Украйна, заради стреса и отчаянието се нагълтали с хапчета и били откарани в Токсикологията. „Дежурихме два дни, докато момичетата се съвземат. Сега работят, успокоили са се и с ужас си спомнят, че можеше да умрат“, потръпва от спомена Наталия.

Майката на Влад е българка от Пловдив, баща му е украинец от Харков, но сега всички, включително майката и единият брат на Наталия, са в България. Вторият брат е заминал още преди време за Австралия.

Бащата и майката на Наталия Еллис с Андрей, син на Наталия и Влад

С​ъс съпруга й отгледали двама прекрасни синове

Даниил е на 25 г. и работи като програмист, помагайки и за уебсайта на фондацията на майка му. Андрей завърши втори курс в Техническия университет и следва примера на майка си - пътува до границата, за да превозва бежанците от Украйна. В първите два месеца на войната почти не слязъл от колата.

Големият син Даниил и Влад, съпруг на Наталия

„Семейството е основата стена, на която всеки момент можеш да се опреш“, убедена е Наталия. Когато някой от бежанците е готов сам да поема разходите за квартира, тя я наема, за да не се притесняват собствениците.

И като в истинско семейство на първия етаж в Белодробна болница подготвят две стаи за инвалиди, които не могат да се придвижват без колички. Ще им помагат всички - и възрастните, настанени в Центъра, и децата. „Така ще пораснат социално отговорни“, твърди Наталия и си спомня, че в 5., 6. и 7. клас в училището в Днепър им била зачислена самотна баба, на която два пъти в седмицата чистели, пазарували  и готвели. По същия начин сега тя се грижи и за бежанците, останали без дом.

„Простата истина е, че заедно сме сила“, казва Наталия Еллис.

С децата на Белодробна болница

Като в родината: Рисуване, тенис и пирожки с черница за децата

Колко са щастливи очите на децата, когато техните майки приготвят нещо, с което са свикнали у дома - пирожки, кексчета, палачинки, компот и дори сладко. Гледаш ги и ти се плаче, споделя Наталия Еллис. И допълва, че украинската кухня има особен вкус - на родината, въпреки че всички обитатели на Белодробна болница са благодарни на Общината и фирмата за хубавата храна.

Майките правят пирожките и компота от черница, която дава плодове в парка на Белодробната. А продуктите - брашно, мляко, масло и яйца, докарва на домакините Деян.

Наталия заедно с майките се грижи децата в Белодробна болница да не бъдат лишени от заниманията, подобни на тези в Украйна отпреди войната. С интерес учат български и английски, рисуват, правят първите стъпки по шев и кройка, харесват тенис, бадминтон, шах и всички игри, подарени от спонсори. Юлия, бъдеща художничка, изографисва стените в детската стая. "Като я гледат, и другите деца искат да рисуват. Ние следваме принципа - прави като мен, тоест, ние, възрастните, даваме пример на децата“, обяснява Еллис. Тези дни решиха да купят волейболна топка и да опънат мрежа в парка.

Наталия е убедена, че децата трябва да се научават да създават нещо със собствените ръце, за да им бъде по-лесно в живота. Споделя, че целта й винаги била насочена към обучението на деца, а преди войната се е занимавала и с подготовката на млади жени за раждане и кърмене на дете. „Като дула съм подготовила индивидуално повече от 100 жени. Това е важно, защото младенец, дошъл правилно на бял свят, ще порасне способен и ще допринесе за света нещо ново", вдъхновено разказва Еллис.

Счита, че всяка майка е задължена да гледа детето си 3-4 години, защото е много важно какви качества ще заложиш в първите три години, и препоръчва да прочетат книгата на Ибука Масару „След три години вече е късно“.

Радва се на 14-,15- и17-годишни доброволци, които идват да помагат в Белодробна болница. „Монтират мебели, мият подове, изнасят боклук, копаят и чувстват, че са полезни. Това повишава тяхната самооценка“, разсъждава Наталия.

Гледа хиляди кактуси в градината си в Марково

Любимото хоби на Наталия са кактусите. Казва, че като стигнали до 100 000, спрели да ги броят. Счита, че колекцията й е една най-големите в България и една от най-красивите в Европа. По кактусите я запалил дядо й.

„Дядо ми много обичаше растения и ме увлече с градинарството. Имахме две вили с големи дворове и там мина детството ми. От 14-годишна възраст се стараех да помагам - плевях, поливах, разсаждах, и в един миг усетих, че е голямо удоволствие да виждаш как расте дърво, храст или цвете“, разказва Еллис.

Мечтае, че един ден с общи усилия ще възстановят Ботаническата градина в Пловдив, на която ще подари част от кактусите. Според Наталия децата могат да ги гледат много по-лесно от другите растения, покрай тях си набавят знания по латински и английски, защото си обменят опит с "колегите" от други държави. Придобиват и повече увереност и самочувствие.

„Хобито силно обединяват хората. Мога да отида в каквато и да е държава и да живея при кактусите две седмици, както и те при мен", обяснява Наталия Еллис. Приобщава към градинарството и бежанците, които започнаха да се грижат за парка.

Ще купим маркуч и ще поливаме растенията, планира градинарката. 

Шие, бродира, кара ски и тренира

Родителите на Наталия Елис - и двамата инженери, не били богати и научили дъщеря си на труд от малка. Грижила се за братчета, научила се да бродира и да си шие дрехи, събирайки непотребни парченца от тъкани във фабриката, където е работила майка й, заобичала и градинарството. 

На 17 години започнала да работи като секретар, после като секретар-преводач, а на 19 г. открила собствена фирма - представител на фармацевтична компания с 12 служители. Усвоила английски, украински, руски, български, италиански.

През зимата кръстосва пистите на Пампорово и в Банско, тренира, за да поддържа тонуса и фигурата си, готви и може да направи най-вкусното тирамису, което обича най-много от лакомствата.

Но веднага уточнява: „Без подкрепата на местната власт, на общинските предприятия, спонсорите и всички добри българи с широки сърца, които и до днес ни помагат, нямаше да се справя. Помощта на хората вдъхновява и зарежда с много сили и енергия“.

Според Наталия това е уникален момент - Общината, доброволците, украинците и бизнесът обединиха усилията си и този модел може да стане основата на социален проект - например за възстановяване на изоставени сгради.

Почетният консул на Украйна в Пловдив Димитър Георгиев също помага на бежанците

Вярвам, че Украйна ще оцелее, победата е близо

Войната е трагедия за три-четири поколения напред, защото ще има много загинали бащи и травмирани деца. Когато свърши, веднага ще отидем в Украйна заедно с нашите психолози, за да помагаме на хората да се отърсят от преживения кошмар, казва Наталия Еллис.

Спомня си, че бежанците, пристигнали в Пловдив след обстрела на техните градове и села в Украйна, в Деня на Ботев -  на 2 юни. "Когато включиха сирените, залягаха на пода. Първата реакция беше, че ще има бомбардировка. Това е за цял живот и много трудно се лекува", коментира украинката.

"След 24 февруари аз вече не принадлежа на себе си. Разбирам до каква степен са травмирани моите сънародници. Душите им са сякаш покрити с пепел, който трябва да се изчисти. Ние ще им помагаме. За щастие, много държави подкрепят Украйна и аз се надявам, че победата е близо.

Не вярвам на твърденията, че хората в Русия не знаят и не разбират какво се случва. Те всичко знаят, но считат, че каквото се върши, е правилно. През миналата есен на изложение разгледах щанда на Русия, посветен на невротехнологиите и работата на главния мозък. В Русия знаят как може да се манипулира съзнанието и да се зомбират хората. Всичко, което виждаме сега, е резултат на дългогодишната работа върху мозъка на човека. Затова те тръгват с такава лекота да ни убиват. Но заедно с другите държави сме силни. Искрено вярвам, че Украйна ще оцелее и ще върне своите територии", казва украинката.

Наталия, свикнала на дисциплина и работа, предупреждава, че готованци в Центъра не иска. Държи в общинската сграда да се настаняват само тези сънародници, които искат да намерят работа, а докато я търсят - да помагат „вкъщи“. Тези дни очаква в голямото семейство от 50-те бежанци от Украйна да пристигне художничка с дъщеря си, чийто дом в Харков бил напълно разрушен. „Много се притесняваше за кучето си. Каза, че не иска да го остави, и се пошегува, че кучето може да работи като психолог“, добродушно разправя  Наталия. Без колебание се съгласила да приеме „новодомците“ заедно с четириногия приятел. Защото домашните любимци също имат нужда да лекуват травмите си. 

 

 

 

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?