Следвайте ни

Украинци татуисти предпочетоха Пловдив пред Австрия СНИМКИ

viber icon

Валентина и Виталий от Одеса решават да се заселят под тепетата, след като войната съсипва Украйна

Семейството татуисти преборва българската бюрокрация с "Мила, Родино" 

Холандците са двулични, австрийците - затворени, а българите ни изглеждат най-добри, твърдят двамата

 

Валентина и Виталий. Двама украинци от Одеса, за които, да живеят в Пловдив, е случайност, но и съдба. По професия са татуисти. Имат  две деца - Полина и Матей. След сватбата си решават, че Украйна вече не е за тях, и приемат предизвикателството на живота си. Тя е с български корени, а заедно са живели къде ли не из Европа. Решават обаче, че именно България е техният бъдещ дом. Следва двегодишна процедура по набавяне на всички документи, нужни, за да се установят тук. Според тях всичко свързано с България е чудо и по случайност пристигат ден преди обявяването на националния локдаун - 12 март. Приключението им обаче съвсем не свършва тогава. Двамата разказват за преживелиците си и за това как избрали точно Пловдив за свой нов дом. 

„Баща ми е българин и като малка исках да се преместя в България. Но през целия ми живот винаги изскачаха някакви пречки и все не можех да осъществя тази своя мечта“, споделя Валентина. Тя разказва как след началото на войната в Украйна стандартът на живот там много се влошил.

„Хората започнаха са стават все по-негативни, ядосани и все по-лоши. Обществото започна да деградира. Но деградацията се изразяваше не толкова в икономическото, колкото в емоционалното състояние“, казва тя.

Двамата решили, че не бива децата им да растат в Украйна, и затова трябва да емигрират.

"Не търсехме най-богатата или най-развитата държава. Най-важно за нас беше хората да са добри. Живели сме в Австрия, в Холандия, в Полша и там хората не са за нас, не са топли. В Австрия например са много затворени, в Холандия бяха много двулични, а Полша е като втора Украйна, само дето са малко по-богати. И така, България ни се стори най-добрият избор“, разказва Валентина.

„Дойдохме на екскурзия, за да се запознаем на живо със страната, и тогава дори високите ни очаквания бяха надминати. Започнахме да обработваме документите и цялата процедура ни отне близо 2 години. Въпреки че имам български произход, беше много трудно да докажа, че съм българка. Чаках една година, за да получа удостоверението. След това още една тичахме по институции, за да си набавим всички нужни документи“, разказва тя.

За тях било учудващо колко затворена държава е България и колко трудна и скъпа е процедурата за емигрантите „Сякаш те тестват дали истински искаш да живееш тук. (Смее се.) За щастие ние се доказахме, вече имаме всички документи и сме спокойни“, споделя Виталий.

Според тях всичко, свързано с България, което им се случва, е като по чудо. 

В началото на март миналата година разбират, че визата им още не е готова. Казват им, че могат до 3 месеца да пребивават в България, и те решават, че ще чакат визата тук.

„Тогава не знаехме нищо за пандемията, не подозирахме, че ще затворят всичко. Обаче Полина се разболя, вдигна температура и не знаехме дали изобщо ще ни пуснат на границата. Планът беше Виталий и Матей да дойдат със самолет, а аз и Полина с кола и 250 кг оборудване. Имахме самолетни билети, всичко беше готово и решихме, че ще поемем риска. Пътувахме точно на 12 март миналата година. За щастие никой не ни спря и успяхме да преминем границата. Пристигнахме и на следващия ден затвориха всичко. Ако не бяхме дошли този ден, нямаше да дойдем изобщо. Нямаше да направим тази крачка. Това е един ден, който определи нашата съдба.“ 

 

Как се омилостивява български митничар

Децата

Изненадите обаче не приключват. Визата продължила да се бави и на Валентина <210> се наложило да пътува до Украйна.

„Трябваше да взема документите от посолството там. Когато стигнах обаче, ми казаха, че не издавали визи по време на пандемия, защото границите са затворени. И така се случи, че  семейството ми е в България, а аз съм в Украйна, нямам работа и трябва да чакам неопределен период от време, докато ми изкарат виза. Започнахме да пишем молби до всички министерства в България, до всички институции, всякакви хора молихме за помощ. Писах писмо до Министерството на външните работи, обясних, че съм художник, че семейството ми е тук. Те ми отговориха, че могат да ми дадат виза, но не могат да ме пуснат, защото границите са затворени. Дадоха ми виза и аз реших, че ще пътувам до България, пък ако решат да ме върнат, ще седна в неутралната зона и ще седя там, докато не ме пуснат. Приготвих цяла папка с документи, обяснения и изключения, поради които би трябвало да имам право да вляза в България, и тръгнах. На румънската граница нямаше никакъв проблем. На българската обаче веднага ми казаха, че не могат да ме пуснат, и започнаха да ме разпитват - защо искам да влизам в България, какво ще правя тук по време на пандемия и аз започнах да вадя документите. Показах им удостоверението, че съм българка. Това се случва в 4 часа сутринта.  Митничарят разгледа документите, погледна ме и каза: „Ти си българка, така ли?“. И аз казвам „да“, а той: „Я запей химна на България тогава?“. И аз като започнах да пея „Мила, Родино“, само ме погледна, върна ми документите и каза: „Айде влизай!“.

 

Душата винаги се връща в земята на дедите

Виталий разказва как - както всички руснаци и украинци и те първоначално искали да се преместят в Бургас. Заради туристите и защото също като Одеса е близо до морето. Съдбата обаче имала друг план.

Валентина първа дошла в Пловдив по случайност. Била в София по работа и видяла, че известен влогър има участие в Пловдив. „Реших, че бих могла да се свържа с него и да се запознаем. Обясних му откъде съм, коя съм и си уредихме среща. Единственият човек, за когото знаех, че е от Пловдив, беше учителката ни по български език. Никога не се бяхме срещали на живо, но се свързах с нея и така дойдох тук за пръв път.

Още като стъпих в Пловдив, ми трябваше само няколко пъти да се огледам, преди да реша, че искам да живея тук. Има една атмосфера, дори въздухът е такъв, че те омайва. Аз се влюбих в града още с първите крачки. Дори сега, една година по-късно, ако имам лош ден, просто излизам навън на разходка и веднага се разведрявам“, споделя тя.

Според Валентина обаче това, че е попаднала именно в Пловдив, не е случайност. „През локдауна започнах да чета за историята на България и града под тепетата. И така, докато четях, започнаха да ми изскачат спомени от това, което дядо ми ми е разказвал - че ние сме българи от Тракия и сме избягали заради война. Затова, според мен, избрах да заживея тук подсъзнателно. Вече се бяхме преместили, когато разбрах, че всъщност семейството ми е оттук, преди това не знаех. За мен това е чист пример как душата се връща там, където принадлежи. Когато искахме да се преместим в Бургас, 4 пъти не ни се получи, всеки път имаше пречки. А тук от първия път стана като по мед и масло“.

 

Пловдивчани ни дадоха урок по човечност

Татуистката споделя, че пловдивчани са много приятелски настроени.

"Може да са те виждали един път, но говорят спокойно и създават връзка с теб. Когато дойдох сама в България, знаех езика, ала много се притеснявах. Получавах панически атаки заради това, че трябва да ходя по институциите и да говоря. Тогава помолих учителката ми по български да ми препоръча някой, който може да ми помогне с документите. Тя ме свърза с неин познат, който след това ми помогна с какво ли не. По професия е брокер и когато дойде време да си търсим апартамент, той ни намери и апартамента, и студиото. Всичко правеше на свои разноски, без да ни познава. Искахме да му платим, а той пожела вместо пари да му нарисувам една картина. Помага ни и до ден днешен. Оттогава сме се запознали с много такива хора и сме много благодарни на всички“, казва Валентина.

Виталий разказва друга случка, когато пътували от Украйна към Пловдив. Късно вечерта закъсали с колата до Велико Търново, а единственият човек от Пловдив, когото познавали, бил първият им клиент. В безизходицата звъннали на него, макар да предполагали, че ще им откаже.

„Когато каза, че ще дойде, аз не можах да повярвам. Оказа се, че същата вечер той имал почивен ден и ​тъкмо щял да излиза на заведение. За мен това нещо е много странно. Дори попитах приятели в Украйна те какво биха направили в тази ситуация. Всички казаха, че не биха помогнали. Много хора казват, че в България хората са лоши и не си помагат, но това не е вярно. Тук не знаят какво са лоши хора“, убедена е Валентина.

„Ние сме християни и знаем, че трябва да помагаме на ближния, но не сме очаквали такова нещо. Ние тук се учим как да се държим човешки, защото в Украйна хората казват: „Всеки човек за човека е вълк“. Винаги първо себе си да гледаш. Говорят и на децата си така и когато нямаш добър пример, ти не знаеш как да направиш добро. За нас тази една година в България беше като урок по човечност“, казва Виталий.

 

Татуировките - завръщане от бъдещето

През миналия април двамата отварят собствено студио в Пловдив. В избора на името също има интересно съвпадение, споделя Виталий. Избират го, съчетавайки първите букви от псевдонимите си - Perzzovka (водка с люта чушка) и Borodach (брадатият). По-късно разбират, че името им всъщност се изписва като регистрационните номера на колите в Пловдив - PB.

Разказват и за тенденциите в татуировките. „За съжаление, в България татуировките са някак старомодни. Все едно идваме от бъдещето и сме във филм за пътуване във времето - знаем какво следва“, казва шеговито Виталий.

„Младите обичат графични татуировки. Особено момичетата - малко, нежно, на ребрата. А момчетата искат нещо по-брутално - глави на лъвове, вълци, кръстове. Лошото е, че понякога дори не търсят качество. Често искат татуировки в стил трайбъл или полинезия. Полинезията е цял език, не е просто завъртулки, има истинско значение. И дори когато кажем, че не говорим този език, те казват, че няма значение - просто им харесва как изглежда.“ Двамата твърдят обаче, че имат и много клиенти, които им се доверяват напълно в дизайна.

 

 

 

Златна Недева

Златна Недева

Журналист

Златна Недева е завършила мултимедийна журналистика в Бормутския университет в Англия. Работила е като радиожурналист в няколко английски медии. Присъединява се към екипа на „Марица“ през 2021 година.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (11)

Въпросчи майна

Въпросчи майна

11.04.2021 | 20:16

Колко струва статията? За малко щях да повярвам на нещо от нея. Много бих искал и аз да си пусна една такава да си имам....

Отговори
0 1
emo

emo

13.04.2021 | 18:02

ами постигни нещо в живота си и току виж си станал интересен за другите

Отговори
0 0
Май Май Дилайла

Май Май Дилайла

11.04.2021 | 16:24

Е де Разбрахме Двама чифути дошли при чифутите в България да станат повече с четирима А чифутката номадка В съвремения вариант ТУРИСТКА ТАТУИСКА дето Баба и Бягала от Тракия па отишла в Украйна пак не се вързва нито по възрастова и група на нея самата пък от там и на Баба и А аз като знам една песен на Пинк Флойд или на Бийтъл две да не говорим за Марсилезата мога ли да стана Президент на Францата или не мога А учителката ми по френски дето не я познавам и ша я видя в Пловдив дали шъ мъ познае Едни такива въпроси мъ глождят и ми развалят съня И на всеки талибан който по Интернет е научил Българския химн защо да не му дадем Български паспорт още на границата Там като изпитващи ще назначиме Валерката Симеонов и Шкембе Войвода който са вече безработни Пееш Химна и хоп пашапорт

Отговори
0 1
emo

emo

13.04.2021 | 18:03

Имаш правото съм да си забиеш глава в дърво, тип си до безобразие, промит мозък!

Отговори
0 0
Веселинъ Радославовъ Димитровъ егн 7112136860

Веселинъ Радославовъ Димитровъ егн 7112136860

10.04.2021 | 23:55

ПРосто му погледнете фейса на мъжа. Чистокръвен евреин. Превземат България от всички страни.

Отговори
2 7
emo

emo

13.04.2021 | 18:07

кой и как превзема България?Най-гадните хора на света са тези без дух, а ти си точно този типаж!Нали ЕГН?

Отговори
0 0
Живко

Живко

10.04.2021 | 20:02

Валентина, добре дошла у дома. Жена ми е от северозападна Европа и тя също избра да живее в България. Сега учи за изпита по български и се бори с огромната съпротива на администрацията, която не иска да й разреши да стане българка. Въпреки това тя не се съмнява, че е направила правилния избор.

Отговори
11 1
Кльон

Кльон

10.04.2021 | 16:43

Интересно, ако талибаните научат мила родино дали ще ги спрем?

Отговори
4 13
emo

emo

10.04.2021 | 16:57

Интересно е как сравняваш талибаните с тези хора?

Отговори
15 1
Майна

Майна

10.04.2021 | 15:59

Да да живи и здрави. Веселяци, а жената трскийка каквито сме кореняците от Пловдив ,пловдивско и на юг - като нас е, наша роднина. А това с химна на България на границата от митничара искрено ме развесели :) и аз да бях щях същото да искам от нея . Браво . Дано си живеят спокойно в Пълдин и нашата истинска ТРАКИЯ

Отговори
19 2
Борис

Борис

10.04.2021 | 17:36

Само, че дедите и са бягали от Беломорска Тракия, когато е имало масово изселване на българи от там след 1903 г. и особено след Ньойския мирен договор. Иначе, кефят. Имали са късмет

Отговори
8 2

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?