Ученик попита: Защо не се притекохме на помощ на Левски?

Стотици граждани и ученици се запътиха за поклон пред паметника на Апостола Васил Левски на алеята на Бунарджика. Випускниците на Търговската гимназия се събраха и се поклониха пред паметника още в 10 часа сутринта.

Дойде и една група от 25 деца от ДГ „Майчина грижа”. Миналата година теези деца бяха във втора група и ги доведохме тук – сега продължаваме традицията, обясниха учителките им.  

На тъжната годишнина дойде кметът Здравко Димитров, председателят на общинския съвет инж. Александър Държиков, районни кметове и военни от пловдивския гарнизон.

Честването започна със стихотворението „Под туй черно бесило” на Румен Ченков. Слово пред паметника тази година прочете 11-класникът от Езиковата гимназия Емил Манчев. И думите му приковаха вниманието на всички със своята жестока откровеност.

„Отивайки на среща със смъртта, изправен гордо пред черното бесило, Левски изрича последните си думи пред отец Тодор Митов: „Каквото съм направил – в ползу народу е!” Поне според историческите извори, никой от същия този народ не се притичва на помощ. Дали защото го е страх, дали защото е зает да търси махмудии в дълбоките преспи на Къкрина? Апостолът остава сам, но погледът му е насочен нагоре, към небитието и към вечността, към нас”, каза Емил Манчев. 

И обясни как саможертвата на Апостола е довела до баналност в мислите ни:

„Век и половина по-късно ние сме тук, и сякаш се успокояваме, че сме върнали стореното, че сме се сплотили. Тук сме! Да припомняме неговото дело, поднасяме цветя и венци. Но това е само за ден, за няколко часа може би. Ще го повторим на националния празник, ще закачим негов портрет на стената и от време на време ще спрягаме неговото име. Дали това е достатъчно и дали е истинско? Безсмъртието не е ли вечно или се появява, само когато можем да си послужим с него за показ”, продължи с жестоките въпроси Емил.

Ученикът от езиковата гимназия припомни и мечтата на Левски:

„В едно от своите писма до Любен Каравелов, Апостолът изповядва идеята си, че в България трябва да цари братство – без оглед на вяра и народност. Ако искрено се прекланяме пред делото на Левски, нека загърбим различията! И да изпълним изконната мечта на Апостола – една обединена България, открита към съседите си и към света”, завърши речта си ученикът.

Емил Манчев смята да продължи образованието си в Германия, където ще следва медицина. „След това задължително ще се върна в България”, подчерта младият човек.

Венци за 150-годишнината от обесването на Левски поставиха от Общината, Областната управа, Общинския съвет, районните кметства, парти, обществени организации и граждани.

Снимки от Наташа Манева