Тв водещата Мартина Вачкова: Само от обичано дете пораства щастливец

Мартина Григорова Вачкова е популярна актриса и телевизионна водеща. Родена е на 29 юли 1959 г. в София. Дъщеря е на известния актьор Григор Вачков. Завършва Висшия институт за театрално изкуство “Кръстю Сарафов”. Става популярна през 1990-те в телевизионните предавания “Ку-ку” и  “Каналето”. През следващите години работи в театъра и киното. Води сутрешно телевизионно предаване по Канал 1 - “Защо не! с Марта Вачкова”, по- късно преименувано на “Жените”. Мартина Вачкова обича слънцето, танците, живота и дъщеря си Рада.

- Честит рожден ден! Кой е най-хубавият подарък, който получихте?
- О, това са приятелите, които бяха тук. Най-хубавият подарък е, че преди един месец моя много близка приятелка си осинови детенце, което не можах да видя в София, тъй като ме няма там от доста време. Та вчера (в петък, бел.ред.) тя ми го доведе на рождения ден - това е най, най, най-прекрасният подарък! Наистина прелестно детенце си имаме в нашето голямо приятелско семейство и съм много щастлива, не мога да спра да мисля за това дете!
- Българинът е все недоволен и сърдит, а вие изглеждате толкова слънчева и позитивно настроена. Как се зареждате?
- Аз самата съм нещастна, когато съм недоволна. Когато виждам лоши неща, това ме прави страшно нещастна. Искам да ми е хубаво - това е такъв вид философия - да виждаш хубавите неща. Не може животът да е само черен и сив! Това е философия - да се радваш на хубавото, което имаш. Така съм възпитана, така са ме научили - да се радвам на всичко хубаво. А лошото, ако зависи от мен, трябва да го променям. А ако не зависи от мен, не трябва да го обсъждам и да го мисля, защото това ме разбива мен самата. И това е толкова проста и лесна философия. Ако всички го правят, ще видят колко лесен и хубав може да е животът.
- Т.е. това е вашата рецепта за щастие?
- Разбира се, не трябва да се ядосваме за нещо, което не зависи от нас. Не трябва да го обсъждаме и дори не трябва да го забелязваме. Например: в съседното заведение вдигали много шум. Мога ли да го спра, да ги накарам да спрат заведението? Не мога. Започвам да се смея на това и да казвам: Вижте как ни озвучават, как ни създават празник. Или пред мен някакъв човек шофира лошо и ме бави. Казвам си: Човекът внимава, не иска да направи катастрофа. Винаги трябва да намериш друг ъгъл, да погледнеш проблема от друга гледна точка. И тогава може да се живее, може.
- Сигурно обаче има и неща, които ви нараняват?
- Разбира се, че има. Ако ме наранява човек, близък до мен, значи трябва да го махна веднага от живота си, за да не бъда наранявана. Ако ме наранява шефът ми в работата, трябва да напусна веднага. Или мъжът ми - трябва да се разделя с него. Нещата, които зависят от мен, трябва да ги решавам. А които не зависят - не трябва да се занимавам с тях.
- Лесно ли прощавате?
- Много лесно, ако видя, че наистина човекът го е направил без да иска, ако човекът ми е навредил случайно, без умисъл, но най-вече - ако съжалява. Няма човек, който да е поискал от мен извинение и да не съм му простила.
- Смятате любовта за едно от най-важните неща в живота. Лесно ли се влюбвате?
- Преди години се влюбвах лесно, сега не се влюбвам никак лесно. Може би сега критериите ми са по-високи или разочарованията може би са големи. Но днес, на тази дата, бих казала: Любов, но не на всяка цена. Много често, само и само за да сме влюбени си измисляме разни неща, измисляме си хората, партньора. А не бива да е така. По-добре просто сам, в хармония със себе си, отколкото с друг човек в компромиси. Не на всяка цена любов, не!
- Кои качества ви печелят?
- Чувство за хумор, откритост, лекота в общуването - това са много важни неща за мен. Усетя ли, че нещо ме лъжат, че нещо има прикрито, това страшно ме потиска и притеснява. Не искам да разчитам сложни плетеници, искам да общувам нормално с хората.
- Силна ли е българката? Умее ли да отвоюва щастието си?
- За щастието не знам дали умее да отвоюва, но е силна. За жалост не е тази сила, която е необходима според мен на жената. Но българката няма иначе как да оцелее. Тя става все по-мъжко момиче, просто поема все повече мъжки функции. Но мисля, че това изобщо е жената по света, без ислямските държави, разбира се. С много неща се нагърбваме ние, жените, които не са за нас. От това мъжете стават все по-женствени, а жените - по-мъжествени. Мисля, че и двата пола губят.
- “Ню Йорк таймс” ви обяви за една от най-влиятелните българки. Защо? Вие възприемате ли се като българската Опра Уинфри?
- Опра Уинфри е жена, която създава, която диктува стил. Тя е диктатор. Тя казва: Това е хубава книга - и всички я четат. Тя казва: Това е най-добрата марка - и всички купуват тези дрехи. Тя казва: Това е моята козметика - и всички я купуват. Аз не искам да бъда диктатор. Огромна е разликата.
Смятам, че неслучайно съм попаднала в тази класация, защото хората ми се доверяват. Аз наистина никого не лъжа и хората ми вярват - това е най-хубавото нещо, което съм постигнала в живота си. Не искам да губя тази вяра. А там чувствам, че има търговия. Самият факт, че Опра Уинфри има една марка, която слага върху продуктите, които харесва, ме притеснява. Не искам никого да уча, напротив, възприемам всички свои гости в предаването или хората, с които се срещам в живота, като хора, от които мога да науча нещо. Искам мен да ме учат, аз съм ученик, тя е учител - разликата ни е от земята до небето. Но може би това е нормално - две харесвани, две обичани жени в две различни държави.
- Кой е най-ценният урок, който сте получила от баща си?
- Много често татко ми казваше: Всичко е нормално. А за мен съвсем не беше така. Да речем, получавам двойка и той казва: Всичко е нормално. Получавам шестица, мисля, че той ще се радва. А той пак: Всичко е нормално. Така разбрах, че крайностите не са неща, които да ни плашат или възрадват прекалено. Наистина всичко е нормално, защото след лошото идва хубаво и след хубавото идва лошо. И трябва всеки ден да живееш живота си, като че ли това е най-нормалното нещо, което ти се случва. Лутанията между страх, омраза, любов, радост - това ни убива. Баща ми беше много мъдър в това отношение и затова винаги ми повтаряше: Това е нормално. Това е най-хубавият урок, който ми е дал.
- Била сте много обичано, щастливо дете. Това не ви ли направи неподготвена за ударите на съдбата? Или ви създаде броня срещу тях?
-Смятам, че любовта и обичта, това, да живееш обичан, гален, целуван, харесван, не те прави глезен, а те прави силен. Създава ти броня. Взела съм толкова обич, получила съм толкова любов, нежност, прегръдки в живота си от майка и татко, от хората, които са ме обичали, че наистина мога да устоя на всякакъв удар. Това наистина ме прави силна. Имам и една друга теория, че всички щастливи зрели хора са просто хора, които са били много обичани като деца. Това е истината. Мисля, че децата, които са отраснали с един родител, дори с двама, но без обич, децата, които не са галени и целувани, порастват страшно нещастни хора. Те имат зверски липси, липси, които никога, никога в зрялата възраст не могат да бъдат наваксани.
- Отвсякъде ни заливат чалга и кич - в политиката, в медиите, в общуването. Как се спасявате? Как опазвате дъщеря си - най-ценното, което имате?
- Просто в моята къща чалга не се слуша, както и в дома на нито един мой приятел. Става въпрос за чалга като стил музика. А що се отнася до чалгата във взаимоотношенията - тя е навсякъде, но, както вече казах, не мога да превъзпитам никого. Гледам колеги как скачат на Вежди Рашидов, на Бойко Борисов. Ние не можем да променим политиците, можем да изискваме от тях. Но това, да плюеш някого, да говориш против него - това нищо не ми носи. От това нито аз ставам по-добра, нито животът ми по-добър. Мога само да се старая да правя хубаво предаване, което харесва на зрителите, да имам интересни гости. Надявам се да има все повече желаещи да не се срещат с чалгата, защото аз не произвеждам чалга. Щом имам толкова зрители, щом толкова хора харесват моето предаване, значи не всички търсят чалга в културата и изкуството. Нека кажа и друго. При мен в предаването са идвали много чалга певици.  Сред тях толкова нормални хора, които може би и не си пускат чалга в колата, а слушат нещо друго. Нещата се променят, всичко това ще отмине. Страшното е безкултурието сред децата и младите хора! Книги не се четат много, умните филми не се гледат, все повече хора искат лесно и леко да преминава животът им, а не да се образоват всеки ден. Това е тъжното!
- Вярвате ли на управляващите?
- Аз избирам да вярвам, не се чувствам щастлива, когато съм недоволна. Виждам, че има много сериозни опити, че има огромно желание за промяна и на мен това страшно ми харесва. Вярвам в промяната, вярвам на всеки, който работи.
- Коя е най-трудната битка в живота ви?
- Всеки ден е битка. Трудната битка е тази, в която се бориш с други. Когато имам битка със себе си, си я постигам и си я печеля, защото това са неща, които си поставям като задачи пред мен. Например: сега ще сляза и ще въртя колелото. това е битката с мен - да го направя, да поспортувам, вместо да лежа и да чета на дивана. Ако водя битка с моя шеф - да го убедя, че предаването се нуждае от още субсидии, за да стане по-конкурентно - ето това е битка, която ме мъчи, защото трябва да вляза в друга глава. Или ако трябва да се боря за любовта на един мъж, който харесвам - ето това е битка ужасна, защото как да вляза в главата му, аз не знам какво става там!
А най-тежката битка всъщност е с моето дете - приемам Рада като част от мен, а тя всъщност е отделен човек. Това е най-тежката битка - с нея!
- Има ли нов проект или роля около вас?
- Имах хубави покани за театър, но ги отложих. Сега мисля за други неща в театъра и затова, как да освежа предаването ми от септември - това е много важно за мен.
- Къде е любимото ви място за лятна ваканция?
- Всяко следващо място е все по-хубаво. С моята дъщеричка се движим дълго време по морето всяко лято. И винаги, когато си тръгваме от едно място, тя плаче. И винаги є казвам, че следващото ще е по-хубаво. Ето сега сме с Рада в Созопол, тези дни отиваме към Марина кейп в Ахелой - комплекс на нашия приятел Миро Севлиевски. И когато си тръгваме оттам, тя пак ще плаче. Това е хубавата почивка, когато всяко следващо място е по-хубаво от предишното.
- Каква е тръпката Пловдив за вас?
- Голяма е. Преди около месец бяхме в Новотела с едни приятели от Австралия. Прекарахме чудесно, разхождахме се из Стария град. Много обичам Пловдив, той е любимият ми град, това за мен е най-хубавото място в България. Мога сутринта просто да тръгна към Пловдив, да се поразходя и да се върна следобед. Много си го обичам.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
Mike Manning

Mike Manning

27.06.2022 | 19:25

ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ: Казвам се Майк. Искам всички тук да ми помогнат да благодаря на д-р Ogundele за добрата му работа, този човек е страхотен магистър, който върна жена ми за мен в рамките на 24 часа със своите правомощия, след като съпругата ми замина за друг мъж за 7 години. Но д-р Огунделе я върна за мен, сега сме заедно и сме щастливи. Ако някой тук има нужда от някаква помощ, съветвам ви да се свържете с д-р Ogundele на неговия WhatsApp или Viber: +27638836445. Д-р Огунделе е човек на думите си.

Отговори
0 0

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?