The Washington Post: Българин се завърна в Пловдив след 70 години

The Washington Post публикува историята на един българин, създал семейство в Щатите и решил да се завърне на родна земя след повече от 70 години. Трогателният разказ на нашенеца достига до почти половин милион души в Америка и света.

Пътешествието на фамилията на българска земя започва от Пловдив.

„Тъй като е столица на културата, Пловдив е началната ни спирка. Първата ни дестинация в града е къщата-портал на входа на Стария град. Само местните жители, собствениците на фирми и гостите на няколкото бутикови хотела тук имат право да шофират по калдъръмени улички и възрожденски къщи от 19 век, които са част от световното наследство на ЮНЕСКО“.

След разходката из каменните възвишения, пътешествениците се отправят към „Капана“, където пробват различни видове бира и се наслаждават на произведения на изкуството, изработени от филц.

„В непосредствена близост до Стария град е предишното изоставено, а сега модерно място – квартал „Капана“. Той представлява лабиринт от тесни, криволичещи улици. Бързо се губим, но нищо“.

Възхищавайки се на забутаните местенца из центъра, авантюристите се натъкват на огромни графити, магазинчета с автентични носии и сувенири, но това което най-много им прави впечатление са разноцветните флагчета, които висят между пъстрите сгради. След впечатленията от Капана идва ред и на думата, най-ярко открояваща пловдивската идилия.

„Българите имат думата: “айляк”. Айляк идва от турски; на този език това означава да не правим нищо или да си бездействаме. В България айлякът е малко по-различен; тук става дума за начин на живот, който култивира и насърчава спокойствието…  В България обикновено се смята, че пловдивчаните са най-добри в айляка.

Докато местните обичат айляк, същевременно се обвиняват за забавянето в обновяването на Централния пловдивски площад, който не бе завършен навреме за церемонията по откриването на столицата на културата през януари. Смятам, че е по-разумно да се обвиняват римляните, македонците или траките: изглежда, че не може да се изкопае дупка в Пловдив, без да се засегне някоя от тези цивилизации. Под почти цялата дължина от една миля на търговската и пешеходна улица Княз Александър I в центъра на града се намира римски стадион, построен в началото на 2 век, когато градът е бил известен като Тримонциум. Изкопани са няколко части от него, включително и кът за сядане[…]. За добро или лошо, повечето от българските руини са изключително достъпни и можете да седнете на същите места, където преди 2000 години 30 000 души се събирали, за да наблюдават състезания с колесници“.

Разказът продължава с няколко изречения за Античния театър, укрепленията на Небет тепе, „които предхождат раждането на Христос“ и сивите панелни блокове напомнящи на комунизма. 

След като се насища на града под тепетата, семейството продължава обиколката си във Велико Търново и Периловец - родното селце на българина, напуснал преди десетилетия страната.

Цялата статия на The Washington Post можете да прочетете тук: https://www.washingtonpost.com/lifestyle/travel/my-father-left-bulgaria-when-he-was-14-nearly-7-decades-later-we-visit-as-a-family/2019/07/03/6fac46a4-9370-11e9-b58a-a6a9afaa0e3e_story.html?fbclid=IwAR19nC6bTIZ2NasFiDN6xOm5OK0DbFuddsDW06PvrmtlxnA0Vz761Cl3kEI&noredirect=on&utm_term=.e668bceea23d

234595

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?