Технологията в екозавода стара, но била безвредна

Спокойно - няма да има опасност от замърсяване на въздуха, водата и почвата заради завода за преработка на битови отпадъци в Шишманци. Това ще каже пловдивският еколог Христо Минков на общинарите в Раковски на срещата, планирана за петък. Боклукът няма да се изгаря. Тази технология категорично е отхвърлена още в заранта на демокрацията, когато местната власт в Пловдив предприема първите стъпки за собствен завод.

Технологията е стара, признава Минков, но и днес се прилага на места в Германия, Франция, Великобритания. Безопасна е, защото включва сепариране и ферментация на биомасата, твърди Христо Минков.

Всъщност, как ще става това, ако заводът, чиято първа копка беше на 21 май 2004 година, наистина заработи това лято? По какъв начин ще се преработва сметта в екологично чисто предприятие, около което нонстоп се носи миризмата на жестоки скандали?
Боклукът ще пътува до Шишманци със сметовози по магистралата. Засега не е уточнен вариантът с превоза по железницата, но не е и отхвърлен окончателно. Разстоянието е 34 километра. До сметището в Цалапица трасето е 23 километра. Автомобилният транспорт ще оскъпи услугата, но където и да се строи тъй наречената претоварна станция за превози по БДЖ, ще има бунтове, както се случи с варианта “Крепежни изделия”.
Областният управител Тодор Петков беше запретнал ръкави да иска пари от държавата
за пътя на боклука през Скутаре, но се отказа. Там срещу камионите ще скочат селата. Дори и кметът Славчо Атанасов, чиито родители са от Скутаре. На магистралата също няма да цари радост от гледката на керван сметовози. По принцип, превозът на боклука по пътищата от този клас е забранен. Проверили сме - може да се правят изключения, ако скоростта не надвишава 50 километра в час, обясни шефът на Общинския съвет Илко Илиев.

До Шишманци камионите ще свиват към бившия комбинат “Стоманолеене”, превърнат в гробница, или по-точно към две от обновените халета. Те са боядисани в нежна резеда, за да оправдаят името на предприятието и стопанисващия го консорциум - “Екологичен завод”.
Сметта ще се изсипва в бетонен бункер с дълбочина 5,5 метра. Обемът на тази гигантска чаша е над 450 кубика и в нея боклукът може да отлежава цяла седмица, ако се случи авария. Мощностите са в състояние да преработват годишно 125 000 тона отпадъци, или 400 тона дневно. Това е първият етап, който се завършва. За втория, с капацитет 275 000 тона смет, не е осигурено финансиране.

С кран отпадъците ще се качват на поточна линия, която заема по дължина почти цялото 200-метрово хале. Тя ще се обслужва от 16 работници. Общо, по проект, в завода ще бъдат заети 120 - 130 души. Електроника ще управлява процеса от командната зала. Отпадъците ще се насочват в 13-тонен барабан за сепариране. Това е тромел, доставен, както и поточната линия, от френската фирма “Тексем”. В ярко червения “търбух” боклукът ще се раздробява на ситни парчета, а органичният отпадък ще се отделя от неорганичен. Специалистите наричат този барабан сърцето на технологията, или още ротационен сепаратор.

Неорганичният отпадък - пластмаса, метал и хартия, ще върви за вторични суровини, обяснява директорът на консорциума “Екологичен завод” Стоян Гидиков. По проект дори е предвидено стъклото да се сортира на цветно и бяло, а в две пристройки ще се пресират на едно място метал и хартия, на друго - пластмаса. Има интерес от фирми, които ги изкупуват. Стоян Гидиков каза, че е доставена дори машина за найлони и пластмаси, която ще ги издърпва от останалия боклук като циклон.

Органичният отпадък ще се прехвърля по рампа от цех за сортировка в цех за ферментация. Той е отсреща и има 16 камери. Там боклукът ще втасва 15 дни при температура 15 - 16 градуса. Камерите са подобни на високи бетонни тунели, високи 5 метра и дълги 45 метра. На пода са прокарани канали за топлия въздух. Върху тях ще бъдат поставени решетки. Мощни вентилатори ще нагнетяват топлия въздух, при който боклукът ще се разлага. Течната фракция от гниенето отива в резервоари и се използва за производствени цели. Все едно са джибри. Камерите ще бъдат затворени с врати, на които има прозорчета. Управлението е автоматично. На 16-ия ден биомасата излиза от тунелите, минава през биофилтрите и след като узрее, се зарежда в бункер. Полезният остатък е компост. Според предварителните разчети ще се произвеждат годишно близо 18 000 тона, или по 60 тона на ден.

Екологът Христо Минков твърди, че компостът няма да съдържа вредни вещества, защото те ще се изхвърлят още при сортирането.
Ще видим. Засега в общината, която се счита за стопроцентов собственик на завода, не са правени сметки каква печалба ще вади заводът от продажбата на компост и отпадъци за вторични суровини. Знае се само, че за един тон преработен боклук консорциумът ще получава близо 30 лева. Предприятието, за което имаме ултиматум от ЕС, ще ни излиза три-четири пъти по-скъпо от сметището в Цалапица, където са заровени милиони.

Кметът Славчо Атанасов се утешава с мисълта, че ще сме първи. И че пловдивският завод ще струва 42 милиона лева, а софийският - 183 милиона евро. Че ние ще плащаме 30 лева на тон, а софиянци - по 72 евро за същото количество. В София още отсега предупреждават, че с изграждането на завода такса смет ще се вдигне минимум с 10 процента.
При нас за ръста на такса смет засега деликатно се мълчи.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?