Такса смет на калпак - горещ картоф за новата власт

На новите кметове и общински съветници се пада нелеката задача да подготвят и да въведат отлагана с години реформа за начина на изчисляване на такса битови отпадъци. Новата формула трябва да въведе от 1 януари 2025 г. принципа да се заплаща срещу количеството изхвърлен боклук, а не върху данъчната оценка на имота, както е сега. 

Резултатът ще бъде неизбежен скок на такса смет. Въпросът е с колко. От предлаганите 3 варианта най-удобен за общините е налогът да се начислява на калпак според разходите, необходими за чистота. Вероятно към него ще се прибегне и в Пловдив.

Сега за тристаен апартамент извън центъра на града на собственика се начисляват 80 лева такса смет върху данъчната оценка, като се доплащат 40 лева за данък сгради, тоест общо 120 лева, независимо от броя на обитателите. Или както образно казва зам.-кметът по екологията Анести Тимчев, 

пловдивчани дават за такса чистота колкото за една кутия цигари на месец

Когато моделът „замърсителят плаща“ влезе в сила, при наличните 350 000 жители на Пловдив и при същите разходи за комуналната услуга таксата би била 57 лева, с тази разлика, че тя се умножава по броя на членовете на домакинството, тоест 114 лева за двама, 171 за трима, 228 за семейство с две деца и т.н. Отделно ще ни облагат с данък сгради, чиито данъчни оценки в Пловдив не са променяни от 2012 г. и вероятно ще вървят нагоре. 

Разходите за чистота обаче вървят нагоре. Александър Константинов, бивш заместник-кмет, изчисли, че през  2024 г. те ще възлизат на около 60 млн. лв, тоест от граждани и фирми се очакват в бюджета по 30 млн. лева. Ако  се приеме, че данъкоплатците са приблизително 300 000 души, на човек се падат 100 лева годишно. 

Това прави 300 лева на тричленно семейство, 400 - на четиричленно,

плюс данък върху имота.  

Европейската комисия вече бие камбаната, че България закъснява с изпълнението на приетата рамка за ЕС - до 2030 г. да достигнем 65% рециклиране на битови отпадъци, 75%  на опаковки  и 10% максимум депониране на боклука.  В противен случай ни чакат милиони евро санкции за замърсяването на околната среда.

Шест години преди крайния срок  държавата ни е почти на кота нула. В Пловдив количеството изхвърлени отпадъци нараства и от 140 000 тона допреди десетилетие  вече наближава 160 000 тона годишно. Увеличават се и разходите - от 36 млн. лева през 2019-а тази година вече са 48 милиона. В същото време рециклирането на битови отпадъци не надвишава една трета от целия обем на боклука. Отпадъци продължават да се извозват в депото в Цалапица, въпреки че то е запълнено още преди години. Капацитетът на екозавода в Шишманци е 125 000 тона, като това предприятие преработва отпадъци на още осем съседни общини. Изчерпани са и възможностите на двата котлована  на завода, в който се депонират твърдите фракции. 

В същото време, независимо от усилията на комуналните предприятия „Чистота“ и „Градини и паркове“, виждаме прашни тротоари и улици, особено в периферията на Пловдив, нахвърляни на тротоара опаковки, които трябва да се рециклират, но са струпани до препълнените цветни контейнери, безобразни сметища в махалите.  

Таксата, която плащаме сега, е несправедлива, 

защото, колкото е по-голямо и по-хубаво жилището, толкова повече плащаш, независимо от това колко боклук изхвърляш. Няма никакви стимули за рециклирането на отпадъка.

Реформата с новата формула за такса смет е нелека задача, признава Вяра Колева, шеф на дирекция „Екология и управление на отпадъците“ в Община Пловдив.

Трябва да се направи задълбочено проучване, идентифициране на потребителите - граждани и фирми, измерване на количеството генерирани отпадъци - обем или тегло, и на тази база - определяне на ставката за ТБО, като основа за извършване на изчисления, промяна на нормативната база, включваща Закона за местните данъци и такси и общинската наредба. 

Първата стъпка вече е направена с подписаното на 13 септември Рамково споразумение между НСИ и НСОРБ, чрез което общините ще получават информация, необходима за разработването на новата методика за изчисляване на ТБО. 

"Община Пловдив е на етап изготвяне на споразумение с НСИ за предоставяне на данни от преброяването. 70 общини ще бъдат включени като пилотни по проекта. Правим проучване с цел Пловдив да е сред тях“, заявява Вяра Колева.

Тя е категорична, че въвеждането на ефективна система за разделно събиране на отпадъците е задължителна предпоставка за промяна в модела на изчисляване на такса смет. „Важно е да се търси баланс, в който приходите да са достатъчни за обезпечаване на всички дейности по управление на отпадъците, които законово се финансират от такса смет. Едновременно с това новият модел да не води до увеличаване на нерегламентирано струпване на отпадъци. Това означава  да се търси вариант,  в който гражданинът справедливо заплаща получаваната услуга“, убедена е Вяра Колева. 

Сега гражданите дават 20 млн. лева годишно, а фирмите - над  27 млн.

Жителите на Пловдив  ще платят тази година 20 млн. лева за такса смет (ТБО) за жилищни имоти, а предприятия и фирми - 27,5 милиона. От държавни и общински училища се очакват още 212 459 лева. Общо са планирани 47 778 363 лева приходи, които по закон се разходват само за дейностите, свързани с почистването на града.

План-сметката се приема в края на всяка година с трайната тенденция  за ръст. Така, одобрените и изпълнените приходи и разходи през 2022 г. бяха около 41 млн. лева, а през 2021 г. - 38 млн.  Къде отива платената от нас такса смет? За сметосъбирането и сметоизвозването са предвидени 14,6 млн. лева. В тази сума е заложено и закупуване на нови съдове за 342 707 лева (за сравнение, през миналата година доставката беше за 70 000). За обработване на битовите отпадъци в Шишманци и Цалапица, където те се извозват, преработват се и се депонират, се дават 7,4 млн. лева, като по-голямата част от тази сума отива  за завода и депото в Шишманци.

Почистването на уличните платна, площадите и алеите, предназначени за обществено ползване, ни струва 25,7 млн. лева, от които ОП „Чистота“ получава 19,7 млн. лева, „Градини и паркове“ - 4,5 млн., ОП „Траурна дейност“ чисти гробищата с 409 800 лева. Още 1 050 000 лева са планирани за почистване на дъждоприемните шахти, при план 770 000 лева миналата година.

Законът за местните данъци и такси не разрешава приходите от такса смет да се разходват за други дейности. От Община Пловдив обясняват, че увеличението на средствата, заделяни за борба с боклука, е заради инфлацията, а повечето приходи се планират с оглед на новостроящите се жилищни комплекси.

Сензори на контейнерите в пилотния проект

Необходими са милиони левове инвестиции за новия механизъм "замърсителят плаща" - кантари, устройства, нови автомобили, контейнери и кофи, което ще завиши значително разходите за почистването. Това предупреждават специалисти, които вече са калкулирали харчовете при промяната. 

Пилотният проект, който се изпълнява в Свиленград с цел проучване, е подпомогнат финансово по ОП "Околна среда" с 400 000 лева.  Устройствата -  500  транспондер​а и 40 ултразвукови сензора, са поставени само на съдовете за битов отпадък, защото ТБО се заплаща за този вид отпадък, а не за разделно събраните отпадъци - хартия, пластмаса, стъкло, зелени отпадъци. За да се отчете реално количеството изхвърлени отпадъци от домакинство, освен че съдовете трябва да могат да се идентифицират, трябва и да се заключват, за да са сигурни гражданите, че претегленият отпадък е само от съответния адрес. За тази цел са предвидени гравитационни ключалки, като на всички домакинства са раздадени ключове за ползването им.

За сметосъбиращите машини са закупени кантари, които измерват теглото на вдигнатите кофи и контейнери преди и след изпразването им в камиона, бордови компютри със софтуер и принтер. 

В Берлин дават ваучери за празни бутилки

В Германия, включително в Берлин, отдавна са въвели системата "замърсителят плаща". Във всеки по-голям супермаркет са поставени автомати, в които се пускат празни бутилки от стъкло или пластмаса и срещу тях се издава ваучер за пазаруване. В Пловдив повечето улици нямат дори контейнери за стъкло, а ценната хартия обикновено се въргаля на земята, защото жълтите контейнери се вдигат рядко, освен това са тесни и не побират кашони.  

Германците разделят отпадъците вкъщи в няколко торбички, включително растителни - за компост. Пред многоетажните жилищни сгради имат контейнери за разделно събиране на пластмаса, хартия, стъкло, обелки от зеленчуци и плодове, като всеки знае кой съд да ползва. Текстил се предава отделно, има и места, където можеш да оставиш книга и да вземеш друга. При нас шкафчето в Цар- Симеоновата градина, сложено за тази цел, е празно. В Англия всеки има контейнер пред дома си, който има устройство с чипове като кантар. При извозването се отчита на съответния адрес колко килограма отпадъци са вдигнати.