Светица замеси хляба на Дънов в Пловдив

Тази жива енергия не бива да се продава, трябва да се подарява, казва Павлина Павлева

България трябва да бъде първата държава, която да приложи божествения закон на земята - хлябът да се дава даром. С тези думи на Учителя Петър Дънов започва беседата си Павлина Павлева в Пловдив. От този град, който е един от най-древните живи градове в света, тръгва новото време. Да нахраним душите с небесния хляб, а след това с физически, за тялото. Така учи тази крехка жена с излъчване на светица. Ала физическата  изящност е измамна, на силния  дух могат да завидят мнозина мъже.

Павлина не приема да я наричат мисионер, макар че се е нагърбила с тежка мисия - да показва на хората истината за хляба. Пред пловдивчани, търсещи духовност и истини, тя обяснява философията на най-ценната храна. После раздава  вкусен хляб, приготвен от нея по съветите на Петър Дънов - замесен с квас, с хмел, прясно опечен, ухаещ. Това не е нова рецепта за здравословен живот, а илюстрация на един от най-мъдрите уроци на Учителя за истинската храна, която не само ни прави здрави, но и ни зарежда с любов към хората и околния свят,  казва Павлина.

Ако не промените отношението си към хляба, след век човечеството ще започне да се изражда. Тези думи на Дънов стават реалност, днес бездуховността  се превръща в пандемия. И точно хора като Павлина, минали през трудна лична голгота, са призвани да ударят камбаната.

А преди 18 години Павлина буквално се връща от оня свят, преодолява коварна болест, която изпива тялото .

Докторите я отписват, оцелява по чудо - един на хиляда преодолява това страдание, обяснява  възрастен лекар. В най-трудния момент си казала: Отстъпиш ли, свършено е с теб! И решила, че няма път назад. 

Да спечели битката  за живота си  помогнала  мъдростта в книгите на Петър Дънов. Особено я впечатлява беседата му за хляба - Живата енергия, където той излага тезата, че брашно и хляб не бива да се продава. Напук на всичко оцелях, казва Павлина. Смята, че небесните сили са я пазели, за да открие силата на истинския хляб и да дава познание на хората за него. 

След болницата за учудване на близки и познати Павлина, която не проявява никакъв интерес към готвене, започва за чете и да разпитва за хляба. Родната  дъщеря дори я нарекла извънземно, дошло твърде рано на грешния свят. Следвайки съвет на стари жени, замесила царевично брашно с мая от хмел. 

Така на 60 става хлебар. И вече три години  меси, не толкова за себе си, колкото за другите. Радва се, че усеща вътрешна връзка с хляба. Почти не вкусва купешки. Дава си сметка, че във въртележката на делника малцина ще отделят време за това, но обяснява, че вкусът на домашния месен на ръка хляб от пълнозърнесто брашно няма нищо общо с който  да било от многото видове от магазините.

Въпреки крехкото си здраве редовно изнася лекции с демонстрации навсякъде из България. Това е моята работа, убедена е тази удивителна жена.

Убедена е и в друго - човек не може да богатее едновременно и духовно, и материално. Няма как да имаш енергия и в стомаха, и в главата. Храненето е преддверие към физическия живот, а то е една от основните ни грешки. Не може да се тъпчеш като прасе и да искаш велики мисли. Човек е това, с което се храни, цитира Павлина Учителя.

Хлябът за нея не е източник на пари или слава. Има някаква вътрешна връзка с хляба, почти като с живо същество - докато меси, тестото  показва колко вода или брашно да добави, кога е готово за печене.

Когато влагаш добри мисли в това, което правиш, няма начин да не стане нещо красиво. Хората са се загубили в бездуховен лабиринт, искам да им помогна да намерят пътя, без да загубя моя собствен, казва Павлина.

Години наред тя ходи на поклонение на гроба на свети Иван Рилски в Рила. Била е много пъти на Седемте езера, по местата, където е проповядвал Учителя. Ходи винаги сама, щом падне мрак, пали огън, ляга и заспива. От хората повече я е страх, отколкото от животните - за толкова години в планината е  видяла две змии,  лисица, заек и диви кози. 

Веднъж била толкова уморена, че била на ръба да се откаже от трудния път до гроба на Светеца. Легнала да прекара нощта под едно дърво. В полусън видяла човек - дребен, в бяла риза, с торбичка на рамо. Сякаш висял във въздуха. Даде ми  правоъгълно пакетче, вързано с канапче - а вътре имаше няколко пластини с букви на обратно, като печати. Разбрала, че странникът бил самият свети Иван Рилски. А вътрешен глас  прошепнал: С тези печати ще отваряш врати! И обяснява: опечен с квадратна форма, хлябът наистина напомня древни печати.

Хранене, молитва, десятък са трите основни неща в живота на Павлина. Тя е сред малцината, които спазват десятъка от Мойсеево време - да даваш една десета от това, което получаваш или произвеждаш, на нуждаещ се била за благородна кауза. От 15 години отделя десятък, помага на човек, който издава духовна литература.

И е убедена, че българите ще намерят точния път и ще оцелеят. 

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?