Сурогатната майка

Може ли законът да ти попречи да изпиташ радостта от родителството? Може ли да те затрудни да опиташ всичко възможно, за да си имаш свое дете? Може ли да забрани на човек да помогне на двама души да се сдобият с рожба? Да, в България може.

От началото на месеца у нас е в сила новият Семеен кодекс, който е с поправки в частта за родствените отношения. Така се регламентира едната форма на сурогатното майчинство  -  когато сурогатната майка участва със свой биологичен материал. Законът обаче не регламентира как да се процедира при гестационното сурогатство, когато жената само износва ембрион с генетичен материал на двамата си родители  -  майка и баща. Освен това продължава да се претендира, че законната майка на детето е тази, която го е родила. Така остава възможността да се създават трудно разрешими казуси, ако жената, която износва, реши да не даде детето. Освен това никъде не се споменава за заплащане, което създава предпоставки за изнудване. Публична тайна е, че за сурогатството у нас се плаща. Но да дадеш под наем утробата си е незаконно. Много семейства прибягват до „скрита сурогация".

 „Семейство търси неaнгaжирaнa жена нa възрaст 20-37 години, в добро психическо и физическо здрaве, и имате желaние дa нaпрaвите добро чрез учaстие в сурогaтно мaйчинство срещу добро възнаграждение.", „Семейство търси сурогатна майка. Възнаграждение: 20 000, + месечна издръжка, + пълни медицински разходи! + + други! За контакти - Е-mail.", „ Търсим свободна жена до 35 години, която да ни помогне да осъществим мечтата си да имаме дете", „ На 39 години съм и много искам бебе, но имам вроден синдром, който е причина да не мога да износя свое дете, търся сурогатна майка, само това е единственият начин да износи мое бебе.

Десетки такива обяви се намират в мрежата, щом пуснеш на търсачка думите „сурогатна майка". Хората са съгласни да платят и да поемат риска от сделка с непозната жена, но да осъществят мечтата си за дете. По време на бременността и двете страни се притесняват  -  сурогатната майка за това, дали поръчителите ще искат детето, а бъдещите родители пък се съмняват дали тя няма да се откаже и да го задържи за себе си.

Има нужда от такива майки, категоричен е д-р Ангел Ставрев, гинеколог и ин витро специалист от АГ болница „Селена". Има жени, при които всичко е наред, но матката им не може да износи бременност. Шансът им е някой да го направи вместо тях. Как ще се убеди някой да износи една бременност? От алтруизъм е ясно, че няма да стане, и тогава кой може да забрани на две същества при взаимноизгодни условия да си дарят щастие  -  едната духовно, другата материално. Нека да го уреди законът. Както е в Америка например. Ние няма да откриваме нищо  -  има си цена, уреден е въпросът и който иска, го прави. В края на краищата човек освен същество духовно е и биологично същество. Тук се използва неговата биологична способност да износи нещо, което не е негово. Тоест нищо в утробата на майката не е нито нейно, нито на мъжа й, нито на някой роднина. Тя е един гостоприемник за 9 месеца.

Трябва законодателят да реши, че онази майка, която го износва, няма никакви права върху детето от момента, в който го роди. Тя е един деветмесечен хотел. На този хотел му се плаща наем за това, че някой вътре спи. Както в детската градина си даваш детето да ти го отглеждат на ден за 7 или за 4 лв., така там ти го отглеждат примерно за 100 лв. на ден. Естествено, че хотелът е по-скъп, защото е деветзвезден, да кажем. Има логика, просто нещата трябва да се погледнат и философски, не само строго догматично, че не е морално или нещо друго. Това е необходимост. Десетки майки имат такава нужда. Има жени с по 10-15 спонтанни аборта, жени с махнати матки, но имат яйцеклетки. Защо да не им се даде шанс? Големият проблем е, че по сегашния закон, като го роди детето сурогатната майка, си е нейно. Тя може да изнудва, но ако се направи законова форма, това няма да се случва. Ако законът е ясен, че тази майка е хотел 9 месеца и този хотел не може да си припознава клиентите, да си ги обявява и да си вади свидетелство за раждане на всеки клиент. Просто трябва много бързо законодателно да се уреди. И това е много лесно, защото нещата са кристално ясни. Да се изхожда от тази гледна точка. Има го като законен прецедент в света. Да бъде узаконено, за да няма злоупотреби, нито от страна на  „хотела", нито от страна на „клиента", нито от страна на медицински лица, коментира д-р Ставрев. В България за сурогатство се заплаща между 10 и 15 000 евро. В редки случаи се надвишава сумата. Хората даряват органи за 5000 евро, а тук става дума да се износи една бременност. Редно е да се види какво правят в развитите страни. В България изобщо не е разискван въпросът и се върши по заобиколен начин.

За съжаление законът не прави разлика между традиционното и гестационното сурогатство, казва адвокат Атанас Костов. Но пък вече урежда придобиването на права от съпрузите. И при добра воля от страна на сурогатната майка всичко може да се уреди с припознаване или осиновяване.

Как е по света

Холандия, Дания и Австралия разрешават сурогацията, но при условие, че тя не е с комерсиална цел, а в действителност сурогатните майки са водени от желанието да помогнат на бездетно семейство. Във Великобритания сурогацията е допустима, но на сурогатната майка могат да бъдат заплатени суми, които я компенсират за направените разноски по износване на плода и възстановяване от раждането. В Америка в определени щати сурогацията е регламентирана и позволена, в други макар и неуредена се прилага, а в някои дори е абсолютно забранена. Повечето американски щати допускат плащане на сурогатната майка, но те също се формулират като некомерсиални плащания с цел поддържане на бременността и възстановяване на сурогатната майка след нея. В това отношение най-благоприятни за извършване на сурогация и сключване на сурогационни договори се оказва Пенсилвания. Щатът Вашингтон допуска сурогация, но не е предпочитан при нейното приложение предвид факта, че местното законодателство не допуска плащания към сурогатната майка. В щата Ню Йорк сурогацията е абсолютно забранена.

В Индия пък това е станало индустриално производство и начин на препитание на много жени. Всичко започнало през 2004 г., когато в клиника в градчето Ананд 47-годишна индийка ражда близначетата на дъщеря си. Заради небивалия медиен интерес към събитието много индийци разбират за първи път за сурогатството. Оттогава Ананд е епицентър на зараждащата се индустрия. Не е регламентирано със закон  -  има незадължителни препоръки на Съвета за медицински изследвания. Специалистите твърдят, че спазват собствени критерии. До процедурата се допускат само бездетни двойки, които не могат да износят свое бебе. Сурогатната майка трябва да бъде млада, здрава, омъжена и със собствени деца, които да й осигуряват физическа и най-вече психологическа подкрепа. Изхожда се от идеята, че е по-малко вероятно майката да поиска да задържи детето, ако вече има свои. Яйцеклетката най-често е от бездетната жена или от донор, за да се ограничат възможностите сурогатната майка да развие емоционална привързаност към бебето. И двете страни подписват договор, според който бъдещите родители покриват разноските по процедурата, медицинските прегледи и възнаграждението за жената, която ще износи детето. Тя се отказва от правата си над него. Клиниките в Индия обикновено взимат по 2000-3000 долара за процедурата. На сурогатната майка се плащат между 3000 и 6000 долара  -  цяло състояние за страна, в която годишният доход на глава от населението е 500 долара.

В Украйна от 1991 г. функционира Международен център за сурогатно майчинство. Там е и най-съвършеното законодателство по въпроса за асистираната репродукция. В харковския център La Vita Felice дори предлагат база данни за избор на сурогатна майка. Предлагат се също и юридически услуги при оформянето на необходимите документи и помощ за придобиването на родителски права. Центърът има три пакета цени  -  за граждани от европейски страни, за американци и за украинци.