Стефан Левашки: Симеон Йосифов можеше да получи и до живот
Шофьорът няма мотив да убива младежа, а хората в Катуница ще се успокоят, когато чуят присъдите на Рашкови
- 08:15, 09.03.2012
- 10:27, 09.03.2012
- 3968
- 3
Адвокат Стефан ЛЕВАШКИ
- Смятате ли, че ще има ефект от по-строгите присъди срещу шофьори убийци?
- При определени случаи категорично трябва да има много по-строги наказания от досегашните. Но според мен се стъпва на грешна плоскост. Съгласен съм, че санкциите трябва да са сурови при преминаване на червен светофар, сгазен човек на пешеходна пътека, но животът е далеч по-разнообразен. Значи ли, че ако шофьор убие деца, които ритат топка на тревна площ, няма да получи такава сериозна присъда? Преди време колега, който е пийнал и забравил на задна скорост колата пред един пешеходен подлез, тръгна с мръсна газ и колата вместо напред, отива в подлеза. По една случайност, тъй като е нощно време, няма пешеходци. Но ако имаше, означава ли, че няма да бъде наказан? Затова по принцип се предвижда тази голяма ножица в закона - от 15 до 20 г. затвор или до живот, за убийство. Покойният професор по наказателно право Михайлов казваше: Откраднал, за да купи лекарства на детето си - откраднал, за да заведе гаджето на море! Затова съдията е съдия, за да прецени всеки един случай. Не може законът да предвиди всички житейски ситуации, тогава може един компютър да сложим да съди хората.
Шофьорите определено имат нужда от стряскане, но за мен трябва да започне с промени в Закона за движение по пътищата, не само в НК. Защо трябва да чакаме някой да блъсне човек на пешеходна пътека, като същият този човек преди това десетки пъти не е спирал, но се е разминал без инцидент.
- Прецедент ли е тази тежка присъда от 17 г. затвор, която получи вашият клиент шофьорът Симеон Йосифов?
- За мен е прецедент, защото поне в нашия съдебен район следя последните 20 г. Доколкото знам, има само един обвинителен акт на прокурора Росен Каменов, който мина по този текст за причинявана не на смърт при ПТП. Потърсих съдебна практика, оказа се, че има две решения на великотърновския апелативен съд. Но при всеки от тези случаи хората се познават помежду си от преди, има умисъл, но има и мотив за постъпката им. Точно тази теза липсваше в случая със Симеон Йосифов.
Аз съм благодарен на прокуратурата, защото ако бяха повдигнали обвинение за умишлено убийство срещу Йосифов, той можеше да получи присъда до живот с многобройни отежняващи обстоятелства.
Но за мен няма мотив за убийството на младежа в Катуница. Затова поисках психологическа експертиза на Йосифов, но не бях разбран от съдията, който каза, че Йосифов не се води на учет в Психодиспансера. Първо, този учет вече е доброволен. Така че това не е гаранция, че едно лице няма психични проблеми.
Второ, аз не твърдях, че моят клиент е луд, а просто исках да му се направи психологически портрет, което не е екзотика. По принцип по всяко дело за убийство, както е в този случай, винаги има психиатрична експертиза с участието на психолог.
- Какво щеше да докаже тя?
- Точно това - да се прецени защо го е направил. Може би нещо се корени в съзнанието му. Симеон Йосифов е много труден клиент, интровертен тип, затворен в себе си. Затова в пледоарията си се позовах на фрустрацията. Без да съм психолог, съм чел, че фрустрацията се характеризира с няколко емоционални състояние - едното е изпадаш в безпричинен плач. В началото, като му ходех на свиждане, той започваше да плаче и до края не спираше. Само повтаряше: “Аз това момче не го познавам, не съм направил нищо. За какво да го убивам. Аз котка не съм убивал”. Това продължи с месеци. После се затвори в себе си.
Изведнъж сега стана много гневен. По време на делото видях един съвсем друг човек - раздразнителен, сърдит на всички. А след присъдата беше пак много гневен, и то най-вече на свидетелите от Столипиново. Според него всички били наркодилъри и той бил честен човек, изкарвал си хляба почтено и затова те го топели. Сега щял да разкаже цялата истина пред Апелативния съд - как се занимавали с наркотици и са взели пари от някого, но самият той категорично не е взел пари от никой.
Аз смятам, че ако имаше данни за това, че убийството е поръчка от Кирил Рашков или някой от роднините, прокуратурата щеше да повдигне такова обвинение, но такова няма. Безспорно е установено, че Йосифов се е върнал два часа преди да тръгне за Катуница от Гърция, така че няма как да е имало мокра поръчка. Той от самото начало твърди, че е дължал услуга на мъжа, който е размахвал сабя, и е трябвало само да закара него и останалите до Катуница.
- Смятате ли, че цялата истина ще излезе на бял свят в Апелативния съд?
- Не смятам, че истината по това дело ще ще блесне в съда. За мен ситуацията е много нелепа в чисто житейски аспект. Истината я знаят само хората от Катуница. Нито те са прекалени ангели, нито Рашкови са прекалени демони. Всички сме хора.
Вчера беше при мен друг мой клиент, който е от ромски произход. Продаде си къщата в Шекермахала, за да може децата му да растат в друга среда, направи си къща в Катуница, но не в циганската махала. Оплака ми се, че няколко пъти му чупят прозорците, без да е участвал изобщо в размириците, нито има нещо общо с Рашкови. Просто е от малцинствен произход.
- Получавали ли сте упреци, че защитавате шофьора убиец?
- Непрекъснато, дори от много близки приятели и колеги. Учудват се, че съм се заел, тъй като хонорарът, който съм взел, е в рамките на минимума по адвокатската тарифа. Дотук събирам само негативи и в емоционален, и в професионален план.
От една страна, в залата имаше подмятания от публиката от Катуница срещу мен, от друга страна, близките на моя клиент, като чуха присъдата, ме обвиниха, че не съм никакъв адвокат, защото те знаели за убийство колко дават, а техният човек - каква присъда получи.
Вярно е, че всеки има право на адвокатска защита, но лошото е, когато самият клиент не ти помага. По това дело аз нямах нито един полезен ход, защото нямаше нито един свидетел, който да подкрепя Йосифов, да каже, че е изпаднал в паника или че нещо е направил да предотврати катастрофата и смъртта на момчето. Всички от микробуса или нищо не са видели, или говорят, че е имало удар. Искам да накарам Йосифов да каже пред съда, че съжалява, защото го виждам, че наистина съжалява, но и това не се случва.
Повтаря само: не го направих. Отдавна не ми се е случвало толкова трудно дело - не като защита, като правна сложност, а поради пълен отказ от страна на клиента да изградим защитна позиция. За мен най-добрата версия е житейската истина, това, което се е случило. Всяка ситуация има нюанси, които могат да се използват от един добър адвокат, но в случая не срещам никаква помощ. Първо, не казва, че е бил в състояние, в което да не си спомня, не е бил пиян, не е бил под влияние на наркотици, хипертоник е, няколко пъти го питам дали не е криза, но не казва такова нещо.
На втория му разпит се появи някаква теза, че бил напръскан с нещо в очите, но пред съда каза, че нещо леко му припарило. Събраха се данни, че е било светло, че е имало видимост. За мен няма как да не е видял момчето. Много странна ситуация.
- Ще се успокоят ли духовете в Катуница след присъдите?
- Като цяло хората от Катуница и обществеността ще се успокоят, когато приключат съдебните дела срещу Рашкови.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни


