Сметището в Цалапица ще стане парк. Въпросът е кога

Десет години след първото от поредицата отлагания на плащането на такса смет в България според количеството изхвърляни отпадъци, все по-вероятно изглежда това да не случи и от 1 януари 2025 г. Според последните и все още в сила законови промени и наредби от догодина общините вече не трябва да определят тази такса според данъчната оценка на жилището, а да приложат механизма "замърсителят плаща". Пет месеца преди въвеждането му местните власти предупреждават, че са нужни нормативни промени и плавен преход за прилагането на новия механизъм. Освен това общините продължават да не са решили какъв подход да изберат. За София се обсъжда вариантът таксата да е на човек според регистрираните на един имот живеещи. Това обаче означава изчистване на адресни регистрации, неясноти като какво се случва, ако имаш жилище, не си регистриран там, но все пак генерираш бок’лук на адреса, както и с множеството наематели в София, които формално се водят живеещи в други населени места. В Пловдив май са се спрели на варианта контейнери с кантари да измерват обема на битовата смет и това да се взема предвид при плащането за събирането, извозването и депонирането ѝ. За пет години трябва да минем от 60% депониране към 60% рециклиране Много други общини - и такива с голямо население и многоетажни панелки, и по-малки от по-селски тип, изобщо не знаят как да подходят. Защото изчисленията са за сериозно повишение на таксата смет за някои жители, а никой кмет не иска да си навлече гнева на съгражданите. Сдружението на общините отбелязва и множество законови неуредици, които явно ще се използват като повод да се иска поредно отлагане на принципа "замърсителят плаща", чиято идея е хората да започнат да отделят рециклируемите отпадъци от общия бок’лук и на депото да отива само бок’лукът, който не може да бъде оползотворен повторно по никакъв начин. Според данни на Българската стопанска камара от есента на 2023 г. над 60 процента от битовите отпадъци у нас отиват на сметищата, а разделно събраните и предадени за рециклиране бок’луци в 202 общини в страната са по-малко от 5% по данни на НСИ. А само след пет години, според поетите пред Брюксел ангажименти, 60% от сметта на домакинствата трябва да се рециклира, а в депо – едва 10 на сто. В България 60 процента от бок’лука отиват на регламентирани сметища, а огромни количества - в реки, дерета и край пътя, сн. БГНЕС Но без адекватни мерки за намаляване на количествата бок’лук в кофата това няма как да стане. А без определяне на такса според сметта в контейнера, повсеместното хвърляне на всички отпадъци наедно – и битови, и рециклируеми, ще продължи. Отделна тема е защо хората не вярват в разделянето на бок’лука, защо цветните контейнери са малко дори в големите градове, да не говорим за село. Сега въпросът е, че общините трябва да имат волята и да изберат начина, по който да накарат хората да хвърлят в общата кофа само онези отпадъци, които не може да бъдат използвани. Много градове в Европа от години прилагат адекватни схеми за определяне на такса смет според бок’лука и в много от тях дори самите граждани могат да решат колко да плащат. Как ли? Като преценят за колко голяма кофа да плащат и колко често да се изхвърля тя. В Чехия собствениците избират кофите си В Чехия например, която е бивша социалистическа страна като България и сходна като площ, таксата се заплаща на брой обитател на жилище, както се обмисля за София, но размерът ѝ се определя според обема на кофата/контейнера и честотата на изхвърлянето му. В Пилзен притежателят на имот или представител на сдружението на собствениците в многофамилните сгради се регистрира като такъв в общината със заявление, което може да се подаде и с електронен подпис. Според решението на орган като нашата етажна собственост се заявява кофа или контейнер с вместимост от 120 до 1100 литра и честота на изхвърлянето ѝ – от веднъж на 14 дни до три пъти седмично. Цената за най-малкия съд годишно е от 972 крони, което е около 78 лв. за най-рядкото изхвърляне, до 5898 крони (около 470 лв.) за най-честото. За най-обемния контейнер таксата е от 8868 до 53 196 крони годишно или от 713 до 4279 лв. в най-икономичния и най-разхитителния вариант. В някои градове като Злин и Храдец Кралове непълнолетните – до 14 или до 18 години, както и възрастни хора – над 65 или над 70 години, са освободени от такса смет. Облекчения има и за хора в неравностойно положение. В Чехия обаче има много добре организирана система за обекти за приемане на разделно събрани отпадъци, включително електронен и електрически скрап, мебели, стари бои, опасни или строителни отпадъци. А ако си мислите, че в Чехия е сложно, чакайте да разберете как е в Швеция и в Германия! Споделени със съседа и според честотата на изхвърляне такси в Швеция В Швеция се плащат различни такси. Една е за събирането на хранителните остатъци, които от тази година задължително се отделят от останалия бок’лук и се изхвърлят в безплатно предоставени от общината торби. За тяхното анаеробно смилане се дължи отделна сума, която за 2022 г. е била общо 440 шведски крони или близо 40 евро (80 лв.). Друга е таксата за градински отпадъци, сред които са и опаковките от хранителни продукти. Има и сезонни абонаменти за собствениците на вили. В малките населени места в Швеция имат собствени контейнери за биоразградимите отпадъци, както и втори – за опаковките от хранителни и други продукти. Обикновено те се изхвърлят два пъти в месеца, но може и веднъж, което съответно е по-евтино. Обикновеният 140-литров контейнер може да се споделя със съседи и така реално хората решават какви да са им разходите за смет и имат стимули да намаляват максимално генерираните от домакинството отпадъци. При необходимост пък могат да си заявят извънредно изхвърляне на бок’лука. За пластмасовите и стъклените бутилки и металните кенове шведите имат депозитна система, при която като върнат отпадъка, получават платената сума за бутилката. В цялата страна – дори и в села с 1000 души, има отлично организирани в близост до супермаркети или магазини пунктове, където могат да се изхвърлят безплатно всякакви отпадъци. "Къщички" за бок’лук с чип В големите градове като столицата Стокхолм и Упсала блоковете имат "къщички за бок’лук", до които имат достъп с чипове само живеещите в съответните сгради или входове. Това пространство е на разположение на 64 семейства в Стокхолм За да се постигне по-висок процент на рециклиране има общини, които са въвели основна такса за определено количество смет и ако то се надхвърли, се плаща повече. Автомобилите, събиращи отпадъците, са оборудвани с кантар и могат да "разпознаят всеки отделен съд, за да е ясно кой колко изхвърля. Разходите за управление на отпадъците в общините на Швеция варират между 1.13 шведски крони и 4.50 шведски крони на килограм за остатъчни отпадъци и между 0 и 4.30 шведски крони за хранителни отпадъци според честотата на извозване, сочат данните на организацията, отговаряща за сметта в Швеция - Avfall Sverige. Според тях шведско еднофамилно домакинство е платило през 2022 г. средно 2542 шведски крони или 220 евро (440 лв.) за отпадъци, което е с 5 процента повече от предишната година. Безплатни по-малки кофи за хранителни отпадъци в Берлин В Германия също има най-различни видове такси, свързани със сметта. Столицата Берлин например е въвела структура, осигуряваща стимули за разделното събиране на отпадъци, за да се постигне по-висок процент на рециклиране на материалите. Там таксата е тримесечна за изхвърляне на 14 дни и отделна за битови остатъчни отпадъци и за органични. Тазгодишните тарифи предвиждат за 60-литрови кофи да няма такса за биоразградимите отпадъци, за 120-литровите е 12 евро на тримесечие, а за 240-литворите – 13.50 евро. За битовите – остатъци от опаковки на храни, таксите съответно са 31.38 евро, 38.31 евро и 47 евро според трите вида съдове за смет на тримесечие при изпразване на две седмици. За големи блокове икономичният и естетичен вариант са подземни контейнери с вместимост 5 хиляди литра. Техният монтаж се поръчва на фирмата, която се занимава със сметосъбирането в Берлин и се съобразява с нуждите на ползващите го. Те разполагат с ключове за надземния отвор на контейнера и така е ясно кой има достъп до контейнера и си плаща за него. Таксата за такъв съд е около 900 евро (1800 лв.) на тримесечие, като се разпределя между хората с ключ. В София при ремонта на ул. "Цар Освободител" бяха монтирани подобни подземни контейнери с цел подобряване градската среда, но принципът на ползването им е различен. Столична община пробва да вкара подземните контейнери и в София, сн. БГНЕС Берлинчани плащат отделна основна такса смет от 8.68 евро на тримесечие, както и транспортни такси за бок’лука, които варират от 3.29 евро до близо 43 евро според разстоянието. Даже в Румъния плащането е според големината на съда Съседна Румъния, също като България, трябва да въведе плащането на такса смет според количеството отпадъци, но постоянно се отлага, защото общините не искат да си навлекат гнева на гражданите, които в момента плащат между 3 и 5 евро месечно за управлението на отпадъците им според града, в който живеят. В столицата Букурещ шестте районни кметства, които са обособени с лъчи от центъра към покрайнините (т.е. включват части и от центъра, и от кварталите), сами определят таксата смет и дейностите са възложени на различни фирми. Едно от тях предлага безплатна за гражданите услуга, която се субсидира от общината. В останалите кметства хората могат да сключат индивидуални договори с компаниите, спечелили поръчките за чистене, или да плащат определена ежемесечна такса на общината, която е според размера на ползваните кофи - 120 или 240 литра, като нямат право да изхвърлят в тях рециклируеми отпадъци. За тях има отделни контейнери, за които се плаща друга такса. Месечните тарифи на човек, според адресната му регистрация, са между 1.60 евро и 3.50 евро в различните кметства на Букурещ като по-ниските са за хранителните отпадъци, а по-високите – за рециклируемите. В някои други румънски градове има отстъпки за студенти и възрастни хора с по-ниски доходи, които обаче се доказват. Има и вид "комплексна" такса за домакинства с повече от петима членове, която е 15 евро на месец и дава известна отстъпка. Има и такса за граждани, които не желаят да разделят отпадъците си, но и освободени от такива са ветерани от войните и хора с увреждания. Във Великобритания като у нас – според цената на имота Според цената на имота – както е в България, таксата смет се определя във Великобритания. Сградите са разделени в осем ценови категории. За 2024 г. таксата за имот до 40 хил. паунда е 1328 паунда (близо 2870 лв.), а при оценка над 320 хил. паунда е близо 4 хил. лири (9270 лв.). Това са само част от примерите за определяне на такса смет в някои европейски градове, от чийто опит българските общини със сигурност могат да се възползват, вместо да вдигат ръце и да обясняват колко е сложно. Да, вероятно ще трябват допълнителни нормативни промени, но като има желание, няма невъзможни неща. СНИМКИ вижте в Media pool