След Чирпанското земетресение: Възстановяват Пловдив без нито един скандал за злоупотреби

Бившият директор на Историческия музей доц. Стефан Шивачев припомня, че при двете големи земетресения през 1928 година държавата се справя без нито един скандал за неправомерно изразходвани средства или злоупотреби.

„И двете стават през април 1928-а по време на великденските празници. Първото земетресение е точно на Разпети петък и го наричаме „Чирпанско”, защото епицентърът му е в района на този град. Пораженията са преди всичко в тогавашната Чирпанска и Борисовградска (Първомайска) околия. В Пловдив това земетресение е почувствано с не такава сила и няма поражения”, разказва доц. Шивачев.

Няколко дена след труса в Чирпан става и второто земетресение, което вече можем да наречем „Пловдивско”. То е с епицентър между Поповица и Пловдив и нанася големи щети.

Земетресението става в 21,22 часа, сряда. Доста хора са навън и времето е хубаво. В рамките на минута и половина-две то разлюлява града. Напълно разрушени сгради в Пловдив няма. Голяма част от тях са с паянтова конструкция, която се оказва много по-стабилна. Построените с бетонни плочи сгради, общо взето, устояват, но около 2000 от тях са пострадали.

Рухва част от новопостроената Католическа болница (днешната Военна болница). Тя е вдигната току-що и единият й ъгъл се срутва. Друга ​пострадала сграда е Домът на народното здраве на Димитър Кудоглу. ​Тя е разцепена от вътрешни разломи и пораженията са доста големи. През следващите месеци Кудоглу осигурява около 1,86 милиона лева за премахването на тези поражения.

При другите сгради пораженията са частични. Падат минаретата на джамиите. Пострадали са и доста жилищни сгради, което ги прави необитаеми в определен период от време. Има вторични трусове и голяма част от хората излизат на палатки. Имало е такива лагери на върха на Небет тепе. В Цар Симеоновата градина има запазени снимки от заседания на Общинския съвет. И там има хора на палатки. В градината е имало дори бръснарници!

„Трябва да се каже, че спасителните екипи и цялата държава работят много добре. Още преди обяд на другия ден пристигат цар Борис Трети, министър-председателят Андрей Ляпчев, идват и членове на правителството. Стартира помощна акция на Българския червен кръст и на хората в различните градове на страната. Събират се доста големи суми. Осигурени са палатки, завивки, храна…”, разказва доц. Шивачев.

Общината и държавата предприемат строги мерки против мародерство в разрушените домове и проявите на спекула. Държавата издава веднага разпореждане в следващите месеци всички строителни материали да се продават на цените от преди труса.

През това време се създава стройна организация за подпомагане на пострадалите. Помощите са добре организирани от Общината и държавата. Няма нито един констатиран случай на корупция, спекула и погрешно раздадени помощи. Постъпват средства от частни лица и от над 30 държави по света.

Създадена е специална стопанска организация за преодоляване щетите от земетресението. ​Оглавява я инж. Константин Георгиев - баща на писателя Петър Константинов. През 1931 година тази организация си свършва работата и издава отчет за ​дейността си от 250 страници.

Тогава са построени доста обекти, а събраните средства надхвърлят сумите, които са раздадени на хората. С тези пари е построен мостът на Герджика и то само за 8 месеца.

В региона ​силно са ударени селата между Пловдив и Чирпан. Пострадали са много църкви, домове и училища. С намесата на Синода са направени три типови проекта за малка, средна и голяма църква. Вдигнати са 53 храма, като една трета от тях са в села, където е нямало църква до този момент.

След земетресението с помощи от Чехословакия е построена техническата сграда на Радио Пловдив. Пражкият вестник „Нови листник” прави кампания за събиране на средства и изпращат писмо, че с тях искат да построят жилище на културен деец в Пловдив, който е пострадал от земетресението.

Оказва се, че парите са много повече и тогава решават с тях да построят сграда на дома на изкуствата и печата. Това е организация създадено от Николай Райнов в Пловдив.