Следвайте ни

Алекс Канев затвори бяла магия в черна бутилка

viber icon

Съпругата ми Красимира е моята муза и опора. Работи като психолог, но е страхотен дегустатор като мен. Имаме три деца - две момчета и момиче, които шеговито наричаме номер 1, 2 и 3, казва създателят на емблематични винени брандове.

 

Рано или късно всеки е изправен пред избора да бъде различен или да е част от масовката. За Алекс Канев, създателя на емблематични винени брандове, този въпрос никога не е бил на дневен ред. Той е от онези нестандартни уайнмейкъри със собствен почерк, които винаги ще измислят с какво да ни изненадат. Затова и сега, докато налива розе от черна бутилка с инициали АК, представя по впечатляващ начин най-новото си творение. То е произведено по класическа френска технология от Каберне Совиньон и Каберне Фран в съотношение 70 на 30. Цветът му е изключително модерен, според някои провансалски, а според Алекс - фешън и секси.

Розето е любимото питие на младото поколение, което не обича да се обременява с тежки червени вина, изискващи особен тип ястия. То е easy drink (бавно вино - бел. ред.). Можеш да стартираш и да завършиш вечерта с него, като го комбинираш с почти всяко меню. Затова и продажбите му в световен мащаб нарастват с над 60% на година, обяснява уайнмейкърът, отпивайки купаж от Мерло, Каберне Фран, Каберне Совиньон и Мавруд "Red Chirch" - новата изба, на която се е посветил.

Своите упоителни истории Алекс разказва в Glass of Wine, винена галерия срещу църквата "Света Марина". Тя е наследник на едноименния вино бар на "Абаджийска" в "Капана” и ще отвори врати съвсем скоро. "Няма нищо по-хубаво, когато направиш един продукт, сам да го презентираш и да разкажеш историята му. Ти да бъдеш човекът, който да разлее напитките, да приготвиш брускети за приятелите на бара, да споделиш чаша вино и приятен разговор в края на деня", убеден е Алекс.

 

 

Той ще посреща гостите заедно със своята съпруга Красимира, за която твърди, че е неговата муза и опора. "Преживял съм трудни периоди и знам, че ако не съм имал верния, точния човек зад себе си, нямаше да постигна нищо. Съпругата ми е прекрасна, балансьорът и хармонията в семейството. Понякога, когато се държа импулсивно, тя умее по елегантен начин да овладее ситуацията", признава Алекс. Краси работи като психолог, но е страхотен дегустатор и споделя с него всички процеси, свързани с винопроизводството. Благодарен съм, че имам човек, който е търпял моите претенции, настроения, вдъхновявал ме е и ме е насочвал", казва уайнмейкърът.

Той и съпругата му се запознават през 1990 г., но сключват брак години по-късно. Първият им син е заченат в Швейцария. Имат три деца - две момчета и момиче. Шеговито ги наричат номер 1, номер 2 и номер 3, но са убедени че те са най-голямото им щастие и смисъл.

Тримата са коренно различни характери. Номер 1 е на 22 и се казва Йоан. Уверено върви по стъпките на баща си. В момента учи трета година във ВИХВП. "Тайно се надявах от тримата да има поне един, на когото да предам това, което знам. Не го пратихме извън България, защото мисля, че тук, на място, ще му бъда много по-полезен. След като завърши, ще пътува на стаж до различни дестинации", чертае бъдещето на сина си Алекс. Категоричен е обаче, че никога не го е насочвал или стимулирал да поеме по неговия път.

Съвсем друго поприще си е избрал номер 2. 20-годишният Алексий учи първи курс право и ще става адвокат. Номер 3, Аглея, е всестранно развита личност. Само на 12, тя пее, свири на пиано, барабани и ксилофон. Учи вокална педагогика при Руми Иванова в "Арт Войс Център" и трупа колекция от медали и награди. Освен че е във вихъра на музикалните си изяви, Лея, както я наричат близките, посещава театрална школа и тренира спортни танци. За капак плува и се занимава с тенис и конна езда. Изключително дисциплинирана, чаровницата, кръстена на едно от трите грации на Дионисий и Афродита, е ангелчето в семейството. Темпераментна е, но и отговорна. С респект и концентрация се отнася към всичко, с което се залови, хвали я баща й.

В семейството цари вечна дегустация. "Едно време, докато Лея беше малка, приятели се шегуваха, че в Щатите биха ни арестували за това, че може да алкохолизираме децата. Но те са част от процеса - берат, сортират, работят на поточната линия", разказва Алекс.

 

 

След като прекарва 10 години в Швейцария, той се връща у нас, воден от амбициозната идея да развива винената култура на българите. "Бях голям ентусиаст, но за съжаление след няколко години загубих кураж. Оказа, че не е толкова лесно да промениш манталитета на родния консуматор. Статистиките в България са доста тъжни - над 50 процента от нашите вина и спиртни напитки се произвеждат в домашни условия", не крие огорчението си експертът. Според него българите сме свикнали на класиката - Мерло и Каберне Совиньон, а нашенецът доста се стъписва, когато му поднесат Зинфандел или Пети Вердо.

Винената култура е надграждане. Тя се придобива с дегустации. Не бива да си обсебен от един продукт, да правиш нещо и да си мислиш, че това е най-доброто. Трябва да си широко скроен, да тестваш различни сортове, да откриваш добри и лоши вина. Това е интелектуален труд. Всеки има право на мнение, само че в България ние робуваме на чуждото, вместо да изградим собствено. Направи си експеримент, купи си бутилка вино, дегустирай, анализирай, опитай да откриеш всички тези групови ароматни характеристики, които носи всеки продукт, съветва Алекс Канев.

В швейцарските лозя – като на Малдивите

Когато се връща в България за кратка ваканция през август 1999 г., приятелите му забелязват, че се е сдобил с бронзов тен. Шегуват се с него, че се е скъсал да обикаля островите, но истината се оказва малко по-различна. „Наистина се бях скъсал, но не от почивки на Малдивите, а от работа в лозята. Показах им колко са загрубели ръцете ми и те най-после повярваха“, разказва през смях Алекс Канев.

 

 

За добро или за лошо обаче, не му било писано да отдъхне и в родината. Потърсили го за проект, който целял да покаже потенциала на българските лозя. Алекс приел предизвикателството и оставил зад гърба си високия стандарт в Швейцария.

Не съжалява, че се е върнал, защото Bessa Valley Winnery се превръща в един от големите му успехи. Това беше проект, който стартира от нулата. Нямаше закупена земя, трябваше да правим почвени анализи, да убеждаваме собствениците да продадат земята си. Първият ми сблъсък с българския манталитет след 10 години в чужбина граничеше с културен шок“, спомня си енологът.

Горд е, че през 2004 г. брандът Енира се превръща в икона на българското винопроизводство и предизвиква вълна от респект сред колегите му и нови инвестиции в бранша. „Хората си дадоха сметка, че това е пътят, който трябва да извървиш, за да направиш нещо емблематично, а не да бъдеш поредната масовка на пазара. Много изби след нас стартираха стъпка по стъпка - от създаване на лозов масив, изграждане на винарска изба, затвориха цикъла“, не крие гордостта си уайнмейкърът.

През 2000 г. той работи с Европейската банка за възстановяване и развитие. Проектът цели да покаже потенциала на българските лозя и вина. В роден винпром селектират грозде от цяла България и го транспортират в хладилни камиони - нещо невиждано у нас до този момент.

„Всеки разумен човек трябва да си даде сметка, че сериозното винопроизводство е една изключително дългосрочна инвестиция. Тя не е за богати, а за много богати хора. Не е достатъчно да вземеш европейски субсидии, по-важно е какъв е пътят след това, убеден е Алекс.

Тежката карма на Мавруда

Маврудът трябва да бъде визитната картичка на България, но за съжаление нямаме сертифицирани качествени лозови масиви с този сорт, смята Алекс Канев. По думите му регионът  на Асеновград, където маврудът вирее, е пропуснал момента да направи реинвестиции в създаване на нови насаждения.

Когато чужденец посети страната ни, той иска да пие уникално вино,  специфично за региона. Рубинът също е интересен сорт, но е кръстоска между Нубиоло и Сира. Навремето е създаден от наш професор. Но аз вярвам повече в мавруда, казва Канев.

По думите му България няма държавна политика по отношение на винопроизводството. Робуваме на чуждите продукти, а напоследък всеки втори нашенец се изживява като вносител на вино от чужбина. Канев приветства с „бон шанс” подобни бизнес начинания, но призовава да бъдем преди всичко традиционалисти. „Нека подкрепяме българското, защото то е много добро. Качествено вино на родна изба може да се купи на цена 20 лева. В същото време няма как да пиеш добро френско за по-малко от 50 евро бутилката”, изчислява виненият спец.

Дионис броди край Червената църква

Едно загадъчно място само на 18 км от Пловдив вдъхновява Алекс за последния му проект. Винарска изба Red Chirch е разположена сред 200 дка лозя, засадени със сортовете Мерло, Каберне Фран, Каберне Совиньон, Мавруд и Мускат Пети Грен. Когато човек застане над лозята, става свидетел на невероятна гледка - мистичната осанка на Червената църква, която е една от най-старите на Балканите заедно със „Света София“. Не е действаща, но е забележителен паметник на културата, разказва уайнмейкърът.

 

 

Идеята му е да произвежда не повече от 60-70 хил. бутилки - розе, бяло и три вида червено, във винарската изба към комплекса. Използва само френски нови барици, цикълът е затворен с бутилираща линия. Мястото има голям потенциал за развитие на винен туризъм. В плановете на Алекс влиза изграждането в съседство на малки къщи за гости, тъй като любителите на виното имат все по-голям интерес към уикенд преживявания.

Това е вино с характер, което всяка година гарантирано става по-добро. Един проект, който тепърва може да изригне, смята Канев. Той уточни, че на изложението Di Vino Taste, което се проведе наскоро, първата реколта 2018 е впечатлила винолюбителите и колегите му.

In vino veritas

Алекс е само на 18, когато заминава да учи енология в Швейцария. Интересът му към виното обаче датира от по-ранна възраст. Навремето дядо му имал лозя, които били национализирани. Когато по-късно се запознал с жена си, започнали да си устройват интересни закачки под формата на скрити дегустации. За този, който познаел какво е виното, имало подарък.

Винаги съм намирал нещо магично във виното. Както е казал Робърт Луис Стивънсън, то е поезия, затворена в бутилка. Всеки ден откриваш един и същ продукт по различен начин, защото той се развива. Ако тапата е изработена от естествен корк, през нея преминава т.нар. микрооксиженация, което кара физико-химични реакции да се случват и виното да се развива.

Има вина, които стигат много далеч. Бил съм свидетел на емблематични реколти. Една от тях беше още от 1947 година. Така виното те връща в миналото, самото то ти говори за история, не крие възхищението си виненият спец. По думите му в наши дни колекционери броят по 15-20 хиляди евро за бутилки от редки реколти.

 

 

Алекс се гордее, че е запалил по виното голяма част от приятелите си, които преди това наблягали на твърдия алкохол. „Щастлив съм, че не подведох тези хора, а ги промених. Сега ми благодарят, защото се чувстват по-добре. Няма нищо по-хубаво от това да споделиш една бутилка вино с приятели. Това ги кара да те чувстват още по-близък. Всеки изпада в лични откровения и всеки следващ път е още по-хубаво отпреди. Няма по-искрен подарък от бутилка вино. Когато човек я отвори, ще те споменава с добро“, убеден е енологът.

За вината, които е създал, той получава международно признание. Брандовете му са оценени на най-значимите винени конкурси по света.

Gold Stallion е единственото българско вино с двоен златен медал от Decanter-London. Stallion е златен медалист от: Vinalies - Paris, ConcourMondiale de Bruxelles, Selection Mondiales des Vins-Canada, International Wine Chalenge - UK. Рецептата за успех според Алекс Канев е да имаш достойнство, добро име и да надграждаш.

 

 

Илияна Караланова

Илияна Караланова

Отговорен редактор Marica.bg

Илияна Караланова е завършила „Славянска филология” в ПУ „П. Хилендарски”. Работила е в Топ ТВ, в. „Труд” и plovdivweek.com. Била е зам.-главен редактор на в. „Строителство Имоти”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари

Публикувай

Коментари (0)

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?