Симеон ИДАКИЕВ: Страната ни е първа в света по масова женска хубост

В Индия едва не загинах, бях най-близо до отвъдното, но бях сигурен, че ще оцелея; Направих интервю с Далай лама още през 1984 година, но в БНТ ми казаха, че е поп

Пътешественик номер 1 у нас Симеон Идакиев е роден в Радомир, зодия Стрелец. Учил е в МЕИ, но завършва българска филология във Велико Търново. От 24 г. води едно от най-популярните предавания на БНТ ­ Атлас, на което е и продуцент. Посетил е над 120 страни на всички континенти ­ стигал е дори до Антарктида, но никога не се е изкушавал да остане зад граница. Посетил е най-високите планини, плавал е по най-големите реки на планетата. Заснел е над 400 филма. Първите 16 - по време на първото си пътешествие из Южна Америка, която прекосява сам за 7 месеца с автомобил Нива и камера. Още тогава става известен с рубриката на предаването ­ “Един мъж, един автомобил, една камера”. Автор на 6 книги. Срещал се е лично едни от най-популярните хора на планетата - Далай Лама, Жак-Ив Кусто, първите мъже, стъпили на Еверест - новозеландецът Едмънд Хилари и шерпa Тензинг Норгей.

- Наистина ли последното ви пътешествие е осъществена мечта?

- От години мечтаех да посетя Перу и особено островите Галапагос на Еквадор, където се заражда теорията на Чарлз Дарвин за еволюцията, за произхода на видовете. Беше изключително преживяване, както и преди 25 години, когато посетих тези страни. Всъщност промяната там не е особено драстична - доста хора живеят бедно, но въпреки това са изключително ведри.
В Перу успях да посетя хората от племето уру, които живеят върху плаващи острови от тръстика в езерото Титикака. На всеки от островите живеят между 4 и 6 семейства, всяко от тези селища, нещо като автономни територии в държавата Перу, си има кмет. Влиза се само със специално разрешение.

Предполага се, че предците на уросите са построили град Тиауанако, една от най-големите загадки в Южна Америка - огромен град, разположен на високото плато на Перу и Боливия.
А сега за осъществената ми мечта - островите Галапагос, на около 1000 км от бреговете на Южна Америка. Това е доста затворена територия, пътува се със специално разрешение, основна причина тази изумителна екосистема да е все още доста добре съхранена. Там се е развил уникален животински свят - гигантски костенурки, редки видове птици и игуани- сухоземни и морски. Това е второто място, което виждам в света, на което животните не бягат от човека. Още Дарвин отбелязва в записките си, че птиците били толкова доверчиви, че човек можел да ги убие даже с шапка. Уникален свят ­ на остров Бартоломе, където няма сладка вода, снимах кактуси, които растат буквално върху лавата. Изумително е как животът успява да си пробие път навсякъде.

В градчето Пуерто Айора бях пленен от библейска сцена - там до сергиите на рибарите освен купувачи се нареждат пеликани, тюлени и всичко чака остатъци от рибата. Никой от никого не бяга, никой никого не напада.

В Перу направих и филм за платото Наска. И аз като дългогодишната им изследователка Мария Райхе смятам, че произходът на тези невероятни гигантски рисунки, които могат да се видят само от въздуха, е земен и са създадени от хората от културата Наска. Успях да ги заснема от самолет, макар че ужасно друсаше.

Американски изследователи са доказали, че древните наскани вероятно са можели да летят: На 130 метра се е издигнал експерименталният балон с топъл въздух, съшит от тъкани на насканите, с гондола от тръстика тотора, същата, от която великият Тур Хейердал направи саловете Ра 1 и Ра 2. Този експеримент опровергава теорията на Деникен, че от Наска извънземни са излитали в космоса. Макар че и тази хипотеза до окончателното є доказване или отхвърляне, има право на съществуване.

- При толкова пътешествия открихте ли рая и ада на Земята?

- И двете са в човека. Раят за мен е в България, дал съм си сметка много отдавна, че не съм в състояние да живея на друго място по света, макар че държавите, в които съм бил надхвърлят 120 - имах късмета да побродя по някои от най-високите планини на света - Хималаите, Андите, Кавказ, да плавам по някои от най-великите реки - Амазонка, Ориноко, Меконг. Което ме прави щастлив, но човек носи света със себе си. България е прекрасна, наистина може да се сравни с рая, остава да си пожелаем да живеем по-добре в нея.

- Не е ли имало място, където да сте поискал да останете завинаги?

- Навсякъде, където съм ходил, е имало места, които пленяват: Коста Рика е късче от земния рай. Хималаите също - бях до базовия лагер на Еверест през 1984 г., с очите си видях Покрива на света, който е много впечатляващо нещо. 

Ходих в Антарктида, където е много сурово, но и много красиво. Виждал съм пустини, които също са много чаровни. Но, разбира се, не бих могъл да живея там. Предпочитам България, чиято прелест често не забелязваме. Чужденците тук често ахват: от красотата на природата ни и тази на българските жени.

- А наистина ли българките са най-красиви?

- Абсолютно! Говоря за масова хубост - никъде няма толкова хубави жени. Клаудия Шифър! Господи боже мой! Аз всеки ден виждам по десет такива на улицата! Невероятни жени сте, наистина! И това не е комплимент и не е само мое мнение! “Опасно красивите българки”, както беше казал един от най-известните чуждестранни актьори. Впрочем всяка нация има много красиви жени - венецуелките, тайландките, аржентинките, уругвайките са красавици, но такава масова хубост като в България никъде не съм срещал.

- А най-ужасното място?

- Няма ужасни места, има ужасни преживявания. Не е виновно мястото, няма част от планетата, която да е грозна. Едно от най-неприятните за мен преживявания беше в Индия, но не е виновна Индия, която е прекрасна страна. Там, в Мадрас, се разболях, брах душа няколко дни. Бях най-близко до отвъдното, не бях сигурен, че ще оцелея. Беше ужасно, вероятно се натрових с нещо от леда или водата, която пих. На индийците нищо им няма, те са си изработили имунитет.

- Сигурно е имало доста опасни инциденти по време на толкова пътувания?

- Да, макар че опасностите са част от работата. Обикалях Индия с една “Нива” и пресичах местности, където не съм и предполагал, че ще мина някога. Попаднах на празник в Южна Индия, на който е обичайно хората да се заливат с боя. И сред тях се появявам аз, чужденец със странен автомобил. Наобиколи ме тълпа хора, уж дружелюбни, но в един момент започнаха да удрят по колата с тоягите си. Побързах да се измъкна. Имал съм и други премеждия, но е смешно да се жалваш: “Ах, колко беше страшно!” Ами да не си тръгвал! Прекосих Колумбия през 1981 г. - съвсем сам, със същата “Нива”. Пресякох границата с Еквадор нощем, през една от най-пустинните части на Андите. Можеше да ми се случи нещо безкрайно неприятно, там престъпността е изключително висока. И във Венецуела последния път посетих едно екзотичното селце на крайбрежието, Чорони, за което се минава през доста безлюдни места. Предупреждаваха ме да се пазя от отвличане, защото мога да се озова чак в Колумбия. Но подобни опасности съществуват и в България - и тук имаше серия отвличания!

- А имате ли формула на щастието?

- Има и е простичка - здраве, късмет, любов. Всичко друго заминава. Нито парите, каквито никога не съм имал много, нито тъй наречената популярност и слава. Странна ми е звездоманията - как е възможно да гледаш на себе си с по-други очи, да си казваш: Абе аз не съм кой да е! Аз съм по-високо от обикновените хора! Че с какво един човек, който се показва по телевизията, стои по-високо от един лекар, който спасява живот!

Имах късмета да познавам много интересни хора ­ първите двама мъже, стъпили на върха на Еверест - новозеландеца Едмънд Хилари и шерпа Тензинг Норгей. Гостувах на Тензинг в дома му в Дарджилинг на тибетската Нова година, специално ходих дотам през 1984 г. Той живее в индийската част на Хималаите. Направих за него филм, който се казваше “Тигърът на снеговете” - това е титлата, която дават на шерпите, изкачили големи височини. Той, който беше един от най-известните хора в света, беше толкова естествен и гостоприемен. Мисля си, че истински великите хора са точно такива, другото е позьорство, липса на култура и интелигентност.
През същата 1984 г. направих интервю с Далай лама, но имах премеждия тук, свързани с една дама от програмните наблюдатели, цензорите в БНТ. Без техния подпис предаването не можеше да излезе на екран. Интервюто беше може би 12 минути и тази дама ми казва: Този поп ще го съкратиш, много е дълъг! Обяснявам є, че това не е поп, че освен духовен е бил и държавен глава на Тибет до 1959 г. Имах тежка битка, за да оставя цялото интервю - беше хубаво ­ за мира и разбирателството в света.

- Как ви се струва реалитито “Сървайвър”? Може ли изобщо да става въпрос за истинско оцеляване?

- “Сървайвър и “Атлас” са несравними неща ­ “Сървайвър ”е шоу, “Атлас” е програма, която прави сериозни  и интересни предавания. За какво оцеляване може да става дума, когато те снима непрекъснато тв екип! Това, че едни хора са решили да гълтат гадости за някакви пари - тяхна работа! Ами какво да кажем за Биг Брадър! Потресен съм от това, което се случва там, недопустимо е децата ни да гледат това! Пълна ерозия на ценности и всичко това заради печеленето на пари и рейтинг! Ами ако сложат камери в публичен дом, сигурно рейтингът ще е по-висок! Но аз лично бих се срамувал от подобен рейтинг!

- Преди демокрацията или сега се пътува по-лесно?

- Различно е. Първото ми пътуване беше много драматично. Трябва да спомена на всяка цена името на Иван Славков. Бях директор на продукция, никой в йерархията. Познавах се с него покрай леководолазния спорт - спускахме се заедно под водата. Като чу, че искам да прекося Латинска Америка с автомобил, той вика: Ти добре ли си бе, ще загинеш! Но застана зад идеята ми.

Дойде 10 ноември, нещата уж станаха по-лесни - получихме паспорти, но сега пък нямаме пари! Последните пет години изтеглям авансово командировъчните и с тях пътувам и правя филми.

- Кой ви пази?

- Вероятно господ и добрите мисли на близките ми. Имам сувенири, но не толкова много. Имам много интересен нож с дръжка от естествен каучук, от Амазония, от сърцето на Манаус, и огромен амулет от семена от джунглата, пак оттам. Човек не бива да се привързва към предмети, а към хора. Предмета го губиш. Моето богатство е друго, не е материално.

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
4 коментара
Бай Кольо

Бай Кольо

29.03.2012 | 09:13

Последните двама коментатори са "истински" българи с всички долни качества който притежаваме-завист,простотия,малоумност,долни до краен предел.Сигурен съм че нищо не знаете за него,ама е така за спорта щото сте тъпи парчета и нз за какво живеете,*бете си майките кавали!

Отговори
0 0
afxx

afxx

29.07.2011 | 04:58

една толкова необходима красота в този безумен свят.

Отговори
0 0
Бай Яне

Бай Яне

19.05.2010 | 10:07

Това за МАСОВАТА ХУБОСТ е една малка простотия. Простено да му е. Айде на село - кози или домати.

Отговори
0 0
Бай Иван

Бай Иван

19.05.2010 | 10:03

Дай Боже всекиму да пътува и снима. Но дайте да видим и харчът какъв е. Ясно е кой пътува, но колко е масрафа? Като споменаха и Славков, нещата се избистрят... Социализъм в действие !

Отговори
0 0

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?