Силикон и танци в премиерата на Камен Донев

Да живее комерсиалният театър, каза Камен Донев на церемонията по връчването на наградите Икар преди няколко седмици. Тогава актьорът получи приза в една от най-престижните категории "Главна мъжка роля" за превъплъщението си в образа на Семьон Семьонович Подсекалников в "Животът е прекрасен" от Николай Ердман.

В понеделник в най-новия си авторски спектакъл "Възгледите на един учител за всеобщата просвета" Донев заложи на 100 процента комерс. Близо два часа се раздаде с танци, зашеметяващи истории и песни на сцената на Пловдивския драматичен театър. Независимо от огромните усилия, за част от зрителите остана носталгията по първото представление "Възгледите на един учител за народното творчество" ­ по-ритмично, по-симпатично...

“За всеобщата просвета” започна с циганска песен, която Камен Донев посвети на един от кумирите си ­ учителя и приятел Тодор Колев. Изпя я заедно с китариста Дани Милев, цигуларя Людмил Стойнев и певицата Христина.

Последва неописуем анализ на триптих от мексиканския гений Матито Похорон, в който буркан с белени домати белеше картофи, медуза бе заспала между кактуси, девствена младоженка се чудеше защо е бременна, а медуза играеше шах с вендуза.

Отделните епизоди от спектакъла фиксираха етапите от човешкото израстване, забравеното усещане за трепета от новопридобитото знание, извода, че родителите са тези, които определят светогледа на децата си, определението, че непросветеният човек е блажен, защото не знае, че непросветен.

Съвсем уместно в началото на представлението прозвуча анонс, че “За всеобщата просвета” не се препоръчва за деца под 14 години. Серията с разказа за хлапето, което се заиграва с голямо изсъхнало лайно и го реже на парчета, за да го събере в кофичката си и да го изхвърли в морето, защото “не е наше” (както го съветва майка му), бе последвана и от други доста пиперливи истории ­ като тази за жестокия секс, деформирал лица и пробил носещи греди (“секс ли е, сумо ли е”). Доста пиперлива бе и историята за силиконките, които в една или друга ситуация изтласкваха кубиците си я в краката, я на гърба. Той категорично постави диагноза на съвременното ни общество: “чуден елит, направо да се застреляш”. Всичко това с идеята, че това е разрезът на нашето време ­ с дребнотемието, скотското битие, липсата на интереси, измислените герои.

Силен бе епизодът, в който Донев показа някои от горещите гафове на ученици и учители ­ цитати на крилати фрази, които взривиха залата. Св. св. Кирил и Методий щяха да скочат от Аспаруховия мост, обобщи Камен Донев.

Имаше истории за чужденци, които обичат да пътуват по българските пътища, защото не знаят къде ще стигнат, пътни маркировки, които само загатват за себе си, акащо семейство, разделящо жизненото си пространство с повръщаща баба.

Учителят Донев постави и диагноза на българското дете: “любимата ти играчка е лъжицата, а в последно време ­ черпакът”, “децата са усмихнати и щастливи, не, те са с разтегнати усти от  ядене на пица”.

Звучаха песни за посрещането на Дженифър Лопес от вокална група “Бамбини”, “Родна реч” във вариант за джаз квартет, мексиканска приспивна песен, опера. Актьорът танцува грузински танц, фънк в дует с Бойко Джелебов, индийски танц заедно с Мина Паталенска, линди хоп със Стела Стаменова, английски валс с Ива Григорова. Имаше и бой по правилата на китайското древно изкуство в партньорство с “домакинята” Ивайло Иванов. Той бе въоръжен с моп, а Камен Донев ­ с тиган. Танците изцедиха докрай актьора и дойдоха в повече за част от присъстващите.
Две бяха историите, които актьорът разгърна в представлението ­ сюжетът на операта “Риголето” и личната история за барабаните, които героят получава като подарък за всеки свой рожден ден. Финалът бе с изпълнение на пълния комплект ударни, а после Камен Донев покани на сцената всички участници в спектакъла и ги представи на публиката.

Втората премиера на “Възгледите на един учител за всеобщата просвета” бе снощи и се игра пред пълен салон. В средата на месеца предстои и премиерата в София. В НДК на сцената, освен Камен и танцьорите, ще се качи симфоничен оркестър и целият Дани Милев бенд.

БИСЕРИ ОТ СПЕКТАКЪЛА

-Някои родители си мислят, че децата им са усмихнати и щастливи. Не. Дълбока заблуда. Просто с пицата устата се е деформирала.
- Веднъж подарих на един третокласник книжка. Той, разбираш ли, получи колики. Следващите две години пак се върна, гледам го, той блее. Ближе сополи и ги пуска като балони. Сочи луната и внезапно се смее. Иска да изяде самата луна. На гълъбчето вика мяу. Нищо не сънува, защото вътре не протичат процеси. То е просто като касичка.
- Из школски тетрадки, примери за чистосърдечна неграмотност: “Наполеон е диктатор, защото имал способността да диктува по няколко писма наведнъж. Той мразел англичаните, защото го принудили да умре в прегръдките на света Елена“, “Разликата между президента и царя е, че царят е син на баща си, а президентът ­ не”.
- Учителски бисери: “Извади си оная работа от чина, защото ако аз дойда да я извадя, на мен ще ми стане хубаво, на теб ­ не”, “Ако още веднъж свирнеш, такава свирка ще ти свирна, че свят ще ти се завие”.
-  В училищата говорът е нещо средно между раждаща лъвица, пресипнала кокошка и грипава хиена.
- Едно дете се опитва да изяде баскетболната топка. Питам го: “Защо бе, катил, се опитваш да изядеш баскетболната топка?”. Защото не ми дава сърце да я хвърля в коша, казва то.
- Чужденците обичат да шофират по нашите пътища, защото те водят в неизвестни посоки без табели. Обидно е някак да пише “Щутгарт 250 км” и наистина след 250 км да дойде Щутгарт. Къде е изненадата, трепетът пред неизвестното? Пътищата ни са тъмни, с кратери. Излизат някакви хора, които те санкционират. През два-три метра има размазани коте, куче, таралеж, лъв, човек. Отстрани комбайнери ровят за злато. Пътната маркировка само загатва за себе си. Ето табела “Созопол 100 км”. След 100 км виждаш табела “Созопол 250 км”. Това те кара да мислиш, да виждаш отвъд видимото. Самите табели често са простреляни от куршуми. По едно време край пътя някакъв човек ака. До него акат съпругата му и децата му. До тях бабата повръща и го запокитва. От това се е родила дисциплината хвърляне на чук.
- Сега ще ви разкажа за абитуриентските балове, тема, достойна за перото на Толстой. Веднъж гледам го едно момиче ­ направо по бельо. Другото изобилно облечено, заклало цял зоопарк.
- Веднъж ми се случи следната случка. Бях в командировка на морето. Наех възрожденска къща. Спокойствие и тишина. По едно време се събуждам от вой на койот. Скочих. Воят идва от съседната стая. В тоя момент почна тътен. Чувам женски глас: “Мачкай, мачкай, лозето. Спукай я тая лозница, с плодове тежки ще те дари”. Викам си: “гроздобер да е, ама не е”. Излязох отвънка и чух шум от падащи бутилки. Спрях се пред вратата.    Отворих. Не можах да повярвам на очите си. Оня я беше хванал между терасата и леглото. С двете ръце между краката на раменете коленете, гръбнакът є се изопнал, очите є изпъкнали. Викам ­ какво е това нещо, бе - секс ли е, сумо ли е. Накрая главата є се вдълба в носещата греда.