Следвайте ни

Шедьовърът на Шевалас губи битката с времето

Дондуковата градина е в окаяно състояние, а проектът за реконструкцията й отлежава с години в чекмеджетата на чиновниците в общината

Шедьовърът на Люсиен Шевалас - Дондуковата градина, тъне в забрава. Този паметник на градинското и парковото изкуство е създаден с указ на генерал Дондуков в далечната 1878 г., т.е. преди Цар-Симеоновата. С годините градината се превръща в атрактивен парк, затворен в пространството между бул. „Шести септември” и улиците „Хр. Г. Данов” и „Бетховен”. Благоустройва я прочутият швейцарец Люсиен Шевалас. На нейната територия се намират Природонаучният музей на Пловдив, Домът на младоженците и паметниците на Иван Вазов и Захарий Стоянов.

Днес обаче общинската управа я неглижира - от години за градината има готов проект, но той остана да отлежава в чекмеджетата на чиновниците в общината. Докога, питат група ландшафтни архитекти.

Сегашното състояние на Дондуковата градина е изключително тревожно, казва ландшафтният архитект Невена Пачеджиева. “Не е редно така да се занемаряват както междублокови пространства, така и знакови градини, особено в централната част на града. Защото Дондуковата градина е паметник на градинско-парковото изкуство, който не се поддържа и стопанисва както трябва, и това е абсолютно неуважение към историята на града. Растителността й всъщност не е толкова зле - малко или много тя оцелява, но вижте настилките, пейките... Въобще тази градина губи облика си напълно. Има различни намеси като едни доста странни зацветявания - безумни на места, които не са част от оригиналния проект на Дондуковата градина. А дали скоро ще има реконструкция на градината, не знаем! Въпреки че има готов, при това адекватен проект, за нея. Но толкова години този проект стои и чака своя ред”.

“За съжаление градината днес е в плачевно състояние - настилките са разнородни и изпотрошени. По този начин те реално са опасни за възрастни хора, малки деца и майки с колички. Пейките са грозни, стари и амортизирани, същото е положението и с водните съоръжения, нашарени с графити, с кошчетата за смет, полуразрушения бетонен бункер до съществуващата тоалетна и многото саморасляци”, допълва картината и бившия еколог на община Пловдив Христо Минков. 

Историята 

Още преди появата на Люсиен Шевалас в Пловдив временното руско управление създава първата пловдивска обществена градина. Това става през годината на освобождението - 1878 година, мястото е днес зад Дома на младоженците. Кръстена на императорския руски комисар княз Дондуков-Корсаков, Дондуковата градина заема площ от 19 декара.


Кой обаче е създателят й?


Люсиен Шевалас (26 август 1840 г. - 22 октомври 1921 г.), известен с прозвището „министър на цветята“, е роден в Швейцария, град Обон, кантон Во, намиращ се над пътя, който свързва градовете Женева и Лозана. Син на чифликчия, от малък обиква растителността и се отдава на изучаването на ботаника и по-специално на градинарство и овощарство. Негов е основният принос за озеленяването на град Пловдив, като по този начин от град с ориенталска визия, без никакви обществени паркове, Пловдив се преобразява и приема облика на град, озеленен по западноевропейски образец.

Една година след Освобождението, през 1889 година, генерал-губернаторът на Източна Румелия Александър Богориди - Алеко Паша се обръща към Султана, като го моли да му изпрати опитен градинар, който да озелени и разкраси Пловдив. Първата стъпка е озеленяването на градината пред стария конак, станал дворец на губернатора. Султанът изпраща Люсиен Шевалас, но само да даде напътствия и да се завърне след 20 дни. Александър Богориди решава да направи градина за чудо и приказ, като решава да покани за главен градинар Шевалас на постоянна служба, който след кратко колебание приема.

Под тепетата Люсиен Шевалас завежда общинската служба по озеленяване, създава Цар-Симеоновата градина, Княжеската градина (близо до р. Марица, на мястото на площад "Съединение" и Военната палата), Пепиниерата (на мястото на Сточна гара), алеята на бул. "Руски" (тогава бул. "Цар Освободител") и ул. "Стационна" (сега "Иван Вазов"), озеленява тепетата: Бунарджик и Сахат тепе и др. По негов проект и с личното му участие са изградени и първите разсадници в София, Варна, Велико Търново и Кричим.

Набор на Освобождението

За рождена дата на първата градска градина се счита 1878 година, когато е създадена Дондуковата градина (зад Дома на младоженците), пише в Пловдивски общински вестник, бр. 163. Първите залесявания на голите хълмове е писано във вестник "Марица" през 1882 година. Впоследствие за резултатите от тях пише Х. Шкорпил през 1897 година, когато извършва своите изследвания върху пловдивската флора. През същата 1897 година е издаден и официален Указ на Дружеството за разхубавяване на Пловдив и околностите му.

Летописи

Вестник Трибюн дьо Женев, в броя си от 3 юни 1892 година, пише:

“Чудеса разправят за павилионите, ала най-много за градините, пепиниерата, фонтаните, пещерите и други чудесии, дължими на изкуството на способния градинар, някой си Шевалас, който не се задоволява само със саденето на дървета (това, което всеки селянин може да направи), но се старае чрез тяхната диспозиция, последователност, добър избор да ги представи по-изящно и по хубаво”.

Снимки: Наташа Манева

Даниела Арнаудова

Редактор-репортер екип „общество“

Даниела Арнаудова е завършила Българска филология в ПУ „П. Хилендарски”. От 2002 г. работи в приложение „Имоти – строителство и архитектура” на вестник „Марица”.   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?