Следвайте ни

Шашнахме Горбачов с компютрите в ДЗУ

Пловдивчанин откри първия музей на соцелектрониката

Колекционери от Германия, Русия и Украйна усилено търсят „Пълдин 601". Уникални са и българските "елки", които убиват огромните съветски механични касови машини, казва софтуерният специалист Димитър Блъсков.

 

Помните ли времето, когато 234 български предприятия работиха в сферата на електрониката? И само под шапката на Държавно обединение ИЗОТ имаше 20 големи завода с гарантирани пазари в целия Източен блок. Над 100 експоната от това време показва в първия музей на БГ електрониката софтуерният специалист Димитър Блъсков. Музеят се намира в просторно помещение до офис на ул. „Родопи" 111.

 

„Исках специално да го направя в Пловдив, защото градът е бил лидер в няколко уникални производства за цяла Източна Европа. За мен са интересни експонатите типично пловдивско производство", подчертава Блъсков.

 


Изрежда двете ни топ предприятия - завода за големите лентови устройства от ЗЗУ и „Кочо Цветаров", който правеше флопидискови устройства. „И с двете имахме запазена територия за цяла Източна Европа. И двата завода вече са разформировани - продадоха сградите и декарите...", казва Блъсков.

 


Голям успех за града било пускането на серията компютри „Пълдин 601". Произвеждани са в ограничена серия и всички са отивали за износ. „Имам три от тези прекрасни машини. И трите ги купих от Украйна - там колекционерите ги търсят много", казва Блъсков. Първите ни компютри „Правец" са само за училища и институции. Търговската им цена според него е била около 3500 лева. „Като не се продаваха, няма никакво значение каква им е била цената. Чак през 1986-а правят персоналния компютър „Правец 8Д", чиято цена е поносима - около 400 лева", обяснява той. Този компютър е бил предвиден да може да се включи към телевизор и касетофон.

 


Димитър купува първия си робот „Робко" от ebay преди 6 години. Сдобива се с още няколко, а музейният му експонат е в отлично състояние. Разполага дори с оригиналната си документация. Пловдивчанинът обяснява как от производството на "елки" за 10 години минаваме на компютри. „Първата ЕЛКА е разработена в завод „Електроника". Цената <210> тогава е била около 4000 лева, но не е била предназначена за продажби на граждани. След това производството е дадено на „Оргтехника" в Силистра. Още в началото имат големи поръчки за чужбина, а не им достигат мощности.

 


Производството е скачало с десетки пъти всяка една година и достига стотици хиляди, разказва Димитър Блъсков. Именно "елките" проправят пътя ни към компютрите, смята той. Тогава на най-високо съветско ниво се взима решението България да прави запаметяващи устройства. Така за няколко години сме сред първите три страни, които произвеждат големи харддискове. С компютрите започваме да правим и свои чипове от серията Т-600.

 


„Заводът в ДЗУ е най-модерният в Източна Европа. В руски сайтове четох материали, че при едно посещение Горбачов е бил толкова впечатлен, че казал: „Такова нещо не може да стои близо до границата с Турция! Да се дублира производството в Съветския съюз!". Сега единственият жив остатък от епохата на соца е завод „Оргтехника" в Силистра - предприятието правило калкулаторите. Там произвеждат касови апарати, теглилки и принтери.

 


Блъсков е изложил над 100 машини с музеен вид. "Елките" му са над 20 модела, магнитните устройства са 5, компютрите са много повече. Има 12 механични касови машини, които България не е правила. Няколко от тях са съветски. Тежат по 30-40 кг. Убиват ги българските "елки".

 

Made in Plovdiv Уникалните елки на почит в ГДР

Много чужденци харесват старата българска електроника. Точно така колекционерите намират редки и непознати у нас джаджи. „Едната посока на търсене е в Русия и Украйна. Там колекционирането е двупосочно. От там купих пловдивските компютри „Пълдин 601". Другото направление е Германия. Това означава, че сме имали много добър износ за тази страна. И това са продукти, които не се намират в България. От ГДР може да намериш невероятни модели "елки", разказва Блъсков.

 


Големият корифей в поправката на ретро електрониката в Пловдив е Пламен Вайсил. Той изключително добре поправя, но и конструира нови устройства. Голям почитател е на компютрите „Правец" и „Пълдин". В Търново Орлин Димитров е голям почитател на „Робко". Съживява ги, ремонтира ги, създава нови компоненти. Дублира старата платка, за да може да работи с други програмни езици.

Росен Саръмов

Репортер - екип "общество"

Росен Саръмов е випускник на Английската гимназия в Пловдив. Завършил е МИО и има магистратура по Външна търговия. Владее отлично английски и руски език.   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?