Селото на терориста Апдула бяга от лошите спомени

Всеки има право да избере с какво да свързва едно кипро родопско село на самата граница между Асеновград и област Кърджали. Навътре и нагоре в планината, след по-малко от пет километра отклонение от главния път, има петдесетина къщи и около стотина възрастни обитатели по тях. Селото е изцяло от етнически турци, нито един българин не живее тук. Вярно е, тук през тридесетте години на миналия век една богата фамилия от Хасковско е идвала с камили, за да извози обратно направените тук най-качествени дървени въглища от букова дървесина, заричат се на припек местните хора. Още по-вярно е, че най- актуалната легенда на жълтокаменци е щедрата реколта, която петстотин декара припекливи планински земи тук дават от ароматни ягоди. Стига се до тон и два даже реколта от декар, признават в селото.

За тези две легенди жълтокаменци могат да говорят охотно. Не така е обаче, когато външен човек отвори дума за техния съселянин Апдула Чакъров. Не е нужно да си кой знае колко наблюдателен, за да усетиш, че темата ги жегва и те видимо “прекрояват” контакта и приказката с тебе. Хайде и вие, докога още ще ни връщате в тая тема, толкова години са минали. Това казва иначе общителният Шефкет Ахмедов на мига, щом отварям дума дали си спомня Апдула Чакъров. Разбира се, че го помня, та с него сме набори и в един клас бяхме, но той след осми клас отиде да учи в моряшкото училище в Бургас, казва Шефкет. В родното село на един от тримата разстреляни за атентатите на гара Буново, чакалнята на жп гара Пловдив и взрива в Дружба няма никакъв знак, че такъв човек е имало. Няма го в архивите на жителите в селото, не е  погребан тук. След разстрела му през 1988-а отказват на близките да върнат тялото му. Жълт камък е далеч и от онази вълна, с която осъдените за тероризъм български турци получиха след 1989 г. ореола на герои и имената им се появиха във възпоменателни плочи на турски език.

Майката на Апдула днес е осемдесетгодишна болна стара жена, за която от няколко години се грижи дъщеря є Адифе в първомайско село. Точно преди пет години “Марица” успя да покаже баба Мюзеин ­ жената никога не е разбирала български език и повече от две десетилетия носеше мълчаливо драмата с разстреляния за тероризъм неин първороден син. Такъв є бил късметът, бащата на Апдула е разстрелян в горите над Паничково през петдесетте заради хайдутлук: нападали и грабели къщи и мандри, разказват сега съселяните.

Апдула се ожени и си идваше едни-два пъти в годината. Бяхме като шашнати, когато оттук-оттам научихме, че нашият Апдула е бил замесен в тия атентати, казва Шефкет. Умът им е бил толкова, нито го разбирам, нито го оправдавам, отсича той. Иначе Жълт камък не е било кротко място около възродителния процес. Какво да правим, дърпахме се, бягахме в гората, там преспахме, ама накъде да бягаш, като те привикат. От ония нощи, дето стояхме в гората, баща ми се разболя и повече не стана, спомня си Шефкет.

Със същата резервираност проговаря за Апдула и сегашният кмет на Жълт камък Сабри Наимов. Как да не го помня, учили сме заедно и тук, и сетне в Паничково. Даже и на гости сме му ходили с жената, като бяхме на море в Бургас. В един висок блок беше, ама едва на място разбрахме от жена му, че вече е арестуван. За малко и лош късмет да имаме да бъдем заподозрени в нещо, защото сетне разбрахме, че от Държавна сигурност са държали под наблюдение всеки, който идва до дома на Апдула, спомня си Сабри.
До къщата на баба Мюзеин ни води кметът, но дискретно ни изоставя в долния край на стръмната махала, защото не искал да го виждат съседите, че идва дотук. Празен, изоставен двор със зарязан от години москвич на средата и разхвърляни копанки за животни. Апдула има две дъщери, но никой повече не е стъпвал при баба Мюзеин след разстрела, твърдят съселяните.
Апдула Чакъров, на име Алцек след възродителния процес, е разстрелян най-вероятно в един есенен ден преди двадесет и една години. Разстрелян е с българското име Алцек, но като активен сътрудник на Държавна сигурност в годините, докато е работил в “Океански риболов” е имал три псевдонима - Апдула, Дениз и Моряка. Арестуван е на 15 август 1987 година. Процесът осъжда на разстрел още двама  мъже. Единият, Елин Маджаров, е женен за асеновградчанка. Една плетена от сизал  чанта, в която е открита неизбухнала поредна бомба, разкрива зловещата верига от убийствени атентати от 1984-1985 година. Такива чанти се произвеждат тогава единствено в Асеновград.

В деня, когато избухва бомбата на пловдивската жп гара на 30 август 1984 година, часове по-рано телефонна заплаха казва, че ще бъде взривена джамията в Асеновград. Обаждането се приписва на Апдула Чакъров от Жълт камък. Третият разстрелян, Сафет Гуне, е спряган, че е родом от родопската Гуне махала, над Жълт камък. Там вече не живее никой и никой не желае да се сеща, че има такъв роднина.

Домът на Апдула отдавна е запустял

С Апдула Чакъров сме набори, разказва Шефкет Ахмедов

И кметът Сабри Наимов е набор на терориста