44

Създателят на новата "Марица" стана на 80 години

Направихме честен и независим вестник, признава Степан Ерамян пред читателите

 

Медийният път на Степан Ерамян започва през горещото лято на 1962 г.  Тогава в редакцията на в. „Комсомолска искра“ за първия си работен ден като спортен репортер при главния редактор Коста Странджев се явява момче с къси панталони, потник и джапанки.  Младежът се увлича по спорта и най-вече по футбола. И през ум не му минава, че след години ще е едно от големите имена в българската журналистика. 

Амбициозният Странджев, когото наричат Шефа, търси нови имена като постоянни автори за спортната страница, за да утвърди прохождащия пловдивски вестник. Така на великата страница 7 се появяват трима нови автори: Степан Ерамян, Ст. Степан и Ст. Елмазов. Стьопата (с трите имена) се утвърждава и като анализатор на спортния живот в Пловдив. Започва да оформя сам страницата си. За първи път 7-а страница е стилизирана с т.нар. „рисувани рубрики“, автор на които е Степан Ерамян.

Вестникът става любим на пловдивската младеж, а интересните графични решения не остават незабелязани. Една сутрин група софийски журналисти идват в редакцията и "открадват" Стьопата за зам. отговорен секретар на младежкия централен вестник „Народна младеж“ и на оригиналното му приложение "Пулс".

Оформлението на изданията скоро добива по-модерен вид. В сравнение с тромавите блокови структури на ежедневниците това е истинска революция. Комбинацията на основното тяло във формат А2 и седмичното приложение „Пулс“ във формат А3 става хит за онова време.

Само Степан знае колко усилия му е коствало да пробие закостенялата бюрократична партийна система. 

Вестник “Марица” с почетния знак връчен на управителя на пресгрупата

 

Това си е истински подвиг. Заслужено Ерамян е издигнат за отговорен секретар на в. „Народна младеж“, където работата му получава висока оценка от видни специалисти в областта на печата.

„Секретариатите на „Народна младеж“ и пловдивския младежки седмичник „Комсомолска искра“ станаха своеобразни учебни звена, подготвящи в практиката кадри от оформители на вестници. Сега близо половината от секретарите в централните всекидневници и в големите седмичници са „випускници“ на тези две школи“, пише проф. д-р Димитър Георгиев. 

Ерамян е новаторът, който има заслуга официозът в. „Работническо дело“ да съживи своите страници. Той е и автор на графичната концепция на новия всекидневник „Дума“,  ръководен от Стефан Продев.

Степан Ерамян е отговорен секретар на двете издания

Демокрацията нарои нови вестници. Ерамян е във вихъра си - създава софийските издания, вестниците „Дебати“, „Куриер 5“, „Новинар“, „Денонощен новинар“ и „Струма“ в Благоевград.

Мечтата му е да създаде независим вестник в родния Пловдив.

Президентът Петър Стоянов на тържество на годишнината на “Марица” през 2002 г. с управителя Степан Ерамян и отговорния секретар Иван Коджабашев

 

Задачата е трудна - да се пребори с утвърдения вестник „Отечествен глас“ („Глас“) с убийствен тираж от близо 100 000 броя. Други издания се готвят за старт или вече са в орбитата на пазара - „Пловдивски новини“, „Свобода“, „Паралел 42“, „Провинция“.

Вестник „Марица“ стартира смело и рисковано на 3 юни 1991 г. 

„Създадохме честен и независим вестник“, ще каже Степан Ерамян в обръщението си към читателите. Вестникът става трети по тираж в страната. С обективността на публикациите е един от най-сериозните вестници. Превръща се в институция, която често е коректив на управленските решения на властите в Пловдив.

Безспорен авторитет в редакцията на „Марица“ е управителят на пресгрупата Степан Ерамян. Беше удоволствие да се разговаря с него - спокоен, знаещ. Никога не повишаваше тон - уважаваше събеседника си. Знаеше тънкостите на професията. Боравеше майсторски с тях, особено когато се изготвяха специални издания, изискващи гъвкава графична линия.

Дълги години Степан Ерамян беше председател на Секцията по графично оформление към СБЖ.

Активно помагаше на секретарите на малките вестници да подобрят графиката на своите издания. Беше и уважаван преподавател по графична стилистика на печата във Факултета по журналистика в СУ „Св. Кл. Охридски“.

Отмина времето на трудния вестникарски период на оловото на печатниците, макети, растерови и щрихови клишета, линотипи и монотипи, компаси и матрици. Премина и времето на чудото фотонабор.

Компютърът завладя медийния терен и промени представите за правене на вестник. Негово величество вестникът вече не е флагман на информацията. Важното е, че е жив, достолепен и не се предава. При модерният вариант една вестникарска страница вече не тежи 30 кг заради оловните букви, а по-малко от 30 грама.      

Честит юбилей, Стьопа!

Автор: Иван Коджабашев

 

Посреща Сароян с портрет на Яворов

Имах незабравима среща с великия американски писател с арменски корен Уилям Сароян, с когото прекарахме цяла седмица при първата му визита в София през 1967 г., разказва Ерамян.

Степан Ерамян и художникът Димитър Киров след откриване на поредната му изложба. Двамата са приятели над 40 години

 

Обажда ми се главният редактор на "Народна младеж" Валентин Караманчев на пожар да тичам на аерогарата да посрещна Сароян. Знам арменски, но бях силно притеснен как ще домакинствам на такъв прочут творец. Беше с огромни мустаци и мощен глас, като ​капитанска тръба. Прегърна ме като свой син.

Първото му желание беше да му намеря портрет на поета Пею Яворов.

Отидохме в арменското кафене, където възрастни арменци играеха табла. Като видяха големия писател, техен сънародник, скочиха прави. Качиха един от старците на масата и той започна да рецитира стихотворението на Яворов „Арменци“. Всички се развълнуваха, просълзи се и Сароян, връща лентата назад издателят.

 

Степан Ерамян: Хибридът хартия-сайт е печеливша комбинация

 

- Г-н Ерамян, стигат ли 80 години, за да научи човек най-важните житейски уроци? Има ли рецепта за успех?

- Няма рецепти: сипваш две лъжички труд, три щипки късмет и ставаш добър програмист, да речем. Иначе 80 години са нищо време. Животът ни сякаш е математическа енигма. В този смисъл всяко раждане е задача, чието решаване предстои, и в зависимост от качеството на корекциите се редуват всякакви очаквани или непредвидени събития.

Навярно има истина в простичкото: Така е било писано! Но вярвам, че освен писаното великият дух е допуснал възможността за корекции, за ремонт в движение. Някъде четох, че роботите ще се усъвършенстват до степен сами да преценяват и да коригират собствените си недостатъци. Ще ни изпреварят. Тази възможност се случва и при човека, но засега духовният и физически брак е отчайващо голям, а монтьорите - малко.

От раждането ни започва битката, трябва да оцелеем в много бурни води. Понякога затъваш, потъваш, изплуваш, докато накрая намериш спасителния пояс. Ако го намериш въобще. Все се връщам към една древна притча. Мъдрец и младеж минали през гробище, в което до имената били изписани цифри -  5, 15. Мъдрецът обяснил на опечаления си спътник, че цифрите не означават възрастта на починалите, а пълноценните, щастливи, успешни години, изживени от тях. Останалите просто са изтекли като мътна вода. Ако сам преброя годините си по тази формула, трябва сега да съм твърде млад, дори хлапе.

- Коя беше най-трудната ви битка?

- Минал съм през много премеждия. Помня нашествието в Чехословакия през 1968 г., когато през нощта ни затвориха в редакцията на „Народна младеж“. Дадоха ни листче с предварително одобрена информация, която трябваше да излезе на първа страница на вестника - че войските на Варшавския договор са влезли в Прага. 

Точно след аварията в Чернобил през 1986 г. летях над Украйна към Япония. На летище Нарита и самолетът, и ние бяхме обеззаразени от хора в бели екипи като космонавти.   

Много важна за мен бе битката за построяване на модерен Полиграфически комбинат. Беше мечта, провокирана от отвращението към оловните букви. Те сковаваха, не даваха възможност за творчество. Тъкмо проектът за новия комплекс беше одобрен, при неизбежното съгласуване със съветските служби офсетовите технологии и електронното страниране бяха отречени с мотива, че с тях по време на война вестниците няма да могат да излизат. Вместо това предложили изпитаните линотипни машини, ленинградско производство. Така мечтата ми рухна и подадох оставка.

Проф. Димитър Георгиев обаче намери гениално решение, удовлетворило хората от Москва - полиграфичния хибрид: обзавеждане на зала с линотипни машини в новия полиграфически комбинат, която да се използва само във военно време. Така дадохме ход на една закъсняла  революция в българската журналистика по отношение на полиграфията.

- Оказва се, че съдбата е била благосклонна към новаторския ви дух?

- Имах късмет, може би и качеството да вниквам и да се вслушвам в точните хора. В младите ми години попаднах в уникално творческо котило - редакцията на в. „Комсомолска искра“. Там царстваше дух на демокрация, приятелство. Главният редактор Коста Странджев беше велик в способността си да организира хората около себе си, да им създаде хъс за работа.

Там беше и моят идол - Никола Благоев Джоков, Джоката, човек с интелект, чувство за хумор, невероятен талант. Редакцията създаде уникалния за времето си единствен в България клуб „Искра 100“, в който гостуваха звезди като Лили Иванова, Рита Павоне.  

Във вестник „Марица“ години по-късно се вля и талантът на мнозина колеги от „Искрата“  - Спас Василев, Георги Петров, Иван Коджабашев. Изключително важно за мен беше приятелството ми с художниците Георги Божилов-Слона, Димитър Киров, с Начо Културата. С тях в един период бяхме почти неразделни.

Светла личност и мой скъп приятел е големият познавач на съвременната музика Тома Спространов. На медиен форум в Албена Томето получи голямата награда за цялостна дейност и неочаквано ми благодари от сцената. Беше прав. С общи усилия в „Комсомолска искра“ направихме  миниреволюция - рубрика за модерна музика: рок, "Бийтълс"… Беше нещо немислимо за онова време на ограничения на западното влияние. Оттам изгря и звездата на Томата като радиоводещ.

- Как се осмелихте да направите частен вестник в зората на демокрацията?

- Имаше риск, но се чувствах абсолютно подготвен. Всички се чудеха, когато напуснах сигурната работа във вестник „Дума“. Но проектът "Куриер 5" се оказа печеливш, след това създадохме и „Марица“, „Струма“ и други регионални медии. Факултетът по журналистика ми даде възможност да се ровя в историята на българския печат, да откривам закономерности, търсех еволюцията.

 Убедих се колко добри издания е имало у нас. Вестник „Марица“ за мен беше върхът на българската журналистика. Без него не мога да си представя как би се случило Съединението. Зад „Марица“ стои  великият Христо Г. Данов. Той за мен е блестящият пример за управление на един интелектуален екип. Допускал е пълна свобода на мисълта, на позицията на редакторите.

Щастлив съм, че продължихме традицията и в един момент и сегашната „Марица“ се превърна в незаобиколим фактор в живота не само на Пловдив. Дори в един момент почувствах, че „Марица“, на която бях мажоритарен собственик, вече не е моя, а е притежание на общественото мнение. Защитавах свободата на журналистите, давах им възможност да пишат по съвест, а аз обирах негативите.  

- Как отстоявахте позицията на изданието под силен натиск?

- Имаше икономически предпоставки. В периода през 1990-те, когато „Марица“ узряваше, тръгваха много икономически проекти. Определени хора, групи, фирми рекламираха при нас. Имаше случаи, в които рекламата надделяваше по площ над журналистическата продукция. Това създаваше многопосочно поддържане на медията. Ако един критикуван рекламодател се откаже, веднага се появяваше друга възможност. Но в един момент, а и сега е така, всички ресурси попаднаха в ръцете на държавата. Така управляващите в момента определяха и определят в голяма степен и съдбата на медиите.

- Илюзия ли е свободата в медиите? Винаги ли някой поръчва музиката?

- При нас в „Марица“ нямаше кой да поръчва музиката. Дори в един момент се беше наслоило убеждение, че едва ли не репортерите с личните си контакти и договорки решават поведението на медията.

Изискваше се голямо майсторство в общуването. Посрещал съм удари и от мутри, и от бандити, и от министри, и от премиери. Скъсаха ни от данъчни проверки. Противодействахме с кураж, намирахме възможности да контрадействия. 

- Има ли бъдеще хартиеният вестник или ще го срутят интернет и социалните медии?

- Да, тези модерни средства доминират тотално, а в България процесите се движат много по-бързо. Но хартиеният продукт продължава да живее, въпреки че тиражите са спаднали значително. Освен това има и грижа от страна на бизнеса. Например в момента, в който регионалната журналистика в САЩ закъса много, един от най-богатите хора в света Уорън Бъфет изкупи доста местни издания, за да ги спаси. Видяхме похвално усилие да се запази балансът в регионалния печат по традиция силен в САЩ.

Печеливш вариант е съчетанието на хартията с електронния продукт, както постъпихме и в „Марица“. Електронната медия по особен начин помага на вестника. Този хибрид ще живее още.

Бъдещето е на медията институция, която формира национално съзнание и мислене, която генерира силна енергия за строежа на качествен български род, на силен, образован, морално устойчив българин. Там е спасението на нацията - в повече култура, образование. Това е мисия, заради която си заслужава да правиш медия. Ако отново го направя, ще е за нещо такова.  

 

Издателят Степан Ерамян празнува 80-и юбилей. Кореняк пловдивчанин, роден на 10 септември 1942 г. Завършил е журналистика в Софийския университет. Дългогодишен преподавател по графично оформление в Журналистическия факултет на СУ. 

През 1991 г. започва издаването на  новия вестник "Марица", наследник на традициите на изданието на Христо Г. Данов, заедно с журналистите Спас Василев, Стоян Вълев и Атанас Спасов. Освен на проекта "Марица" Ерамян е създател и на регионалните "Струма", "Хасковска Марица", "Пазарджишка Марица", на първия вестник за обяви в България "Куриер 5", на "Новинар", "Дебати". 

 Съосновател на Съюза на издателите.

Автор Хенриета Георгиева

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
10 коментара
Васко

Васко

11.09.2022 | 00:19

Загубихте тотално обективността си! Толкова се слагате на Кирчо и Кокорчо, че чак пресолихте манджата! Липса на всякаква обективност!

Отговори
2 2
Пловдив

Пловдив

10.09.2022 | 21:51

Разбрахте ли кралицата умря да живее британска марица.

Отговори
1 3
Нека бъдем обективни

Нека бъдем обективни

10.09.2022 | 17:54

Последният ИСТИНСКИ журналист в Марица беше Любомир Минчев. Когато Марица се развоня на мека и топла пърцуца се разкриха мърлявите лица на поръчковите селкори. Списвачи като Валя Драганова и цялата сервилна кохорта забиваха пирони в ковчега на журналистиката. Глава ти навеждаме Г-н Данов за думите: " Напредъкът е вечен. Това е вече припозната истина. За всякой оня, бил народ или частен човек, който не крачи със същите крачки, той назадва! А пък който назадва, той най-сетне пропада." Е нескъпи "журналисти" от Марица колко още ще НАЗАДВАТЕ?

Отговори
11 2
Пловдив

Пловдив

10.09.2022 | 17:28

Кралицата умря да живее британска марица.

Отговори
3 5
Западняк

Западняк

10.09.2022 | 16:41

Комунистическо микере.

Отговори
10 2
ХХЛ

ХХЛ

11.09.2022 | 08:50

Първи приятел с Георги Гергов. Член на масонската ложа "Слънце Ориент" и преставител на "Пълдин туринвест" в борда на Панаира.

Отговори
2 0
С боклукът,

С боклукът,

10.09.2022 | 14:04

своевременно действие. Иначе става заразен.

Отговори
8 0
Пловдив

Пловдив

10.09.2022 | 13:36

Кралицата умря да живее британска марица.

Отговори
4 9
Обобщител

Обобщител

10.09.2022 | 13:21

Т.н. нова Марица е машина за печелене на жълти стотинки чрез предоставяне на истината пречупена през призмата на кихащият мангизи. Някой си плаща и хоп оплюваща статия срещу противника му, обилно гарнирана с кални коментари отдолу. Колко оплюваща и колко кални са коментарите зависи от стотинките. За обективна независима журналистика изобщо не става дума. Първо колко независима може да бъде някаква си регионална медия, на която се налага да манипулира броя на прегледите за да имитира посещаемост на сайта си и второ изобщо не можем да говорим за журналистика. Журналистика се прави от журналисти, а такива, съдейки по драсканиците всеки ден очевидно няма.

Отговори
11 3
Времето лети!

Времето лети!

10.09.2022 | 13:18

Да илядиш Стьопа!Да си здрав и много щастлив!На многая лета!

Отговори
7 7

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?