2374

Съдба, достойна за филм: Спасителят и най-щедрият дарител на Сопот Хаджи Гьока имал 111 имота

Уникалната съдба на Хаджи Гьока Павлов е достойна за филм. Позабравеният родолюбец е талантлив предприемач, преживял невероятна метаморфоза - от неграмотно чираче се превръща в един от най-богатите пловдивчани след Освобождението, най-значим дарител в началото на 20. век.

Живота на достойния българин е събрал в книга доц. д-р Стефан Шивачев, дългогодишен директор на Регионалния исторически музей  в Пловдив.

Хаджи Гьока Павлов е роден през 1836 г. в Сопот - будно занаятчийско градче, прочуло се по целите Балкани като Кючюк Манчестър /Малкият Манчестър/. От 8-годишен малкият Гьока е принуден да работи като чирак. Тази сурова школа го прави полиглот и боец. Научава се да чете и пише сам. Залавя се с търговия. Отваря кръчма, после дюкян в родния град. Кръстосва Османската империя - Босна, Румъния, Хърватия, Цариград. Търгува с коне, шаяк, гайтани. Стига и до Божи гроб - става хаджия. Чиракът се превръща в почитан човек. 

В Румъния се запознава с водачите на революционното движение - Каравелов, Раковски, Ботев. Често подпомага със средства комитетската каса в Букурещ, дава пари и на българските хъшове. Хаджията е един от най-доверените хора на Апостола в Сопот. При посещенията си в града Васил Левски гостува в дома и кантората на прочутия търговец.

Гьока Павлов, член на местния революционен комитет, взема активно участие в подготовката на Априлското въстание. Дава 20 жълтици за купуване на оръжие за Ботевата чета.

Той играе най-важна роля за спасяването на Сопот след погрома на въстанието. След като съсипват Клисура и Стрелча, пълчищата на Тосун бей се насочват към Сопот. Хаджията е в делегацията, която води преговори с бея. Спасяването на града струва на местните първенци 500 златни турски лири. Голяма част от сумата Хаджи Гьока е принуден сам да брои на зловещия турски главатар. Беят иска и любимия кон на Хаджията - черен ат красавец. Гьока го дава, за да спаси града си.    

Макар и чорбаджия, винаги е защитавал бедните. По време на Руско-турската война (1877-1878) Хаджията е един от главните организатори на отбраната на родния си град и ​на бягството на сопотненци през Балкана. Юли 1877 г. е най-трагичният период в живота на Гьока Павлов. След като надеждите за руска закрила рухват и Карлово е разграбено от турски башибозук, сопотненци са принудени да се спасяват с бягство към Троян през Балкана през зловещите урви край река Леевица.

Няколко от малките деца на Хаджията загиват, Сопот е превърнат в пепелище. До края на живота зловещият спомен преследва Хаджи Гьока, който никога повече не стъпва в родния Сопот. 

През 1878 г. осиротялото семейство, загубило дом и имущество, търси ново начало в Пловдив - най-големия по това време град в българските земи. Тук жена му Дона ражда още двама синове, а след смъртта й втората му съпруга Нона Чернева допълва семейството с още три дъщери. 

Хаджи Гьока бързо си стъпва на краката и възстановява богатството си с изгодна търговия с вина, купува имоти на бягащи турци. Тръгват легенди за богатството на Хаджи Гьока от изкопани хайдушки съкровища в Балкана. Мит се оказват обаче 458-те му  къщи. 

Всъщност Хаджията оставя на наследниците си 111 имота в най-скъпата част на Пловдив, сред които  3 хотела, 26 къщи, 58 дюкяна, 14 магазина, за огромната за времето сума от 566 700 златни лева.

Тогава годишната издръжка на Пловдив е 417 000 лв., заплатата на кмета е 500 лева, килограм хляб е 17 стотинки, кило сирене - 90 стотинки.  

Успоредно с пестеливостта и сметката Хаджи Гьока дава щедро за благотворителност.  

Първите дарения прави още в Сопот - за строеж на училища, помощи за църкви и сираци.

Прави чешма-паметник на Джумаята в памет на приятеля си - писателя Алеко Константинов, застрелян по погрешка край село Радилово. Преди смъртта си в завещание  Хаджията дарява най-ценния си имот, някогашния хотел "България", за доходно здание на пловдивското сиропиталище, сега дом "Рада Киркович". Годишният приход от наемите се изчислява на 12 000 лв. - най-голямото дарение в Пловдив до 20-те години на 20. век. Наричат го "баща на сирачетата". 

Хаджи Гьока не успява да реализира идеята си за чешма-паметник на Левски на Джумаята и строеж на църква на Бунарджика. 

Името на щедрия меценат носят улица и дом за възрастни хора в Пловдив.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
Спиро

Спиро

28.11.2022 | 03:36

Невероятен българин! Няма такива хора вече

Отговори
6 0

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?