49
Следвайте ни

Събота в Пловдив - в любимата беседка на Иван Вазов

Литературен тур води пловдивчани по адресите, свързани с известни личности и тяхното творчество

viber icon

За десетина дами съботата днес започна, както за Иван Вазов в миналото, когато е искал да отдъхне или да се отдаде на разговори с приятел – в любимата му дървена беседка, строена в далечното минало по виенски образец.

Днес това място е скрито от очите на пловдивчани – в частен двор на ул. „Велико Търново“. Но е първата спирка от литературен тур из потайностите на града, свързани с известни писатели, просветители, книжовници.

В съботната сутрин гидът Екатерина Терзиева поведе изкушените да ги опознаят. Иначе няма как човек да надникне в двора на аристократичната къща, зад която се крие беседката на Вазов. Построена е през 1914 г. от Лука Личев – местен индустриалец и търговец с влакови композиции.

Когато през 1920 г. Вазов пристига в Пловдив, минава по ул. „Иван Вазов“ с файтон и духова музика и е посрещнат от 40 000 пловдивчани, след честването на 50-годишния му творчески юбилей посяда на раздумка с Лука Личев именно в тази беседка. Само 3 месеца по-късно писателят умира, а превратности настъпват и в живота на фамилия Личеви. Търговецът предава бизнеса на синовете си, които се заемат с износ на яйца. Когато обаче натоварват огромно количество на влакова композиция и тя престоява седмица на гарата в Белград, стоката се разваля  и семейството фалира. Лука Личев получава сърдечна криза, фамилията затъва в дългове, лихварят Сиди взима къщата на днешната ул. „Велико Търново“ и после започва да я препродава.

В нея през годините са живели други интересни личности  г-н Берлинов – съдружник на бащата на акад. Благовест Сендов, Кочо Апостолов и съпругата му – прототипи на Костов и Ирина от романа на Димитър Димов, който също отсята под наем там в годините, когато преподава на студенти под тепетата и пише „Тютюн“.

С времето беседката започва да се руши и се наклонява на една страна, разказва Екатерина Терзиева. Родолюбив емигрант във Венецуела възстановява безвъзмездно плановете по снимки, а после и самата беседка.

В момента тя не може да бъде част от културните забележителности на Пловдив, тъй като попада в частен имот и Общината не може да предприеме нищо без волята на мнозина съсобственици.

След нея литературният тур прекоси Цар-Симеоновата градина и спря пред паметника на Найден Геров. "Човекът, който опровергава тезата, че едно дете може до успее само благодарение на амбициозни родители, които инвестират в неговото бъдеще", заинтригува спътниците си Екатерина Терзиева. Книжовникът е осмото от 13 деца. Роден е в Копривщица, а баща му е прототип на Хаджи Генчо от „Под игото“. Праща го да учи в Пловдив, но заради гръцката пропаганда по онова време в училищата Найден Геров се връща в родния си град. Учи в Одеса, получава руско поданство и през 1878 г. отново идва в Пловдив като вицеконсул на Русия. Посвещава 50 г. на просвещението. Сред забележителните му дела е речникът на българския език в 6 тома, само 3 от които успява да издаде приживе. Поредицата съдържа 80 000 български думи, като в тълкуването им са използвани над 16 000 характерни български изрази и около 500 пословици.

Той първи  у нас именува училище на Кирил и Методий – школото в Копривщица. Инициира и първото честване на светите братя  - на 11 май 1851 г.

Найден Геров налага и днешното име на Филибе, като открива в исторически източници, че дълго време градът се е наричал Пловдив. Това означава плоден град и вероятно е свързано с местоположението му в плодородната Тракийска низина.

Литературното приключение преминава през още  интригуващи локации – адресите на  Димитър Димов, къщата на Йоаким Груев и сградата, в която Иван Вазов редактира в. „Народний глас“ и сп. „Наука“, паметника на Захарий Стоянов в Дондуковата градина, дома, в който е живял Патриарха на българската литература, емблематичната Първа мъжка гимназия, в която са преподавали и учили прочути наши поети и писатели. В близост е и къщата, в която Алеко Константинов е гостувал, преди да тръгне за Пещера, а по пътя е убит.

В маршрута са още паметникът на Пейо Яворов пред Арменската църква, експозицията „Възраждане“ на Историческия музей, която представя делото на някои от най-големите ни книжовници и будители. Обиколката разкрива и тайни за красивите любови, свързали с Пловдив Яворов, Дебелянов, Вазов и Раковски. И завършва с кафе в любимото кафене на Петко Р. Славейков.

 

В Спортното училище рисуват комикси по "Немили-недраги"


Илияна Чукова и Цветомира Фотева решиха да споделят заедно литературното преживяването в съботния ден. Учителките по български език и математика в Спортното училище често отправят една на друга интелектуални предизвикателства. Обменят книги и емоции, а идеята за литературния тур бил на математичката Цветомира.

Наскоро тя поканила колежката си на урок с нейните единайсетокласници, който разказва за малко известна подробност от биографията на Христо Ботев. Той има учебник по математика от времето, когато бил в Задунаевка. В него са вкарани и исторически факти, като е бил издаден от Христо Г. Данов и сега се намира в неговата къща-музей.

Илияна Чукова не могла да отиде, но пък днес се реваншира с литературния тур. Отвърнала на предизвикателството и с още нещо – книгата на Неда Антонова за любовта на Ботев и Венета.

Трудно е да бъдат запалени по литературата учениците на Илияна и Цветомира – все шампиони по художествена гимнастика, борба и щанги. Но учителките не униват, а търсят начин да ги спечелят за четенето през нещо, което им е близко – например  двете книги на журналиста Иво Иванов с вдъхновяващи разкази за спортисти.

Скоро на седмокласниците им предстои национално външно оценяване. И Илияна Чукова пак е измислила по какъв начин да ги накара да прочетат "Немили-недраги" и да свърже това  с предстоящия патронен празник на училището на 17 февруари. Понеже учениците  обичат да рисуват, задачата е да направят комикс по главите 3, 5 и 10 – с речта на Странджата, смъртта му и преминаването на заледения Дунав.

Снимки: Наташа Манева

Елица Кандева

Елица Кандева

Журналист - екип "Общество"

Елица Кандева е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Има 16 г. стаж във в. „24 часа”. Работи като репортер-редактор в екип „Общество”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (2)

Кой подарява в днешно време

Кой подарява в днешно време

15.01.2022 | 17:28

Първата мисъл е - тоя щом ми дава, значи ще иска нещо. И то ще иска нещо голямо. Не дай боже пък да се опиташ да дадеш съвет - акъл не ща, пари ми дай! Та за това аз му викам на това руска работа. Две за братушките, едно за нас. По братски, не по приятелски. Е, да ама не! Не помня кой го каза, ама баш така си е. И последния си залък да дадеш някому, той ще ти завижда, даже ще те намрази, защото не си му дал повече. А гениалното откритие на социализъма - дръж го на тъмно, та да му е ясно! Баш руска работа. Не, мерси, както казват италианците.

Отговори
1 0
Канар

Канар

15.01.2022 | 13:28

Ще възстановиш беседката със собствени средства и няма да е дариш на общината, разбирай държавата. Българина се е превърнал в оскотяло животно.Някога възрожденците даряваха всичките си средства за да построят съвременна България.

Отговори
13 1

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?