44

С Париж в сърцето „Столипиново“ чака културната революция

„Бон шанс“, казват французите. Много от жителите на „Столипиново“ вече са половин французи, половин германци, половин белгийци. Те пък казват „Бол шанс“.

 

Тъкмо по-уредените и богати европейски страни се оказаха големият шанс за хората от етномахалите. Независимо дали говорят за него на френски, или на турски.

Там постигнаха това, което България не успя нито с Декадата на ромското включване, нито с проектите с еврофинансиране, нито с държавните си политики - да повишат стандарта на живот на хората от малцинствата и да ги накарат да спазват правила.

Ехото от новия им живот отеква и тук. По байрамите и през лятото махалата се пълни

с луксозни возила с чужди номера.

Старата действителност е в ход - самоделен магазин на колела

 

В останалото време идват единствено парични преводи и току профучава някой джип с надпис на задното стъкло „Джихан - Франс“. И "Бол шанс"

Автопаркът се е модернизирал, но пиацата на ул. „Батак“ още събира каруци с конски впряг. До магазина за пищни ориенталски рокли на ул. „Храбрец“ е изникнал билетен център за автобусни превози до Мюнхен, Дортмунд, Копенхаген и Париж. „Хелоу“ заедно с „Гюзел“ подвикват на търговската улица „Калина“. Там пейзажът се редува - „Butik men“ до незаконно сметище и просякиня, която дели милостинята с бездомни кучета. После схлупена къща с надпис „Бизнес център“ и подвижен магазин от метален контейнер на колела, от който стърчат черпаци и тигани.

Европа и Ориентът се срещат на ул. „Ландос“ и няма съмнение - Франция все пак е влязла в сърцето на махалата. В златно лъщи табелата на магазин „Le Parfum“. Доскоро до него мигаше електронен надпис на турски - на салон за шкембе-чорба. Дървените му масички вече ги няма. На тяхно място е табелата „Еfrem foods“.

Автопаркът става все по-луксозен и с чужди номера

 

През двайсетина метра на централните улици на махалата има пунктове за парични преводи. Над един от тях гордо се веят две знамена - ромското и българското.  „Не се срамувам от произхода си, успях тук и имам семеен бизнес, но близо

70% от семействата в квартала имат човек в чужбина,

казва съдържателят. Не иска да разказва своята история, но с охота обяснява как се променя животът в квартала покрай гурбетчиите. „Добре, че са те - идват си с коли и пари, - много средства вкарват в махалата и в България в къщи, коли, обзавеждане, почивки“.

Според него съкварталците му успяват на Запад, защото там не само има правила, а се следи за изпълнението им.  Тук, дори и да са разписани закони, никой не ги спазва. Щерката на шурея му до 6. клас учела в махалата, без да проговори чист български. Отиде в Германия и за 2 г. научи перфектно немски, сравнява чичо й.

Целите системи на държавите са други, убедил се той. Затуй, който от махалата е тръгнал за чужбина, все е на плюс. На него самия не му било нужно. От 20 г. е в бизнеса с дограма. Покрай него отворил и пункт за парични преводи. Понякога му се чудят на акъла защо си е сложил ромското знаме отгоре, че и вътре. "Повечето хора от общността се срамуват да кажат, че са роми. Пък сред нас има успели и свестни. Ако те се тупнат в гърдите, че са цигани,

по-иначе ще започне да се гледа на цялата общност,

убеден е мъжът. Дъщеря му работи при него, следва екология. Синът е в училище извън „Столипиново“.

Според баща им, откакто столипиновци тръгнали по гурбет, съзнанието им полека се променя. Идват с друго самочувствие. Видели са друга култура, друг ред, сега искат същото и за себе си, размишлява той. И на свой ред се мъчи да прави промяна. Засадил райграс край пункта, сложил две масички - да има къде да се изчакват клиентите. Иска да прави и навес на спирката. Че защо ти е, нали си имаш кола, пак му се чудят. Обаче на него така му е по-добре. Цял ден в пункта не му харесва да гледа наоколо боклуци и съборетини.

Заедно с обновения автопарк остава актуален и конският впряг

 

Щом през лятото гурбетчията Ибрахим си дойде от Белгия, и той почва „културна революция“ във входа. С припечелените пари купил апартамент в българската част на район „Източен“. Всяко лято вкарва още пари в ремонт и обзавеждане. Щом колата с чужд номер се появи на паркинга, бабите знаят - ще има събрание на етажната собственост. Ибрахим идва на него с бяла риза и мокасини на босо и подема инициативи - да се сменят вратата и пощенските кутии, да се пребоядиса входът. 

Каквото било-било, оттук нататък всичко ще става културно. Първия път възрастните посмели само да попитат колко пари ще струва и какъв ще е цветът на промяната - да не избере някое пембе. Няма да се плашиш, аз ще платя твоя дял, обърнал се гурбетчията към най-възрастната пенсионерка на пейката. Извадил още 200 лева и довел майстор заедно с неговия апартамент да боядиса входа отвън и стълбището. В охра.

 

Един емигрант във Франция:

Тук чистачът не е трета категория човек

Ако работиш във фирмата, която поддържа чистотата във Франция, не си трета категория човек като в „Столипиново“. Там тези работници са уважавани като общински служители. Освен пренебрежението, в България минималната заплата за тази длъжност не стига за нормален живот. В чужбина можеш да се грижиш за семейството си. И всеки ден да поискаш чисти работни дрехи - поддържа ги фирмата.

С този прост пример Абдулсамед Вели започва сравнението си между действителността на родното му място и в малкото градче от рода на нашето Хисаря, в което живее в момента във Франция.

Решил да замине през 2010 г. Продал магазинчето си в махалата и колата, тръгнал с 20 000 лева. Постоял една седмица в Германия, после в Монпелие, накрая спрял в спокойното градче. Най-голямата разлика в реда и политиките в двете държави вижда в подхода към хората като към равни, създаването на регламенти в тяхна подкрепа и стриктното им съблюдаване.

Да вземем например Бюрото по труда. В България през него не можеш да се интегрираш на пазара на труда, разказва мъжът, който е от турската общност. При същите условия за човек без образование и професия френската аналогична служба насочва към курс за квалификация, поема разходите и плаща стипендия. Междувременно чужденецът учи усилено френски. Първата месторабота на Абдулсамед била в неправителствена организация, където един ден от седмицата не ходел на работа, за да учи езика. Не беше жест към мен, държавна политика е, обяснява той. Новопристигналите по негово време получавали карти за постоянно пребиваване, ако сключат договор с работодател, макар и с изпитателен срок. Така само след 3 месеца успял да вземе и жена си и 2-годишната си дъщеря от Пловдив.

Най-трудно в устройването е намирането на жилище - искат постоянен договор и данъчна декларация от предходната година, за да е сигурно, че не е фалшив, както и 3 месеца предплата. Ако заплатата обаче е под определена летва, което е обичайно за чужденците, местната власт дава общинско жилище и поема голяма част от наема - 303 евро от 350-те на месец.

 

Държавата е за децата повече от майка

На 3 г. децата задължително тръгват на детска градина във Франция. Но още на входа на учебното заведение или болницата те питат дали си мюсюлманин - заради храната, изброява разлики Абдулсамед. Ако родителите не пращат детето на занятия, следват строги санкции. Първо се спира помощта за наема, което изправя семействата пред невъзможност да поемат разходите си. Орязват се и всички помощи за ученика - там на всеки 3 месеца се изплаща сума за поемане на разходите по нуждите на детето според възрастта. На дъщерята на Абдулсамед, която в момента е на 15 г., се полагат 160 евро. Това покрива всичко необходимо, учебните пособия струват 30 евро за учебна година. Ако спирането на тези помощи не даде резултат, се намесват социалните служби и се задействат механизми за извеждане на детето от семейството, тъй като не му осигурява възможност за образование и нормален живот.

"И хората не се притесняват - ако спазват правилата, живеят добре. Затова тук го правят, дори в България да не са се съобразявали с тях", обобщава Абдулсамед.

Според него манталитетът на голяма част от емигриралите полека се променя. Но има и много, които продължават предишния си начин на живот - тези, които се установяват в гета в Германия, наподобяващи „Столипиново“.

СУ “Найден Геров” в “Столипиново”

Според емигранта ключът към изграждането на култура за толерантност в страните от Западна Европа е, че децата от етносите не са отделени от другите, както в сегрегираните училища в „Столипиново“. Тук държавата се грижи повече за децата даже от майката, твърди Абдулсамед. Всеки клас има WhatsApp група, в която детето може да се обърне към учителя си по всяко време. Там получава помощ за уроците или ако се разболее.

Много е различен подходът и в случай на конфликт. „У нас ни наричат „цигани“, „мангали“, унижават ни от малки. Каквото и да стане, се обвинява семейството. Тук към това има нетърпимост. Затова никой учител не може да си позволи грубости. Ако пък се провини ученик, веднага се вика родителят“, описва Абдулсамед. Всеки ученик има тефтер като нашите бележници. В него се вписват оценки и забележки всеки ден. Ако не са подписани от семейството, детето не се допуска в учебното заведение. При неприемливо поведение го пращат в училище в друг град. Как ще организира транспорта и обгрижването си остава ангажимент на родителите.

С две думи - подходът е с грижа към всички, независимо какъв си. Ако не спазваш правилата, контролът и наказанията са строги, обобщава Абдулсамед.

 

Битка за промяна

Макар че вече е устроил своето семейство, Абдулсамед продължава битката си за цялата общност - чрез Сдружение  „Жители на Столипиново“, регистрирано в Германия. То се бори срещу експлоатацията на пристигащите хора от малцинствата от България и Румъния.

Докато във Франция законът не позволява наемане на фирми-подизпълнители, в Германия масова практика е да се сключват договори с турски и кюрдски компании на емигрирали преди много години от Турция. Те наемат новопристигащите при робски условия с минимално заплащане. Така, от една страна, много от неориентираните емигранти от махалите не успяват да се устроят, след месеци се връщат и това създава и трусове в образователната система у нас. От друга - оставащите подбиват цената на труда на местния пазар, което заедно с начина им на живот създава негативни нагласи към общността.

Макар да е вече 13 г. зад граница, да има френска и турска лична карта освен българската, Абдулсамет продължава да се вълнува от проблемите в родината. И поддържа медия Filibeliler.com. В момента набира средства сред емигрантите в помощ на инвалид, чиято къща изгоря наскоро в пожар, който изпепели домовете на 9 семейства в Шекер махала.

 

Снимки: Наташа Манева

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.

Публикувай
15 коментара
а дано

а дано

19.01.2023 | 14:10

дано се промени мисленето на комшиите от Столипиново и понеже Пловдив има кючук париж нека столипиново стане КОДЖА ПАРИЖ

Отговори
1 0
настрадин ходжа

настрадин ходжа

17.01.2023 | 09:19

Интервюирания е турчеещ се ром /циганин/ а не от турската общност .турците са чисти и работливи хора и се интегрират в България ного добре -те са отлични строителни майстори , автомонтьори и пр.висококвалифицирани дейности което турчеещият се господин цигаром не може да усвои защото го мързи да учи и затова може само да мете.Точка!

Отговори
4 3
Пловдив

Пловдив

16.01.2023 | 09:14

Да седят там и да не се връщат никога и за нищо на света !!!!!

Отговори
5 3
Защо със злоба?!

Защо със злоба?!

16.01.2023 | 07:23

Да колкото и да ехидничите има много истини в написаното! Расте поколение израстнало в чужбина,приело част от чуждия ред и култура.Живея до Шикер махала и за празниците и лятото виждам цели тумби разхождащи се идващи от главната или където са ходили деца и възрастни. Облечени модно, чисти с прекрасно поведение.вървят приказват си смеят се,възпитани.. Много често си говорят на чужди езици.. Има деца които знаят по по 2-3 езика..в резултат на местене от една държава в друга. Това само ме радва .страхувам се за българите които останахме тук озъбени бедни завистливи едва свързвващи двата края.. Чудя се защо написаха толкова глупости някой коментатори.. Защо вместо да се радват изливат злобата си..

Отговори
11 3
Пловдивчанин

Пловдивчанин

15.01.2023 | 20:55

Много писане - нищо съществено!

Отговори
8 4
Западняк

Западняк

14.01.2023 | 19:26

Интересна статия - само дето правописът куца. Ако авторката е от Столипиново, то тогава и е простено. Вече знаем, че в Марица редакторите не четат предварително писанията или и те са от Столипиново.

Отговори
13 2
Столипиново!

Столипиново!

14.01.2023 | 17:46

Това е новият Кючук Париж!

Отговори
12 3
шорошоядска пропаганда за наивници

шорошоядска пропаганда за наивници

14.01.2023 | 14:00

даже Макарончо се снимаше с негри от колониите и казваше, че предпочита тях пред "българите"!

Отговори
8 12
местен

местен

14.01.2023 | 13:55

И сега чакам *афтуркъта* да си купи хАпартамент на пъпа на *Столипиново* и да прави и тя *културна революция*.Дигни се и провери на място в чужбина колко са се *приобщили* пловдивските м....!

Отговори
17 7
Очите не ме лъжат все още Нали

Очите не ме лъжат все още Нали

14.01.2023 | 12:53

И какво четем между целия този буламач Издръжката на един затворник струва на държавата 1350 лева а на един студент по малко от 1 000 лева Ами този бизнес със затворниците във който участват Прокуратура Съд и ония явно бедни надзиратели е доста успешен за тях Не е като при университетите но пък изобщо несравнимо със пенсионерите който уж живеят на свобода а им се ще да съ затворници Хубаво е когато има такива словоохотливи джурналистически събеседници Та да можем да се осветлим за някой държавни пера и харчове Та на фона на тези цифри предлагам Всички пенсионери под този цоциален минимум от 1350 лева да станат престъпници и държавата да се грижи за тях Изчеслих че двамата със моята половинка ще си живеем царски със 2 700 лева и никога няма да мечтаем за почивка на Канарските острови И от пълни Путинофили ще станем пълни Путинофоби

Отговори
9 6

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?