46

С носия и жълто цвете при капитан Бураго СНИМКИ

Вместо да чете от учебника как е бил освободен Пловдив,  третокласничката Амелия облече народна носия и отиде да занесе жълто цвете на капитан Бураго. Чествaнето на 144 г. от Освобождението на града събра на церемония пред паметника му Военен духов оркестър, представителен взвод, венценосци, представители на комитет „Родолюбие“. А момичето от СУ „Любен Каравелов“ чу как са се случили някога паметните събития лично от Мария Карадечева – главен уредник в Регионален исторически музей – Пловдив.

Да участва „наживо“ в исторически събития не е нещо ново за Амелия, която пее и свири на народен инструмент. Преди няколко години родителите й се запалили и се присъединили към комитет „Родолюбие“. Таткото Ивайло е дърводелец, но днес облече костюм, шит по модел на зимна опълченска униформа, с каквито са се сражавали на Шипка. Майка й Ралина пък е спедитор, но за честването извади от раклата автентични народни носии за себе си и дъщеря си.

Където пукне пушка, семейство Николови е там. Участвало е във възстановки и на Съединението, и на Трети март, в Батак, Клисура и на Шипка. Вече не можем без това, признава Ивайло. Той влиза във войнишкия строй. Някой трябва да пищи, да бяга и после да закичва с китки победителите, смее се Ралина за ролите, отредени на жените.

Участието дава и на тримата чувство за национална принадлежност. Дори да се случи да играем турци, пак сме горди, че сме българи и че я има България, обобщава семейството, чиято неделя мина в пътуване назад до 1878 г. Още по-доволно е, че успяло да запали и неколцина гимназисти. Само за едно понякога се спори у семейство Николови – кой да носи автентичната пушка кремъклийка. Поне до паметника, примолва се  Амелия.

„Всеки паметник е разрушим от времето. Неразрушим е само споменът, който живее в поколенията… - обърна се към присъстващите Мария Карадечева с думи от речта на цар Борис III, произнесени  при откриването на паметника на връх Шипка. – Такъв невидим паметник трябва да издигнем и ние в душите си за великата епопея на Освобождението. А на падналите в борбата да кажем: „Спете спокойно. Вашите завети няма да бъдат забравени!“. 

Тя призна, че историята не може да разкаже много за капитан Бураго. На надгробната му плоча в Санкт Петербург стои скромен надпис „Александър Петрович Бураго – полковник. Роден на 4 март 1845 г., починал на 9 декември 1883 г. на остров Мадейра. На скъпия ми мъж.“

Потомствен дворянин, той завършва Николаевското  военно-кавалерийско училище  и по време на Руско-турската война  влиза в състава на Западния отряд на ген. Гурко, сражава се в боевете при Стара Загора и е повишен в полковник, получава и орден „Св. Георги“, четвърта степен. След войната служи в Петербург и Одеса. Умира от туберкулоза едва на 38 г.

Конкретните военни действия за освобождаването на Пловдив обаче са изяснени от историческата наука, уточни Мария Карадечева. През декември 1877 г. Западният отряд на руската армия настъпва към Пловдив. На левия бряг на Марица до село Оризари ген. Гурко планира бързо навлизане в града. Оризовите ниви и притоците на реката  правят невъзможно обграждането на града от северозапад

На 15 януари ген. Дандевил атакува и превзема северното предградие – Кършияка. Влизането в центъра е невъзможно. Единственият мост е унищожен, а оръдия обстрелват района от Трихълмието. Чуждите консули правят опити да спасят един от най-красивите градове на Ориента.

Ген. Гурко наблюдава пламъците на първите пожари и възлага спасителна разузнавателна мисия на кап. Бураго. С ескадрон от 63 драгуни около 23 ч. той влиза в още препълнения с турски войски, черкези и башибозуци град откъм кв. „Мараша“. Превзема пощенската станция. Граждани го отвеждат до  гръцкия вицеконсул, от когото разбира за струпване на турски войски около гарата. Заедно  с въоръжените българи – православни и католици, Бураго се отправя натам и след кратка престрелка турските войници се оттеглят.

На 16 януари в щаба на ген. Гурко пристига пратеник на кап. Бураго. В записката до генерала той докладва: „Имах силна престрелка на железния път. Ранени и убити при мен няма. Вече заминал в 22 ч. последният влак от Пловдив с два вагона. Турците отстъпват или по-вярно бягат пеша за Станимака. Телеграфният апарат е превзет от мене, заловена е кореспонденцията, която прилагам към настоящето“.

Сутринта на 16 януари започва строителството на временен мост, по който преминава руската пехота, кавалерия и артилерия. Ген. Гурко със своя щаб влиза в града на два огромни сала. Посрещнат е тържествено с хоругви, хляб и сол, а в църквата „Св. Богородица“ е отслужен благодарствен молебен.

На днешния ден се почита паметта и на загиналите 225 офицери и български войници, както и на 123-ма българи, избити същия ден в местността Остромила.

Снимки: Наташа Манева

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
9 коментара
Нали

Нали

16.01.2022 | 16:39

Малко факти: На 3 март 1878 г. в цариградското предградие Сан Стефано е подписан Санстефанският мирен договор, съгласно който в резултат от победоносната война на Русия с Турция, България е освободена от османско владичество. Освободителката предварително се е договорила с великите сили, че ще наложи окупация в освободената територия. В Чл. 7 и чл. 8 от Санстефанския договор е посочено, че България преминава под руска окупационна администрация, поверена на един руски императорски комисар за период от две години.

Отговори
4 2
Сик

Сик

16.01.2022 | 16:50

Абе, помак. България не е освободена от Русия, защото такава държава тогава е нямало. българия е единствената страна на Балканите, която не само я освобождават, но и направо я създават. Така, че Русия създава третата българска държава. Демек това, което си писал не е окупация, а действия до уреждане на самата държава за срок от 2 години.

Отговори
4 2
Тариката

Тариката

16.01.2022 | 15:21

Карадачева битката е между Османската империя и завоевателите от Руската империя на злото и до ден днешен сме под омразния неграмотен Руски ботуш ,оставка

Отговори
4 5
Нали

Нали

16.01.2022 | 16:37

Битката е била за завладяването на проливите от руснацте! Освобождението на България въобще не е било цел на руснаците! Наистина, защо се пропуска факта, че сме изплатили на руснаците 32 тона злато заради двегодишната им окупация след освобождението!

Отговори
4 4
Сик

Сик

16.01.2022 | 16:51

Ми да беше те освободил прогресивния американски ботуш, бе помак. Можеш да питаш индианците, коитоо са останали още живи какво ще ти кажат по въпроса.

Отговори
5 3
Коробучка!

Коробучка!

16.01.2022 | 13:46

А къде са лъже патриотите, Мамин, Димитров и "остьлньйе ворующьйе люди"!Где оние спряталис! Не уже ли их аристовали и посадили!

Отговори
5 6
Поклон!

Поклон!

16.01.2022 | 13:14

Да сме благодарни на освободителите братята руси! не прочетох едно американско или английско име..........! Бог да ги прости- дълбок поклон и вечна им памет! С огромна благодарност от благодарните пловдивчани и българи!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!1

Отговори
12 6
Нали

Нали

16.01.2022 | 16:29

А да си прочела за едно финландско, румънско или полско име? Защото те също са участвали в освобождението, но само руски имена слушаме! Руската пропаганда работи здраво за промиването на българските мозъци!

Отговори
5 4
Сик

Сик

16.01.2022 | 16:53

Абе, помак, стига си потварял глупостите на Плевнелиев. В българската армия, която е участвала в ПСВ е имало и арменци и евреи и турци и цигани, ама всеки казва българската армия.

Отговори
4 4

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?