С носия и жълто цвете при капитан Бураго СНИМКИ
- 12:47, 16.01.2022
- 16:47, 16.01.2022
- 4424
- 9
Вместо да чете от учебника как е бил освободен Пловдив, третокласничката Амелия облече народна носия и отиде да занесе жълто цвете на капитан Бураго. Чествaнето на 144 г. от Освобождението на града събра на церемония пред паметника му Военен духов оркестър, представителен взвод, венценосци, представители на комитет „Родолюбие“. А момичето от СУ „Любен Каравелов“ чу как са се случили някога паметните събития лично от Мария Карадечева – главен уредник в Регионален исторически музей – Пловдив.
Да участва „наживо“ в исторически събития не е нещо ново за Амелия, която пее и свири на народен инструмент. Преди няколко години родителите й се запалили и се присъединили към комитет „Родолюбие“. Таткото Ивайло е дърводелец, но днес облече костюм, шит по модел на зимна опълченска униформа, с каквито са се сражавали на Шипка. Майка й Ралина пък е спедитор, но за честването извади от раклата автентични народни носии за себе си и дъщеря си.
Където пукне пушка, семейство Николови е там. Участвало е във възстановки и на Съединението, и на Трети март, в Батак, Клисура и на Шипка. Вече не можем без това, признава Ивайло. Той влиза във войнишкия строй. Някой трябва да пищи, да бяга и после да закичва с китки победителите, смее се Ралина за ролите, отредени на жените.
Участието дава и на тримата чувство за национална принадлежност. Дори да се случи да играем турци, пак сме горди, че сме българи и че я има България, обобщава семейството, чиято неделя мина в пътуване назад до 1878 г. Още по-доволно е, че успяло да запали и неколцина гимназисти. Само за едно понякога се спори у семейство Николови – кой да носи автентичната пушка кремъклийка. Поне до паметника, примолва се Амелия.
„Всеки паметник е разрушим от времето. Неразрушим е само споменът, който живее в поколенията… - обърна се към присъстващите Мария Карадечева с думи от речта на цар Борис III, произнесени при откриването на паметника на връх Шипка. – Такъв невидим паметник трябва да издигнем и ние в душите си за великата епопея на Освобождението. А на падналите в борбата да кажем: „Спете спокойно. Вашите завети няма да бъдат забравени!“.
Тя призна, че историята не може да разкаже много за капитан Бураго. На надгробната му плоча в Санкт Петербург стои скромен надпис „Александър Петрович Бураго – полковник. Роден на 4 март 1845 г., починал на 9 декември 1883 г. на остров Мадейра. На скъпия ми мъж.“
Потомствен дворянин, той завършва Николаевското военно-кавалерийско училище и по време на Руско-турската война влиза в състава на Западния отряд на ген. Гурко, сражава се в боевете при Стара Загора и е повишен в полковник, получава и орден „Св. Георги“, четвърта степен. След войната служи в Петербург и Одеса. Умира от туберкулоза едва на 38 г.
Конкретните военни действия за освобождаването на Пловдив обаче са изяснени от историческата наука, уточни Мария Карадечева. През декември 1877 г. Западният отряд на руската армия настъпва към Пловдив. На левия бряг на Марица до село Оризари ген. Гурко планира бързо навлизане в града. Оризовите ниви и притоците на реката правят невъзможно обграждането на града от северозапад
На 15 януари ген. Дандевил атакува и превзема северното предградие – Кършияка. Влизането в центъра е невъзможно. Единственият мост е унищожен, а оръдия обстрелват района от Трихълмието. Чуждите консули правят опити да спасят един от най-красивите градове на Ориента.
Ген. Гурко наблюдава пламъците на първите пожари и възлага спасителна разузнавателна мисия на кап. Бураго. С ескадрон от 63 драгуни около 23 ч. той влиза в още препълнения с турски войски, черкези и башибозуци град откъм кв. „Мараша“. Превзема пощенската станция. Граждани го отвеждат до гръцкия вицеконсул, от когото разбира за струпване на турски войски около гарата. Заедно с въоръжените българи – православни и католици, Бураго се отправя натам и след кратка престрелка турските войници се оттеглят.
На 16 януари в щаба на ген. Гурко пристига пратеник на кап. Бураго. В записката до генерала той докладва: „Имах силна престрелка на железния път. Ранени и убити при мен няма. Вече заминал в 22 ч. последният влак от Пловдив с два вагона. Турците отстъпват или по-вярно бягат пеша за Станимака. Телеграфният апарат е превзет от мене, заловена е кореспонденцията, която прилагам към настоящето“.
Сутринта на 16 януари започва строителството на временен мост, по който преминава руската пехота, кавалерия и артилерия. Ген. Гурко със своя щаб влиза в града на два огромни сала. Посрещнат е тържествено с хоругви, хляб и сол, а в църквата „Св. Богородица“ е отслужен благодарствен молебен.
На днешния ден се почита паметта и на загиналите 225 офицери и български войници, както и на 123-ма българи, избити същия ден в местността Остромила.
Снимки: Наташа Манева
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни