Следвайте ни

Родих вкъщи, без лекар

Не съм луда сектантка. Поех отговорност към два живота - своя и на бебето; Гинеколожката ми спря да ме поздравява, сигурно е обидена, че се справих без нея

viber icon

-  Петя, ти си избрала да родиш второто си дете у дома. Заради проблеми при първото раждане ли реши така?

- Не. Аз и първия път исках да родя вкъщи, защото имам страх от болничната обстановка - никога не съм лежала и предпочитах сигурността на дома си. Но тогава бях млада и неопитна, не можех да си отстоявам правата и се оставих да ме разубедят. В интерес на истината тогава не бях запозната толкова добре с предимствата на активното раждане. И като ми каза лекарката, ти да не си луда, отстъпих.

- Нормално ли мина първото раждане?

- Според тогавашните ми разбирания - да. Родих дъщеря ми в АГО - Димитровград. Много бързо - всичко продължи от 3.30 ч през нощта до към 10 сутринта. По каналния ред, познат на всички майки. Само дето ми направиха епизиотомия (б. а. - хирургическа намеса, която представлява разширяване на входа на влагалището по време на раждане). Интересното е, че Маги се роди 3.300 кг и се наложи да ме режат, а синът ми - 4 кг, и излезе без проблем.

- А според сегашните ти разбирания беше ли наистина раждането бързо, лесно и без усложнения?

- Не. Можеше да бъде не толкова стресиращо както за мен, така и за бебето. Можеше да мине и без епизиотомия, както споменах. Но си беше стрес, който може да бъде избегнат, ако се прави, както в другите държави, предварителен родилен план. В него родилката упоменава дали иска упойка, системи с окситоцин, дали позволяваш епизиотомия, амниоцентеза (пукане на околоплодния мехур с цел ускоряване на раждането), как точно да ти следят тоновете - изобщо всичко. Раждането може да не протече по този начин, разбира се. Но в България, макар да го има като закон, на практика се обезсмисля подписването на информирано съгласие за самата процедура. Аз тези документи ги подписах в такъв момент, когато нищо не осъзнавах - контракциите ти са толкова чести, че и да ми бяха обяснили нещо, едва ли щях да разбера. Смятам, че е редно всичко това бъдещата майка да научава преди самото раждане, а не по време на акта. Доколкото знам, това е практика в единични болници у нас.

-  Синът ти, който е вече на 2 г. и 4 м., доскоро сучеше. Толкова дълго ли кърми и първата си рожба?

- Тогава много неща не знаех и за кърменето, за адаптираните млека, и за режима на хранене на бебетата. Но бях решена да го кърмя. Когато след третата седмица гърдите ми омекнаха, отидох на консултация и лекарят ми каза, че нямам достатъчно кърма и трябва да дохранвам щерка си. Изпаднах в ужас, че ще трябва да я отбия, по прогнозата на лекаря максимум след два месеца. Тогава започнах да търся информация в интернет, направих връзки със специалисти и други майки по форумите и разбрах, че ако си здрав физически и психически, няма проблем да кърмиш. Едно животно не кърми само ако е болно, нали? Тогава сложих рогата на главата и тръгнах да се боря. Бях от първите майки в Димитровград, чието дете до 6-ия месец приемаше само кърма - нито вода, нито сокове съм давала на Магдалена. Едва след това преминах към постепенно захранване. Кърмих я до две години. Всички ме гледаха странно и ми се чудеха на акъла, като им обяснявах какво правя.

-  Наддаваше ли нормално щерка ти до 6-ия месец, след като е била само на кърма, и то според лекарите недостатъчна като количество?

- Абсолютно. В първите месеци по около кило, после по 700-800 грама. А гърдите ми всъщност са  били омекнали, защото по-рано се е регулирало спускането на кърмата. Това става при някои родилки, които не хранят бебето по режим - през три часа, а когато то е готово, и когато поиска да яде. И това, между другото, беше шамар за лекарите, които едва в последните години започнаха да коментират по-свободно тези теми. Същото стана и с фолиевата киселина, която пиех по време на бременността ми с Магдалена. Лекарката ми казваше, айде сега, ти много четеш и много знаеш, но впоследствие разбрах, че самата тя е започнала да я препоръчва на бъдещи майки. Става така, че за всяко нещо трябва да надигаш глас, за да ти обърнат внимание. Иначе ще си я карат по инерция и по лесния начин.

-  Не се ли страхуваш, че може и да не си права за някои неща. Все пак, макар ти да си дипломиран висшист, те са специалистите - медици?

- Страшно е, разбира се. Когато си тръгнал по такива пътеки и си първият, си задаваш куп въпроси. Питаш се, търсиш, информираш се, сравняваш. А когато започне да се прилага от повече хора и дори да добива масовост, си казваш - имало смисъл. Аз не съм някаква побъркана, която отрича въобще медицината и постиженията <210>. И все повече стават хората като мен, които искат съзнателно да участват било в лечение, било в раждане, а не просто да прехвърлят топката у медиците и да не търсят избор. Имам блог в интернет и споделям информация с други родители. Не всеки обаче е готов да я "смели", оказва се.

- Посещаваше ли консултации при втората бременност? Гинекологът знаеше ли какво си решила?

- Да, ходих при същата лекарка, както и за дъщеря ми. На няколко пъти се опитвах да ú кажа, но тя все ме прекъсваше с думите, има още време, ще видим, не говори глупости и тем подобни. На края в 9-ия месец ú заявих твърдо, че ще родя вкъщи, със или без нея. Разбира се, тогава предпочитах да има до мен медицинско лице.

- Каква беше реакцията на лекарката? Дойде ли на раждането?

- Не, аз всъщност не ú се обадих. Реших, че няма смисъл да я викам, при положение че тя не е на същата вълна, на която съм аз. Ако ще се прилагат болнични практики вкъщи и няма да се зачита мнението на родилката - по-добре да няма лекар. Не знам защо, но след раждането, тя спря да ме поздравява по улицата - сигурно се чувства засегната. А всъщност, няма нищо лично. Лекарите едва ли не си мислят, че ако ги няма тях, хората ще спрат да раждат.

-  Сигурно мнозина те обвиняват в безотговорност? Мъжът ти как приема всичко това?

- Мъжът ми ме подкрепя във всичко. Двамата вървим заедно по пътя, който сме избрали. Аз не съм безотговорна, напротив - аз съзнателно поех отговорност за два живота - моя и на бебето. Но бях подготвена и знаех какво да очаквам. И бях спокойна и уверена. Когато взех решение да раждам вкъщи, проведох много сериозен разговор с него. Казах му, че ако не е съгласен, аз ще се замисля дали да го направя. Заедно четохме, търсихме, контактувахме с други семейни двойки. Даже се шегувахме, че трябва да организираме в интернет среща на татковците, жертви на домашно раждане. Но общо взето към такава стъпка могат да преминат партньори, които са много близки, много свързани. Пълна подкрепа имам и от майка ми. Свекърва ми също е на моя страна, може да не е съвсем съгласна с всичко, но не се бърка и зачита мнението ни.

- Как се подготвихте със съпруга ти за раждането? Имахте ли всичко необходимо?

- Купихме си всичко - и стетоскоп за тоновете, и марли, спирт, памук, бинтове. Също така и стерилни хирургически конци и скалпел, за прерязване на пъпната връв, които, интересно защо, не могат да се намерят в една хуманна аптека, а във ветеринарна. Контракциите започнаха в 3.30 през нощта, събудих Бойчо и даже го накарах да изглади някои пелени, докато не е започнало същинското раждане. Мъжът ми присъства и на първото раждане в болницата, което със сигурност го направи по-уверен. По едно време се събуди и Маги и поиска да види братчето си (ние знаехме пола на детето). Тя знаеше какво се случва, даже беше виждала раждане, защото ú бях подбрала клипчета от интернет и ú ги пусках, докато бях бременна. Маги бе едва на 2.9 г., но помни. Едва ли е от снимките и разказите, защото има неща, които не са в кадър, а тя ги помни. Раждането на Преслав е записано с камера, но най-интересното е, че записът свършва точно след като се показва главата на бебето. Така че, ако нещо в този момент се обърка, то беше свързано с камерата, а не с раждането. При него всичко бе наред.

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Виж всички

Коментари (4)

Мария

Мария

15.07.2016 | 12:33

Браво, надявам се все повее жени да предпочитат естественото раждане пред болничното. Аз не искам също да раждам в болница и да ме режат и всичко да е хаос и незнание какво се случва...

Отговори
0 0
Веселинка

Веселинка

04.02.2010 | 09:30

Браво на момичето. Събрало си е информация и е имала наистина нормално раждане!Не се е оставила на жалнатите по болниците, дето и да нямаш проблем може да ти направят и дето слагат всяка трета жена под ножа! Браво!

Отговори
0 0
петя

петя

13.01.2010 | 16:53

Тая не е в ред........

Отговори
0 0
Zax

Zax

12.01.2010 | 16:12

Тази ненормална жена просто е имала късмет с това раждане.Ако не дай боже се бе случило нещо щях да го питам Бойчо какво щеше да прави.Сигурно да извика шаман.Просто са вечеряли с господ в товаа число и новороденото.

Отговори
0 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?