Следвайте ни

Ремонтът на площада подобри визията, но не реши проблемите

Трябва да има втори етап на проектиране и строителство на "Централен"

Пловдивчани вече се разхождат по новия площад "Централен". Ремонтът на възловата локация под тепетата продължи почти година и не остави равнодушни нито гражданите, нито експертите.

Какво мислят за реконструирания площад „Централен“ пловдивските архитекти? Оправдаха ли се очакванията на гилдията, която гледа мястото под лупа, при това от години?

Тази реализация определено подобри визията на площада, но не реши проблемите му, категоричен е арх. Васил Шилев. "Очевидно трябва да има втори етап на проектиране и строителство - с оформяне на рамката на площада с обеми, сгради, функции. Това е добре да се случи върху публичните терени, собственост на общината, които са южно и източно от сградата на пощата. Дано ръководството на новия кмет започне действия и в тази посока", препоръча архитектът.

Той обясни, че сегашният ремонт на площада представлява благоустрояване на терена с нова настилка, с нова геометрия. “Направи се премерено експониране-анастилоза на западните пропилеи на Форума и това стана с минималния оригинален материал, намерен на място. Само че липсва зеленината като дървесни видове. Имаше възможност на места да се разбие бетонната настилка под плочника и да се засадят дървета - така градината можеше да се продължи на изток. Или те да се използват за маркиране на геометрията на форума, както се случи при Античния стадион. Намирам за странна реализацията на западната част над подземното минаване на ул. „Гладстон“. Там няма нито дървета, нито цветен партер, нито функции - само една празна площадка”, коментира арх. Шилев.

Площад „Централен“ има дълга и тъжна история вече повече от половин век. През 60-те и 70-те години на миналия век властта решава да създаде ново лице на центъра на Пловдив - за целта организира и провежда конкурс за централната градска част. След него, на базата на първопремирания проект, се разработва застроително-регулационен план за тази градска част. Вследствие на това сградите срещу Цар-Симеоновата градина се разрушават - между тях и сградата на Кудоглу и други, оформящи застройката по улица “Ив. Вазов” до старата поща. След прокарване на уличната мрежа, такава, каквато е днес, се появява античното ниво - Форумът, с прилежащите около него сгради. И тук започва една 30-годишна сага - как и какво да се експонира, как да се оформи рамката на площада, така че той да стане не само място за преминаване, а и за „пребиваване“.

"Резултатът е няколко проведени конкурса и липса на реализация. Последният конкурс за площада от 2014 г. се базира на едно слабо задание, което обръща внимание на благоустрояването и експонирането на археологията - един от проблемите на територията. Но не и единственият - другият е оформянето на пространството на площада с нови обеми и насищането им с функции, което да превърне територията в активна, функционираща жива градска част. Добре поне, че първопремираният проект на португалците от FORA не се реализира, защото щяхме да задълбаем на дълбоко и за дълго”, добави арх. Шилев.

 

Снимки Наташа Манева  

Даниела Арнаудова

Редактор-репортер екип „общество“

Даниела Арнаудова е завършила Българска филология в ПУ „П. Хилендарски”. От 2002 г. работи в приложение „Имоти – строителство и архитектура” на вестник „Марица”.   Още

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?