Следвайте ни

Ремонти на пожар: 20 млн. лева глътнаха площадът и зоопаркът

viber icon

Въпреки държавната субсидия, в деня на откриването на ЕСК "Централен" приличаше на разораната целина, а Тютюневият град и кино "Космос" останаха в руини. 

Държавата подкрепи Европейска столица на културата със субсидия в размер на 20 млн. лева. Това стана с решение на Министерския съвет от 31 май 2017 г., с което беше приета Многогодишна програма (2015-2019 г.) за подкрепа на избрания за културна столица български град. 

Парите бяха предоставени на Община Пловдив целево за подготовката и организацията на престижния форум. В програмата е определено, че общата сума за културата през този период е 76,4 млн. лева. Освен 20-те милиона субсидия Община Пловдив трябваше да осигури 46,4 млн. лева от собствени приходи, а други 10 млн. лева да набави от спонсори и други източници.

Средствата от субсидията бяха разпределени по следната схема: за 2015  г.  се превеждат 4 млн. лв., за 2017-а - 7 млн. лв., за 2018-та - 9 милиона.  

Правителството стриктно изпълни финансовите си ангажименти, като постави условие парите да бъдат инвестирани в градската инфраструктура, за да може на 12 януари 2019 г., когато официално се открива Европейска културна столица, Пловдив да зарадва домакините и да посрещне хилядите гости много по-привлекателен и с бляскава визия.

Обектите бяха посочени от Община Пловдив - благоустрояване на пл. „Централен", ремонт на кино „Космос", изграждане на художествена галерия на ул. „Гладстон", благоустрояване в Тютюнев град. Новата зоологическа градина беше включена в апликационната форма на Културната столица като една от градските атракции, макар и спорна. 

Как бяха похарчени държавните пари?

В деня на откриването площад „Централен" приличаше на разорана целина.

Мераклиите да видят грандиозното шоу на Кулата се препъваха между изкъртените плочки. Вечерта на 12 януари 2019 г. цялата зона около пощата беше потънала в мрак, защото заради ремонта беше прекъснато оскъдното улично осветление. 

Площадът трябваше да бъде завършен до откриването. Ала след няколко години протакане строителните работи тепърва бяха започнали с демонтаж на старата настилка. Изпълнителят - фирма „Драгиев и ко" - беше избран, както се казва, в 12 без пет - няколко месеца преди откриването. Като на пожар Общината възложи гранде обекта на инженеринг за 12 млн. лева, като включи в поръчката и ремонт на подлеза на ул. „Гладстон". Проектирането, реставрацията на Римския форум - запад, археологическите разкопки от северната страна на пощата и смяната на плочките на площада продължиха почти до финала на Културната столица и буквално засенчиха шоуто на Кулата. Центърът на Пловдив, където през цялата година би трябвало да кипи живот и да е пълно с туристи, беше превърнат в строителна площадка, забулена в облаци прах.

Над 5 млн. лева с ДДС  са отишли  за двете художествени  галерии - на ул. „Гладстон” и в детмаг "Снежанка".

Бившата градска управа не успя да построи новите изложбени зали до старта на Европейска столица на културата и ги отвори едва през юли и септември. 

Кино „Космос" си остана под ключ. В опожарения Тютюнев град стърчат скелети на складовете, а уличната инфраструктура и до днес не е пипната, въпреки че цялата зона беше включена в списъка за финансиране от държавната субсидия. Зоопарк, замразен от предишния кметски екип, чака по-добри дни. Парите за този топ обект бяха преведени на Общината с първия транш още през 2015 г. За строежа на зоологическата градина са похарчени 4 млн. лева, засега с нулев ефект.

Галерията на "Гладстон" - ябълка на раздора

Серия от драматични конфликти съпровождаше строителството на новата художествена галерия на ул. "Гладстон", финансирана с държавни пари и отворена на финала на Европейска столица на културата. Първоначалната идея за основен ремонт на старата сграда и надстрояването <210> с премостване през улицата беше отхвърлена, след като специалистите от Община Пловдив прецениха, че ще е по-разумно да се вдигне нова сграда.

Администрацията нямаше готовност с проект, затова възложи  на спечелилата търга "ГБС" поръчка за инженеринг. Проектирането беше поето от частната фирма. Решението, взето без обществено обсъждане, предизвика лавина от гневни протести от страна на Дружеството на пловдивските художници, които до този момент безвъзмездно ползваха двуетажната зала. Творците начело със Снежана Фурнаджиева настояваха да се изпълни проект, който беше изготвен по тяхно задание, но загубиха спора. Скептично наричаха  построената сграда "кашон", въпреки че тя разполага с много по-модерна изложбена площ, с конферентни зали, осветление, охрана и  климатизация, за разлика от съборената, където посетителите и художници зъзнеха от студ.

Дружеството не получи правото да се разпорежда с новата сграда, кръстена в чест на Културната столица - "2019", което отприщи поредното недоволство на творците. С решение на Общинския съвет залата беше предоставена управление на Градската художествена галерия, чиято сграда на ул. "Съборна" в Стария град беше затворена за ремонт почти през цялата година на Културната столица, който и до днес не е завършен. 

Концертна зала остана под ключ

Концертната зала на пл. "Централен" беше затворена заради лошите санитарно-хигиенни условия далеч преди пищните фойерверки на Кулата. Целият състав на Държавна опера се премести в Градския дом на културата "Борис Христов", чийто ремонт започна при кмета д-р Иван Чомаков и завърши в мандата на Славчо Атанасов. 

Течове, стара запушена канализация, слабо осветление, влажни гримьорни, изкъртена дървена ламперия - в това състояние беше Концертната зала преди старта на Европейска столица на културата. В същото е и в момента. В Община Пловдив се оправдаваха, че е държавен имот, независимо от отчаяните апели на сдружение "Дом за пловдивска опера" за съдействие.

И каузата на сдружението за самостоятелна сграда на Операта претърпя фиаско. Предишната местна власт хързулна будните общественици с неизпълнимото в близките години решение, според което 12-етажният партиен дом трябва да бъде съборен и на негово място да се вдигне сграда на опера, но без ясна представа къде ще се преместят десетките общински и държавни служби.

Тютюневият град посрещна туристите в руини и дупки

Артквартал "Капана" се превърна в едно от най-оживените места в Пловдив по време на Европейска столица на културата. Но идеята с Тютюневия град, вписан в концепцията на проекта като историческа забележителност на града, се провали. 

Според плановете на фондация "Пловдив 2019" в квартала трябваше да се подмени пътната инфраструктура, пешеходната зона на ул. "Иван Вазов" да се разшири и да си промени визията, част от складовете да станат галерии. 

Но се случи друго. Съборен беше тютюневият склад на ул. "Одрин" 8, до автогара Юг, който и днес стряска  минувачите. След тази беда от най-красивата сграда, строена от Кудоглу на ул. "Иван Вазов", лумна пожар, който обхвана и съседните тютюневи складове. Проектът за благоустрояването на цялата зона беше стопиран, докато не се извърши ремонт на пострадалите сгради. 

В трагичен вид останаха и складовете на бул. "Христо Ботев" и ул. "Авксентий Велешки", срещу Сточна гара. Събарянето им беше спряно от министъра на културата Боил Банов с условието собствениците да гарантират, че ще запазят фасадите. В същото време фондацията ползваше срещу месечен наем 20 000 лева помещения в частен склад на ул. "Екзарх Йосиф", за да впише в отчета си, че са спазили концепцията в частта "Тютюнев град". Малцина, посетили мероприятията в този офис, се провираха към него между опожарените сгради по разбития тротоар.

Може би и това би могло с повечко фантазия да мине за културна атракция. 

842 339 лева останаха неусвоени

Бившата градска управа не успя да изразходва цялата държавна субсидия в размер на 20 млн. лева. Според данните, предоставени за „Марица" от новото ръководство на Община Пловдив, се вижда, че от парите, отпуснати от правителството за Европейска столица на културата, са останали 842 339 лева.

Остатъкът не е заради икономичното разходване на държавните средства, а заради неизпълнената инвестиционна програма. За зоологическата градина са отишли 4 млн. лева. За ремонт на кино „Космос" са похарчени 21 600 лева. За къща „Ламартин", която трябваше да стане резидентен център след консервация и реставрация, бяха планирани 36 000 лева, но и те не са усвоени. Възрожденската къща на ул. "Княз Церетелев" в Стария град и до днес е с олющена фасада. 

За площад „Централен" с прилежащи културни пространства от държавната субсидия са отишли 10 827 618 лева, колкото бяха планирани. Подлезът на ул. „Гладстон" не влиза в отчета. Неговият ремонт възлиза на 6 млн. лева, които са били платени от общинския бюджет.

Градската галерия в Детмаг „Снежанка” ("Капана") струва 1 514 748 лева, от които 737 659 лева са погасени с държавни пари. Галерията на ул. "Гладстон" изцяло е платена със средствата от целевата субсидия за Европейска културна столица в размер на 3,5 млн. лева. 

За зала за временни експозиции са дадени 49 252 лева, а за временната конструкция "Кунстхале" - 12 000. Списъкът с обектите, за които Общината получи целева субсидия от държавата, няколко пъти беше променян  в движение, включително през 2019 г.

Гостите не видяха перлите на Голямата базилика

Голямата епископска базилика трябваше да бъде готова до началото на Европейска столица на културата. Такива бяха първоначалните планове на тогавашната местна власт. Археологическият паметник на културата с безценните 2000 кв. метра цветни мозайки от IV-V век и досега е недостъпен за посетители, защото не е завършен окончателно.

Безспорно е похвална инициативата на фондация „Америка за България", която преди няколко години спонсорира възстановяването на Малката базилика на бул. „Княгиня Мария Луиза" и пое ангажимент да възроди историческото наследство на древния храм на Филипопол, затрупано с пясък. Адмирации заслужават пловдивските археолози и реставратори, които положиха огромни усилия, за да разкрият и възстановят античното наследство.

Според споразумението с Община Пловдив разходите за този важен обект бяха поделени наполовина. Завършването първо беше насрочено за април 2019-а, а по-късно се отложи за 26 септември същата година.

Но на тази дата античните мозайки видяха само официалните гости, посланици и представителите на фондацията и общината. Базиликата тепърва се довършва.

Заради възстановяването на античната църква беше премахната пътната връзка от бул. "Княгиня Мария Луиза" към бул. "Цар Борис III Обединител" и Тунела. Пловдивчани мъжествено издържаха, докато се отвори нов път покрай Понеделник пазара и ул. "Иван Перпелиев". 

Защитното покритие, монтирано над мозайките, предизвика остри критики, тъй като, проектирано на две нива, закрива възрожденските сгради на католическата църква, които също са паметници на културата. Заради високото и неприсъщо за тази градска зона тяло се губи силуетът на старинната църква „Света Петка". Модернистичният облик на Голямата базилика по никакъв начин не се вписва в историческата среда на Пловдив. 

Не са ясни и средствата, инвестирани от общинския бюджет в тази бъдеща туристическа дестинация. Според приблизителните данни реставрацията на Епископската базилика струва около 15 млн. лева. Ако тези разходи са поделени наполовина, би трябвало Община Пловдив да е осигурила 7,5 млн. лева предимно за изкопните работи, изграждането на подпорната стена откъм католическата църква, площад и пешеходната зона, които не са завършени. Впрочем напоследък на обекта не се забелязва оживление.

Валентина Йеремиева

Валентина Йеремиева

Журналист - екип "Общество"

Валентина Йеремиева е завършила журналистика в Държавния университет в Санкт Петербург. Работи във вестник "Марица" почти от създаването му. Пише предимно по градските теми. Носител на награда "Пловдив".   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?