Раковски - градът на милионерите и калните улици

Раковски - малък град с две шепи милионери. Уж малък, пък с национално значими фирми, които икономистите наричат структуроопределящи. Тук са рафинерията „Инса", фабриката за златни бижута „Сара трейд", едни от най-големите стоманено-стъклени оранжерии в страната от 240 декара, а също и най-крупната земеделска фирма в Южна България - „Гранд Агро". Наскоро Раковски пак влезе с новините - с Екозавода, официално открит, но с неприключили преговори, и с фирма „Рея 96", която му донесе лоша слава. Последната излъга както големи кредитори, така и обикновени хора с последната си инвестиция - комплекс „Колодрума" в Пловдив. Раковски може да се нарече и световноизвестен град заради индустриалната зона на територията на общината. Тя е на пловдивския строител „Сиенит" и на общината. В нея има немски, английски, италиански и български фирми, общо 15, които не плащат данък печалба. Това е специално регламентирано условие за общини с висока безработица, сред които попада и Раковски.

 Не върви да попиташ Георги Самуилов дали е най-богатият човек в региона и на колко възлиза богатството му. Официалната информация за размаха на дейността му през 2008 г. сочи, че 4-те фирми към групата - „Инса ойл", „Инса газ", „Инса порт" и „Инса" са отчели приходи от 177 милиона лева. В последните години Самуилов е разширил границите на бизнеса си до Сърбия, Румъния, Гърция и Косово. Има има над 200 клиенти в страната, сред които и OMV. Във фирмите работят 400 човека.

Георги Самуилов притежава офис за милиони в централния квартал на Раковски. Административната сграда е на мястото на бивш стопански двор от 100 декара. Винаги мога да се преместя да живея в София, Пловдив или извън страната. Но обичам тоя град и ще остана тук, призна Самуилов. Последната му инвестиция - завод за РЕТ, e готов като сграда, но още не е оборудван. Машините са поръчани в Германия и според бизнесмена предприятието ще е готово да заработи в началото на 2010 година. То също е в Раковски и ще осигури работа на 40 човека. В него ще става вторична преработка на пластмаси.

Въпреки че притежава страшно много и че е доказал на себе си и града, че може да стигне недостижимо далече в бизнеса, Самуилов не може да спре да търси един отговор. А въпросът е защо българинът е толкова завистлив. Преди години си направих един експеримент, разказа той. Кандидатирах се като независим общински съветник на местните избори. А това наистина си беше експеримент, нямах никакво намерение и време да се занимавам с общински дела. И знаете ли колко гласове спечелих на изборите? Кажете едно число, моля! Но преди това ще припомня - давам заплати, и то добри, на над 400 човека. Е, на изборите спечелих 150 гласа. Само 150.

 Най-сериозните икономически сайтове отделиха значително място през юни т.г. на фирма „Гранд Агро". Тогава бе съобщено, че приходите й за 2008 година са били 7.07 милиона лева, а печалбата 1.54 милиона. Йосиф Делгянски от Раковски управлява дружеството точно и професионално. Фирмата обработва 64 000 декара земя в Пловдивска и Старозагорска област. Навремето Делгянски е организирал най-коректната в страната продажба на текезесарското имущество. Хората, които можеха да организират и въртят собствен бизнес, успяха да закупят земеделски терени и машини с абсолютно честни сделки - изкупуваха купюри от правоимащите и после играеха на търг, припомня си Делгянски. Самият той оглавил местната кооперация. През 1999 година преценил, че ще има по-голяма свобода и развитие, ако създаде собствена агрофирма. Но задължително в съдружие със зърнопреработвател. Така Делгянски седнал на преговори с Митко Караджов от пловдивската „Симид 1000". Днес „Гранд Агро" притежава общо 7 комбайна и 15 трактора. Повечето машини са закупени по програма САПАРД. Заради стабилния си бизнес Йосиф Делгянски не среща никаква съпротива при банките, когато му трябва кредит. Получава го моментално, и то при изгодни лихви.

Агробизнесът е като костната система на благополучието на Раковски. В Секирово има към  30-40 ферми, които отглеждат гъски и патки. Черният дроб на птиците е сред най-любмите деликатеси на французите, които са готови да платят висока цена за продукта. В началото фермите бяха малки, а собствениците им се грижеха сами за ятата. Сега вече са напред в бизнеса, наели са работници и са изключително добре материално, обясни зам.-кметът Иван Драгоев.

„Сара трейд" на Иван Говедарски често се рекламира в луксозните списания катоХ майстор на златни бижута, някои от които със скъпоценни камъни. Някога Говедарски се е занимавал с внос на златни ланци и пръстени от Турция. После обърнал гръб на търговията и се захванал с производство.

Рангел Берберов, известен в Пловдив като президент на ФК „Марица", а в Раковски  -  като фермер от Войводиново. Той притежава 240 декара стоманено-стъклени оранжерии. Навремето ги е закупил на търг от Агенцията за държавни вземания. Берберов е сред първите членове в Асоциацията на оранжерийните производители, отглежда краставици, които изнася. Вързал се е към тръбата на природния газ. По стари икономически разчети най-големите разходи, но и най-големите печалби в земеделието са именно в оранжерийното производство.

„Рея 96" влезе в големия бизнес на месопроизводството и преработката със замах преди 13 години. Спечели обществени поръчки за снабдяване на армията с колбаси. С натрупаните пари собствениците Йовко Стойков и Кънчо Луков закупиха лозя в Чирпанско, свинеферма от Георги Гергов, други земеделски имоти. Построиха си къщи-палати и миналата година подхванаха провала на бизнеса си - „Колодрума". Според местните двамата играчи са вложили огромните заеми, отпуснати от СИбанк за „Колодрума" в поддръжка на основната си дейност - отглеждане на животни и производство на колбаси. В края на миналата година обаче всичките им начинания се оказали „на червено".

БЕДНАТА ОБЩИНА

Въпреки богатите си съграждани, община Раковски е с доста неуредени инфраструктурни проблеми. В града и околните села не само няма канализация, но няма пари и за проектирането <210>. Липсва и пречиствателна станция. Само централните й улици са асфалтирани. Въпреки съпротивата си срещу Екозавода в него общината вижда и шанс да издейства пари от община Пловдив и от държавата, за да подхване най-после големите си проекти.

В края на 90-те, когато не бе така известен, арх. Петко Прокопиев начерта за него къща-шедьовър, с която грабна първо място в ежегодния конкурс на Съюза на архитектите в Пловдив.